БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Вълна от особени мисли ме обзе след като гледах „Последният джедай“, осми епизод на сагата „Звездни войни“. Признавам си, филмът ми хареса, дори си мисля, че в настоящия момент той не може да изглежда другояче, но тъй като съм фен на легендарната поредица вече 40 години, очаквах нещо по-добро. Главният недостатък на 152 минутната епопея е драматургичният.

За кой ли път, гледайки филм от сагата, се убеждавам, че именно сценарият е в основата на  комплексното възприятие на творбата.

Ясно е, че това не е оригиналният замисъл на Лукас и слава Богу, тъй като изтече информация, че наброската за епизода, дело на Лорънс Каздън, с когото Лукас прави „Империята си отмъщава“ през 1980 г. не се е харесала на Райън Джонсън и той се е заел с подкрепата на продуцентката Катлийн Кенеди  с преработката и дооформянето на драматургията, но и в „Последният джедай“ има смущаващи пропуквания в сюжета, нелогични лупинги и направо нелепи решения – летенето на Леа Органа  сред звездите  и чудодейното й възкресяване в ръцете на загрижените  й помощници или присъствието на Чубака при бунтовниците в минната база, след като малко преди това с шут разбива вратата на убежището на Люк, но е похвално, че Джонсън се опитва да прикрие  тези гафове с обмислен и прецизно осъществен монтаж, дело на Боб Дасей, стягайки повествованието в добре балансирана рамка и контролирайки основните конфликтни възли и сюжетни нишки.

Както повелява традицията визията – оператор Стив Йедлин  и специалните ефекти – какъв магьосник е само Винс Абът - са на изключителна висота, като именно в „Последният джедай“ при така отчетливо и реалистично пресъздадените битки в далечната галактика, осъзнаваме мащаба и значението на звездните войни, а музиката на Джон Уилямс е отдавна класика и еталон за качествено и стойностно тонално оформление.

Джонсън продължава и доразвива усилията на Дж. Дж. Ейбрамс  от „Силата се пробужда“ и държейки сметка за незабравимите спомени от първите две трилогии, носещи в най-голяма степен печата на Джордж Лукас, се опитва и успява да надгради постигнатото.

Ценното при него е, че онагледява мащаба на битката между Доброто и Злото, че с добре пласирания акцент на унизените деца - метачи подсказва къде ще се цели за очаквани реакции в залата в бъдеще и че набляга на много високите залози, заложени в тази наистина съдбоносна и смъртоносна схватка.

Колцина от нашите доморасли всезнайковци и винаги жлъчно настроени критици за последните четири десетилетия проумяха основната тема в сагата, скрила се зад цитати и внушения от азиатски религиозни практики, митология, фолклор и приказен фонд на народите по света, но минаваща като червена нишка през всичките вече осем епизода на епоса?

За това колко е важно да живееш свободен, да не бъдеш тъпкан и унижаван и да не си материал в алчните ръце на злодеи като Дарт Вейдър и Палпатин?

Защото в края на краищата битката на непокорната Република с пълчищата на Империята в далечната галактика е именно борба за свободата и за тържеството на демокрацията над диктатурата.

Да напомням ли , че първата значима студентска работа на Лукас от 1966 г. е  важната  с посланията си късометражка от 3 минути, носеща симптоматичното заглавие „Свобода“?

Логично е именно този идейно смислов център, най-важен и значим в сърцевината на посланието на „Звездни войни“ да бъде свято пазен и доразвит от всеки, поемащ щафетата при реализацията на поредния киноопус.

И още нещо.

Хареса ми ясното и отчетливо преплитане на съдбите на трима от основните персонажи, около които всъщност се върти интригата в „Последният джедай“ – Рей, Кайло Рен и Люк Скайуокър.

Дейзи Ридли полага похвални усилия при изграждане образа на Рей , а при усвояване уроците на Люк доказва, че ще е негов достоен приемник и Силата ще бъде с нея.

Адам Драйвър е силен, плътен и завладяващ Кайло.

В него има и демоничен блясък и фанатичен плам и желание да докаже, че не случайно е ликвидирал баща си – прочутият Хан Соло и че на него може да се разчита в бъдещите битки, когато непременно ще се прояви като наследника на черния лорд Дарт Вейдър.

Драйвър обаче не създава еднопланов противник. 

При прочутата среща с Рей Рен – Бен Соло се оказва в плен на красотата и очарованието й, а като чувствителен и амбициозен млад човек трябва да направи съдбоносен избор.

И той предпочита не любовта, а изпепеляващата амбиция да унищожи основния си враг – Люк.

Мисия, оказала се, невъзможна.

Като Люк Скайуокър Марк Хамил доживява своя късен реванш и ренесанс.

Помня, че след „Нова надежда“, култовият шести епизод , с който стартира „Звездни войни“ преди 40 години той бе най-популярната звезда в епоса. Класата си доказа и във военната драма на Смамюел Фулър „Дивизията“ от 1980 г. Уви,  кариерата му не се разви по най-добрия начин и в сравнение примерно с Харисън Форд, той се оказа направо неудачник, принуден  за прехраната да озвучава прочути иначе продукции за Батман и Аватар.

В „Последният джедай“ 66-годишният актьор  дочаква своето възкресение.

Играта му е премерена и вдъхновяваща, изпипана във всеки детайл и излъчва такава непоколебима решителност и увереност, че чак тръпки ни побиват по гърба. Голям актьор, дочакал своя заслужен триумф.

Коректно е да се отбележи, че вторачвайки се в съдбата на тези възлови персонажи Джонсън като че не дава шанс на другите основни фигури от приключението да се изявят подобаващо.

Много е тъжно, че Кари Фишер приключва сагата с такава нелепа и непълноценна интерпретация, Лора Дърн като вицеадмирал Амилин Холдо просто няма екранно време, за да разгърне познатия си потенциал и само загатва, че иска да представи намахан, предпазлив  и непълноценен ръководител, от който Републиката няма нужда, бегло са щрихирани, но все пак остават в съзнанието ни Поу Дамерон – Оскар Айзък,Фин  - Джон Бойега и Роуз Тико – Кели Мари Трън.

Злодеите Сноук и Хъкс са по традиция шаржирани, представени в едри гротескови мазки и от актьорите Анди Съркис и Донал Глийсън няма какво повече да желаем.

Като цяло „Последният джедай“ си остава плътно и красиво изграден епос, който няма да разочарова публиката.

Вече го писах преди две години за „Силата се пробужда“, но с риск да се повторя ще посоча, че и осмият епизод на „Звездни войни“ честно ще си заработи очаквания милиард долара приход.

Тъй като  е амбициозно и отговорно направен.

И защото знае какво очаква публиката от него и хващайки я за ръка  и качвайки я  на кораба на Фин, влиза в смъртоносна битка с войните на Първата редица, прескачайки от единия до другия край на галактиката.

До следващата среща, в епизод IX…

"Звездни войни ": "Последният джедай", 2017, 152 мин., сц. и реж. Райън Джонсън, производство Lucasfilm Ltd, Ram Bergman Productons, Walt Disney Pictures

Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПРОПАСТ

    България и интелектуалците й - заседнали между XIX и XX век

    Тв предаване, посветено на писмото на 30 европейски интелектуалци, показа къде сме - все още в задния двор на ЕС.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Днешните хора са забравили, че са част от природата, и я унищожават, а от нея зависи животът ни.”

Акира Куросава, японски режисьор, роден на 23 март преди 109 години

Анкета

Трябва ли министърът на културата да подаде оставка?

Да - 70.6%
Не - 29.4%
Не мога да преценя - 0%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Зелената книга“ – пътеводител към човешкото сърце

Филмът показва на практика как двама мъже от различни светове могат да преодолеят противоречията помежду си, да се уважават и обичат, да бъдат непробиваем тандем.

„Гешев“ или пътят към истината

Новите изследователи и търсачи на скрити тайни  за родния полицай №1 ще са благодарни, тъй като е осигурени солиден фундамент, от който може да се продължи напред в толкова трудната и привлекателна тема „Никола Гешев“.

С „Т34“ от Москва до Бохемия

Към този филм трябва да се подходи спокойно и с внимание.