Анита Димитрова, в. "Сега"

Не, не съм очаквала от българското кино толкова искрено романтичен сюжет: такива дози носталгия и копнеж без грам сладникавост. Тъй като сме връстници с героите (а и със сценаристите), и през 1988-а съм правила същото, което и те, изненадата беше още по-приятна. Намерението да се насладя напълно на горчиво-сладката история на двамата главни герои обаче бе саботирана от почти всички възможни недостатъци на българското кино, заради които се налага с прискърбие да пиша съкрушителни рецензии. Театрална дикция, слаб диалог, лош звук, елементарна завръзка, в която приликите с излезлия преди месец "Вездесъщият" са отвъд очевидни. Ето: самороден гений в рекламния криейтив си позволява волности и самоотлъчки в работата, въпреки това клиентите и шефовете (неясно защо) го търпят; междувременно кръшка на жена си и се потапя в тайнствен "алтернативен" живот, докато пише своя опус магнум, т.е. биографична книга. 

Разбирам, че у нас има твърде много копирайтъри със скучно ежедневие, у които дремят нереализирани писатели и сценаристи, но малко оригиналност няма да навреди. В първите двайсет минути на "Дъвка за балончета" буквално се чудиш къде си попаднал и изисква доза мазохизъм да не напуснеш залата преждевременно. Фалшът отстъпва едва когато в ретроспекция започваме да "посещаваме" детството на персонажите. Тези сцени са обляни в златистата светлина на носталгията (заснети от оператора Владимир Михайлов със съответните филтри), а част от децата в ролите са истинска находка - особено Аглея Гумнерова. Тяхната естественост контрастира с играта на възрастните, професионални актьори. Ретроспективните сцени ще извикат умиление и усмивка у всеки някогашен малък зрител на "Войната на таралежите" и "Васко да Гама от село Рупча". Не звучат нито мухлясало, нито пропагандно - браво! 

Спомените от миналото, слава богу, не изпадат в тежък сантимент по соца, макар епохата да присъства като неизбежен декор. Трима приятели, всички влюбени в гаменчето Биляна, го следват навсякъде: по стрелбища, катерушки, в боеве с фунийки от страници на "Жената днес" и "Некерман" и училищни пакости. Калин, разбира се, е по-влюбен, по-умен и по-красив от другите двама, иначе нямаше филмът да ни занимава главно с него.

Когато се срещат повторно 25 години по-късно, Биляна тропка към моминско парти във високи тънки токчета и е... навирила крака от контейнер за боклук, защото търси загубения си годежен пръстен. Тя живее в Лондон и отказва да си спомня миналото. Той все още е луд по нея и именно детството го захранва с творческа енергия. Играта на Теодора Духовникова (главна роля и във "Вездесъщият" - още една прилика) и Иван Юруков (познат от сцената на Народния театър) покрива целия спектър от неубедително звучащи реплики и немотивирани действия до вживяване в героите и органично присъствие на екрана. Още едно доказателство колко важна е ролята на режисьора - дебютантът Светослав Тодоров-Роги е трупал опит в сериалите "Столичани в повече" и "Кантора Митрани", но има да поработи още върху постановъчните си умения и воденето на актьорите.

Сценаристите са цели четирима - Георги Иванов, Теодора Маркова, Тео Чепилов и Невена Кертова. Не знам в чия глава се е родила главната сюжетна линия, но тя е прекрасна. Детайлите и диалозите, с които е обрасла - невинаги. Личи, че филмът е създаден от екип, в който един е писал едно, друг - друго; липсва му хомогенност, липсва един разпознаваем глас; тонът е различен не просто в различните етапи на повествованието, но дори в отделните сцени. Все пак за похвала е, че създателите му не са се загубили в преминаването между двете "времена", спойката между минало и настояще е плавна. 

В желанието си да не бъде захаросан, "Дъвка за балончета" е и доста немилостив към героите си. Сантиментът му навярно ще бъде оценен по достойнство и от другите представители на поколението. По-любопитно е как филмът ще се представи сред по-младите, които съставляват основната аудитория в киносалоните и за които е пълна загадка разликата между "Идеал" (10 ст., просто дъвка) и "Турбо" (50 ст., с картинка на "западна" кола).

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ОТКЪС

    Юлия Кръстева - „Пътувам себе си“

    „Книгата се пише от двама. Тя ме впечатлява и това я забавлява, аз връщам теоретичката към нейните преживявания, емоции, тя играе играта, или пък не, продължаваме нататък“, разказва съавторът на книгата Самюел Док.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Богомил Симеонов

    Той бе Еньо, Жельо, Ивайло, Хищникът, крал Андрей, генерал Бергонцони, жрецът на хан Аспарух…

     

"Умерено вкусвайте наслаждението, където е крайността - там няма наслада."

Пиер-Жан дьо Беранже, френски поет, роден на 19 август преди 238 години

Анкета

Редно ли е държавата да плати изложбата на депутата Вежди Рашидов?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Могъщата притегателна сила на „Сикарио“

Като добър професионалист Стефано Солима дори ни проверява киноманската памет.

Том Круз - отличник в MI-6

"Мисията невъзможна: Разпад" е образцов екшън.

Сибирска клопка за Киану Рийвс

Ако творбата  куца на сценарно ниво е повече от ясно, че няма как да се превърне в постижение или празник за зрителя.