БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Вълна от особени мисли ме обзе след като гледах „Последният джедай“, осми епизод на сагата „Звездни войни“. Признавам си, филмът ми хареса, дори си мисля, че в настоящия момент той не може да изглежда другояче, но тъй като съм фен на легендарната поредица вече 40 години, очаквах нещо по-добро. Главният недостатък на 152 минутната епопея е драматургичният.

За кой ли път, гледайки филм от сагата, се убеждавам, че именно сценарият е в основата на  комплексното възприятие на творбата.

Ясно е, че това не е оригиналният замисъл на Лукас и слава Богу, тъй като изтече информация, че наброската за епизода, дело на Лорънс Каздън, с когото Лукас прави „Империята си отмъщава“ през 1980 г. не се е харесала на Райън Джонсън и той се е заел с подкрепата на продуцентката Катлийн Кенеди  с преработката и дооформянето на драматургията, но и в „Последният джедай“ има смущаващи пропуквания в сюжета, нелогични лупинги и направо нелепи решения – летенето на Леа Органа  сред звездите  и чудодейното й възкресяване в ръцете на загрижените  й помощници или присъствието на Чубака при бунтовниците в минната база, след като малко преди това с шут разбива вратата на убежището на Люк, но е похвално, че Джонсън се опитва да прикрие  тези гафове с обмислен и прецизно осъществен монтаж, дело на Боб Дасей, стягайки повествованието в добре балансирана рамка и контролирайки основните конфликтни възли и сюжетни нишки.

Както повелява традицията визията – оператор Стив Йедлин  и специалните ефекти – какъв магьосник е само Винс Абът - са на изключителна висота, като именно в „Последният джедай“ при така отчетливо и реалистично пресъздадените битки в далечната галактика, осъзнаваме мащаба и значението на звездните войни, а музиката на Джон Уилямс е отдавна класика и еталон за качествено и стойностно тонално оформление.

Джонсън продължава и доразвива усилията на Дж. Дж. Ейбрамс  от „Силата се пробужда“ и държейки сметка за незабравимите спомени от първите две трилогии, носещи в най-голяма степен печата на Джордж Лукас, се опитва и успява да надгради постигнатото.

Ценното при него е, че онагледява мащаба на битката между Доброто и Злото, че с добре пласирания акцент на унизените деца - метачи подсказва къде ще се цели за очаквани реакции в залата в бъдеще и че набляга на много високите залози, заложени в тази наистина съдбоносна и смъртоносна схватка.

Колцина от нашите доморасли всезнайковци и винаги жлъчно настроени критици за последните четири десетилетия проумяха основната тема в сагата, скрила се зад цитати и внушения от азиатски религиозни практики, митология, фолклор и приказен фонд на народите по света, но минаваща като червена нишка през всичките вече осем епизода на епоса?

За това колко е важно да живееш свободен, да не бъдеш тъпкан и унижаван и да не си материал в алчните ръце на злодеи като Дарт Вейдър и Палпатин?

Защото в края на краищата битката на непокорната Република с пълчищата на Империята в далечната галактика е именно борба за свободата и за тържеството на демокрацията над диктатурата.

Да напомням ли , че първата значима студентска работа на Лукас от 1966 г. е  важната  с посланията си късометражка от 3 минути, носеща симптоматичното заглавие „Свобода“?

Логично е именно този идейно смислов център, най-важен и значим в сърцевината на посланието на „Звездни войни“ да бъде свято пазен и доразвит от всеки, поемащ щафетата при реализацията на поредния киноопус.

И още нещо.

Хареса ми ясното и отчетливо преплитане на съдбите на трима от основните персонажи, около които всъщност се върти интригата в „Последният джедай“ – Рей, Кайло Рен и Люк Скайуокър.

Дейзи Ридли полага похвални усилия при изграждане образа на Рей , а при усвояване уроците на Люк доказва, че ще е негов достоен приемник и Силата ще бъде с нея.

Адам Драйвър е силен, плътен и завладяващ Кайло.

В него има и демоничен блясък и фанатичен плам и желание да докаже, че не случайно е ликвидирал баща си – прочутият Хан Соло и че на него може да се разчита в бъдещите битки, когато непременно ще се прояви като наследника на черния лорд Дарт Вейдър.

Драйвър обаче не създава еднопланов противник. 

При прочутата среща с Рей Рен – Бен Соло се оказва в плен на красотата и очарованието й, а като чувствителен и амбициозен млад човек трябва да направи съдбоносен избор.

И той предпочита не любовта, а изпепеляващата амбиция да унищожи основния си враг – Люк.

Мисия, оказала се, невъзможна.

Като Люк Скайуокър Марк Хамил доживява своя късен реванш и ренесанс.

Помня, че след „Нова надежда“, култовият шести епизод , с който стартира „Звездни войни“ преди 40 години той бе най-популярната звезда в епоса. Класата си доказа и във военната драма на Смамюел Фулър „Дивизията“ от 1980 г. Уви,  кариерата му не се разви по най-добрия начин и в сравнение примерно с Харисън Форд, той се оказа направо неудачник, принуден  за прехраната да озвучава прочути иначе продукции за Батман и Аватар.

В „Последният джедай“ 66-годишният актьор  дочаква своето възкресение.

Играта му е премерена и вдъхновяваща, изпипана във всеки детайл и излъчва такава непоколебима решителност и увереност, че чак тръпки ни побиват по гърба. Голям актьор, дочакал своя заслужен триумф.

Коректно е да се отбележи, че вторачвайки се в съдбата на тези възлови персонажи Джонсън като че не дава шанс на другите основни фигури от приключението да се изявят подобаващо.

Много е тъжно, че Кари Фишер приключва сагата с такава нелепа и непълноценна интерпретация, Лора Дърн като вицеадмирал Амилин Холдо просто няма екранно време, за да разгърне познатия си потенциал и само загатва, че иска да представи намахан, предпазлив  и непълноценен ръководител, от който Републиката няма нужда, бегло са щрихирани, но все пак остават в съзнанието ни Поу Дамерон – Оскар Айзък,Фин  - Джон Бойега и Роуз Тико – Кели Мари Трън.

Злодеите Сноук и Хъкс са по традиция шаржирани, представени в едри гротескови мазки и от актьорите Анди Съркис и Донал Глийсън няма какво повече да желаем.

Като цяло „Последният джедай“ си остава плътно и красиво изграден епос, който няма да разочарова публиката.

Вече го писах преди две години за „Силата се пробужда“, но с риск да се повторя ще посоча, че и осмият епизод на „Звездни войни“ честно ще си заработи очаквания милиард долара приход.

Тъй като  е амбициозно и отговорно направен.

И защото знае какво очаква публиката от него и хващайки я за ръка  и качвайки я  на кораба на Фин, влиза в смъртоносна битка с войните на Първата редица, прескачайки от единия до другия край на галактиката.

До следващата среща, в епизод IX…

"Звездни войни ": "Последният джедай", 2017, 152 мин., сц. и реж. Райън Джонсън, производство Lucasfilm Ltd, Ram Bergman Productons, Walt Disney Pictures

Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

"Не изисквай от детето си отплата за всичко, което си направил за него."

Януш Корчак, педагог, роден на 22 юли преди 140 години

Анкета

Вреден ли е медийният закон на Пеевски?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Сибирска клопка за Киану Рийвс

Ако творбата  куца на сценарно ниво е повече от ясно, че няма как да се превърне в постижение или празник за зрителя.

За новите стихове на Георги Константинов

Ценителите на поетичното слово у нас го обикнаха още при дебюта му в края на 60-те години с „Една усмивка ми е столица” и „Неграмотно сърце”.

Роман за Добри Войников

„Студени гнезда“  е изпълнила предназначението си – да припомни заслугите на една значима личност, да подложи на проверка нашата памет и патриотични чувства и да ни напомни деликатно, че съдбата ни е такава, каквато сами си я изковем.