КРУМ ГЕРГИЦОВ

Преводачът и критикът Огнян Стамболиев отдавна заяви пристрастието си към творчеството на прочутия  румънски писател дисидент от Франция, Матей Вишниек (1956). Последователно преведе неговите романи „Паника в града на светлините“, „Господин К. на свобода“, „Планираният хаос“, сборника стихове „Град с един единствен жител“, сборника пиеси „Мансарда в Париж  с изглед към смъртта“. А наскоро предложи на читателите  нов сборник с пиеси „Пътникът в дъжда“.

Обяснявам си пристрастието му не само с амбицията да представи творбите на един вече световноизвестен и признат като значимост световен автор, определен от критиката  като „новия Йонеско” , но и личното пристрастие на преводача, базиращо се на вижданията му за съвременно модерно мислене и писане в областта на литературата. В лицето на Матей Вишниек той без съмнение е срещнал  духовно съпричастен автор, допаднала му и философията, излъчвана от неговите произведения. Подобни определения като „модерен поглед“, „екзистенциална нагласа“,“ съвременно мислене за театър“ , „глобална философия за света и човека в него“ Огнян Стамболиев открива много осезаемо в творбите на Матей  Вишниек и  затова бърза да сподели техния дух с българския читател.

В сборника “Пътникът в дъжда“, излязъл наскоро, са включени пет пиеси на Вишниек : „Хляб в джоба“, „Артур, осъдения“, „Ама, мамо, тези разказват във второ действие какво се случва в първо“, „Дупката в тавана“, „Пътникът в дъжда“. Така след първия издаден сборник преди години „Мансарда в Париж с изглед към смъртта“ , театралните творци в България ще могат да добият една доста пълна представа за един от най-играните драматурзи днес, който се играе от Чили  през Бродуей и Авиньон, до Москва, Пекини Токио!  И може да се каже, че е наистина световен автор. През м.г. получи в Париж наградата за Европейски роман за 2016, за „Търговецът на начала на романи”. Странно заглавие, нали?!

Матей Вишниек  може да се нарече една от емблемите на съвременния начин на модерно мислене за театър. (Модерно, но не и постмодерно!). В пиесите му се чувства осезаемо духът на други прочути драматурзи, които той смята за свои учители: Йожен Йонеско, Алфред Жари, Самюел Бекет, румънския класик драматург Йон Лука Караджале. Той следва и развива техния начин на изграждане на структурата на пиесата, тяхната философия за живот на индивида в днешното време. Но в крайна сметка това е въобще лицето на днешната модерна драма.

Матей Вишниек изгражда  драматургична партитура, явяваща се като своеобразна метафора на живота и на присъствието на индивида в него – сливане и разделяне, отчуждение и виталност. Творбите му се родеят най-вече с течението на абсурдизма, което писателят продължава в текстовете си с нагласата на балканската си психика. Затова в пиесите му реалното и абсурдното се преплитат в странна амалгама, героите страдат,но и мечтаят да излязат от „затвора“ на примирената си безличност, самота или прекършена волност на мисълта и емоцията. Специално в първия сборник присъстваха най-вече пиеси, в които чрез стихията на цирковата маскарадност, абсурдност и гротескност на ситуациите в стил Йожен Йонеско,  Матей Вишниек изграждаше една завършена мрачна картина на духовните координати на  психология в днешния ни свят. Свят, в който хората са угнетени духовно, примирени в своята несвобода, подвластни на тоталитарната диктатура. Но всичко това изразено в един театър на площадната бурлеска, кънтяща от остро гротесковия смях . В този сборник Матей Вишниек  разкри природата си на роден драматург, на голям майстор на дръзкото игрово начало, в който абсурдът и парадоксалният диалог се вихрят невероятно, в пълната си сила.

В сборника „Пътникът в дъжда“, обаче, присъстват пиеси, чиято най-подходяща сцена е камерната. Затова и нарекох настоящите си размисли  „В окото на камерната сцена“. Пиеси с малко действащи лица(от 2 до 5) те обхващат един съдбоносен епизод от живота на героите,но пък  епизод достатъчно екзистенциален. Вишниек чрез окото на камерната сцена ни вкарва в психологията на герои, които задават големи въпроси на света, герои, които са на границата на крайния песимизъм, герои които са застанали пред  енигмата на света и природата.Те са се втренчили в път, който мислят, че ще ги изведе от тунела на мрачните  мисли, действия, обърканост. А това са  крайни, екзистенциални ситуации. Затова и в петте пиеси героите водят диалог, страдат на фона на определено символно-звучащи места  за действие– в „Хляб в джоба“  Вишниек пише: “Двама мъже стоят , надвесили се над изоставения кладенец. Взират се в дъното и слушат напрегнато.“; в „Артур, осъдения“ мястото на действие е една затворническа килия ; в „Дупка в тавана“ това е един таван,в който героите са се затворили след бойно сражение, а в „Пътникът в дъжда“ –е една изоставена и стара жп гара.(Гарата е едно любимите места за действие на модерните драматурзи!).

Самата обстановка, достатъчно философски-метафорична, вече съсредоточава зрителя внимателно и напрегнато да следи диалога на героите и техните действия, да съпреживява техните емоции и разсъждения. В тишината на камерната сцена зрителят е обладан от тревожните  деформации на психиката или неистови стремления към светлината от страна на персонажите. В тези пиеси няма динамиката и волността на пространния класически сюжет: има мъчително проследяване мисловния процес на индивиди, изправени пред ужаса на  тайната и нищото, пред приближаващата се смърт, пред своята самота в една гара, и т.н. И всъщност героите искат да разгадаят законите на житейската си ситуация, да разгадаят енигмата на своята самота , да разберат защо светът им е изправил такива стени на отчужденост. Това е типично модерно мислене на героя от съвременната западна драматургия и то населява сцените на авангардния театър. Матей Вишниек точно попада в атмосферата на този театър. В творбите му няма и конкретно историческо време – има само конкретен предмет(яма, кладенец, килия, гара) .Този предмет е големият символ на действието. Така пиесите му стават носители на универсални послания, разкриващи  психологическите дълбини на индивида в днешния ни свят.

Но кое е това качество в пиесите на Матей Вишниек, което го прави оригинален в писането му, независимо, че откриваме влияния от други автори? Отговорът на този въпрос дава пиесата, която е дала заглавието на сборника – „Пътник в дъжда“. Това е поетичното начало, пронизващата дискретно текстовете вяра на персонажите, че ще разгадаят енигмата на своята самотност и ще намерят  пътя за просветлението, на пречистването, на разкаянието от нанесените рани на своята болка и страдание. Всички пиеси завършват със звучащ  глас на Музика или гласове на Благословеност. А специално „Пътникът в дъжда“ е изградена на принципа  на драматургична контрастност - игра с мечтата героите да вървят в плисналия  дъжд – символ на движението, на промяната, на светлината, на пречистването. Специално тази пиеса е наситена с блестящ текст, който съчетава поезия и символичност, реализъм и фантазия, тиха скръб и тихо мечтание. Така Матей Вишниек се „отделя“ със своя позиция  в контекста на модерната драматургия – това е светлата му вяра, че все пак човекът ще намери и ще достигне  Пътя, който ще го промени и  изведе на светлия път на истинския му автентичен живот. Матей Вишниек е умел майстор на еклектиката на различни драматургични стилове, но преработени от драматургичния му талант, те придобиват оригиналното звучене на един интересен и значим автор. 

В България, в Народния театър е поставяна с голям успех (режисьор Ивайло Христов) пиесата на Матей Вишниек „ Дребна работа за един клоун“ (в превод на Огнян Стамболиев). Но мисля,  този голям, световен автор заслужава повече внимание от нашите съвременни театрални творци. Защото той е драматург , който точно разкрива онези противоречия на съвременната ни душа, раздираща се между отчаянието и надеждата, между болката и усмивката, между страха и смелостта, душа, озовала се пред  предизвикателствата на съдбата. Матей Вишниек остро- театрално ни предлага вглеждане в тази душа. Затова нека посегнем към сборника му пиеси „Пътникът в дъжда“ и го пренесем на сцената – там в нейното око, светът ще заблести в неочаквани светлини и нюанси.

Матей Вишниек. „Пътникът в дъжда. Пиеси“, превод и предговор Огнян Стамболиев. “Гея-Либрис“.  2017

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Умберто Еко - "Средновековното мислене"

    Това са студии, които покриват период от шейсет години. Техният оригинален дух е напълно съхранен, въпреки че авторът ги е шлифовал както библиографски, така и редакционно, за да се избегнат, макар и не изцяло, някои повторения и връщания към загатнатите теми.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Надявам се, че хората ме възприемат като актьор. Никога не съм искал да бъда филмова звезда.”

Ал Пачино, американски актьор, роден на 25 април преди 78 години

Анкета

Тревожи ли Ви, че в България медиите са под натиск?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Капанът на политическата коректност

"Квадратът" е сатира за социалното лицемерие, липсата на емпатия и маймуната в човека

Лазар Николов. Страници от архива

Проф. Куюмджиев е съставил грижливо и с пиетет към автора тази интересна книга – документ за едно време, противоречиво, несвободно, но и определено творческо.

Любов на кръстовището на историята

Силвия Томова е написала своя роман „Грохот“ страстно и с вдъхновение.