ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ, преводач

Срещата ми с този интересен автор стана през далечната 1966 година, когато на нашите екрани се появи френско-румънската екранизация на най-известната му пиеса, лиричната комедия, „Звезда без име”. Филмът имаше голям успех заради участието на звездата Марина Влади, бих казал идеалната изпълнителка на главната роля – на безгрижната светска красавица Мона, която среща макар и за кратко истинската любов. След десетина години видях и много добрата руска екранизация на актьора и режисьора Михаил Козаков с прелестната Анастасия Вертинская (позната ни като Наташа Ростова от „Война и мир”, а след това и сръбската версия с известната Милена Дравич). 

През 80-те години имах възможността да прочета и да видя и другите две пиеси на Себастиан – „Игра на ваканция” и „Последният час” („Аферата Протар”) на сцената на Националния театър в Букурещ, а след това и двете им екранизации. Така се влюбих в неговия театър, който ми напомни за Жан Жироду, и реших да преведа пиесите му. А за мен преводът е  безусловно „родство по избор”. Нещо повече – през 1985 година написах либрето за опера  по „Звезда без име” и го предложих на най-значимия ни оперен автор, Парашкев Хаджиев, който се въодушеви от лириката и поезията в него и написа едно от най-хубавите си опери, със същото име, която бе представена с успех от Софийската опера на 26 ноември 1985 година под музикалното ръководство на големия оперен маестро Борис Хинчев. Трийсет години след това се обърнах и към белетристиката на Михаил Себастиан, част от която представям сега в този том.

---

КОЙ Е МИХАИЛ СЕБАСТИАН? Истинското му име е Йосиф Хехтер и е роден под знака на Везните, на 18 октомври 1907 година в крайдунавската Браила в  скромно и културно еврейско семейство.  Често е казвал, че е „дунавски евреин от Браила”. Завършва гимназия в родния град, после право и философия в Букурещкия университет. След това прави неуспешен опит да защити докторантура по юриспруденция в парижката Сорбона. Завръща се в Румъния, в Букурещ и работи като секретар в голяма адвокатска кантора. Започва да пише за печата. Открит и насърчен от своя преподавател, прочутия през годините между двете войни, философ и публицист, Нае Йонеску (1890-1940), сложна, противоречива личност, отначало монархист, а след това легионер, започва да сътрудничи активно на седмичника за култура, философия и политика „Кувънтул”  („Дума”), където се среща със своя връстник Мирча Елиаде, един от бъдещите си приятели, а също и с поета Лучиан Блага, „бащата на модерната румънска поезия” и забележителния  белетрист и драматург Камил Петреску. Пише за творчеството на Марсел Пруст, Джеймс Джойс, Андре Жид. Става известен със своите статии, коментари, рецензии, но с приемането на антиеврейските закони в Румъния, му е забранено да публикува под своето име и да работи и като юрист. Първата му пиеса – „Игра на ваканция” (1938) е забранена, а втората – „Звезда без име” (1944) е представена с псевдоним. Третата, „Последният час”,  вижда светлините на рампата през 1946, след смъртта му.

На 29 май 1945 година, в Букурещ, по пътя за залата на Фондацията за култура, където е поканен да изнесен публична лекция за Балзак, тридесет и седемгодишният Михаил Себастиан загива, прегазен от камион. Според мнозина при загадъчни обстоятелства.

---

Неголямо по обем, но силно и интересно е литературното творчество на този автор. Дебютира двадесет и петгодишен, през 1932-ра с малка книга – „Фрагменти от една намерена тетрадка”, след нея, през същата година публикува неголемия роман „Жени”, за който Себастиан твърди, че е „едно четиво за отмора, за ваканция”, което предшества първата му пиеса „Игра на ваканция”. Дори името на главния герой в романа и пиесата е едно и също, Стефан Валериу. 

Тази проза, сътворена в типично френски дух  (а действието се развива предимно във Франция) в четири отделни новели е повлияна от стила на автори като Андре Жид, Ален Фурние и Жан Кокто. За един млад и свободен мъж: „светът е само от жени, а жените са само за любов”, това е кредото на Стефан Валериу. Четирите, добре композирани новели  ни срещат с шест жени, шест, различни хипостази на женската любов. Младият Стефан Валериу, преуспяващ лекар и дипломат, е единствената  връзката между четирите прозаични опуса, като ролята му е твърде разнообразна. В първата новела, „Рене, Марта, Одет”, той е протагонист, който открива спонтанно трите възрасти на женствеността, чрез три различни начина да се влюбиш и обичащ. Във втората новела, „ Емили”, Стефан Валериу е само обикновен доктор и свидетел на събитията. В третата част, „Мария” , е единствено получател на писмото -  драматична  изповед на една жена, гласът му тук отсъства, докато в последния текст, „Арабела”, отново е главен герой, който води действието на сцената. Една приятна книга, под мотото „Аrs amandi” – Изкуството на любовта.

През 1934 година се появява втората книга, включена в това първо българско издание. „От две хиляди години...”  Това е вече друго четиво, коренно различно от гореспоменатото. Роман-дневник на един евреин от Браила, Румъния, от началото на гоненията на евреите в северната ни съседка.  Това е автобиографична книга с малко измислени и много реални герои, имена, моменти и събития. Замислена като дневник, макар и без дати, това е книга-документ за едно драматично време в историята на Румъния и Европа. Един размисъл върху еврейската съдба, еврейската история, антисемитизма и ционизма и техните корени, пунктиран от различни ситуации, спомени, срещи, случки, преживени по време на студентските години, а и след това от самия Себастиан. Книгата предизвиква един голям обществен скандал още с появата си заради предговора на професор Нае Йонеску, духовният наставник на автора, който е  и един от героите в нея, представен с името Гита Блидару. Интересно е, че самият автор потвърждава по един парадоксален начин мнението на Нае Йонеску от предисловието му, че евреинът е осъден априори, още преди две хиляди години, заради простия факт, че е евреин, да не бъде спасен, а да страда вечно, без никаква надежда. За това някои определят и Себастиан като „предател” и „ренегат”. През следващата година той публикува малкия сборник  „Как станах хулиган” с подзаглавието „Текстове, факти, хора”, в който отговаря на нападките на своите врагове и се опитва да обясни причините за скандала. Но случилото се има и своята добра страна – Михаил Себастиан влиза трайно в полето на общественото внимание, неговите следващи романи „ Градът с липите” (1935)  - една поетична  прелестна история за първата любов, и „Произшествието” (1940) също любовен роман, но в реалистичен маниер, както и пиесите се радват на голям успех. Това става популярен, обичан от читателите и зрителите.

Личният Дневник на Михаил Себастиан, воден през периода 1935- 1944, е една сурова, безпощадна, разтърсваща книга, портрет на една преломна, драматична епоха,  която видя бял свят едва през 1996-та, половин век след смъртта на този забележителен писател и драматург.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Интелигентният човек се бори за изгубени каузи, защото осъзнава, че останалите не са каузи, а просто ефекти.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 125 години

Анкета

Одобрявате ли Нобеловите награди на Олга Токарчук и Петер Хандке?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Ах, този Жокер!

 

В „Жокера“ Финикс открадва шоуто и доказва, че е един от най -добрите и подготвени актьори на съвремието ни.

"Потъване в Мъртво море" – всеки детайл си тежи на мястото

В тези разкази има напрежение, има пребогат език, който създава картини, които можеш да пипнеш и подушиш. 

Лекът срещу пораженията на „Поразените“

Допада ми способността на романистката да бъде честна към историята – за първи път в български роман видях сцена, която отдавна исках да бъде създадена – как с користна и пропагандна цел комунистите използват черните забрадки на майките на убитите от жандармерията партизани преди 9 септември за гнусния си план чрез т.н. Народен съд да се разправят със своите противници .