БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

В известен смисъл романът „Рафаел“ на Леа Коен е продължение на  диренията  и обобщенията й от документалната й повест „Ти вярваш“, която преди пет години предизвика горещи полемики. И този път тя тръгва от документалния факт, от прочутата навремето сапунена афера, след която е затрита богатата и влиятелна еврейска фамилия Арие, за да създаде стойностен и вълнуващ роман.

Всъщност авторката разкрива плътно и увлекателно двата опита за провала на един свръхуспешен бизнес у нас, свързан с производството на сапуни, пудри и червила, предназначено основно за придирчивата и взискателна женска аудитория и разширен вследствие успешната колаборация с френския търговец Арман Петижан, оказал се  трън в очите на завистливи антисемити, които първоначално неуспешно с примитивно скалъпен през 1932 г. процес, но след десетилетие вече по силата на влязъл в сила Закон за борба със спекулата, измислят формулата на разплатата – 600 дузини сапун,  предмет на „крупна спекула“ и 30 000 неотчетени лева, за които братята Леон и Рафаел Арие на 16 април 1943 г. са обесени…

За Леа Коен съдбата на фамилията Арие е симптоматична.

От една страна  - делото е класически пример на нагласен процес, с който в онзи конкретен момент - зимата на 1942 – пролетта на 1943 г. управляващият у нас прогермански елит, включващ и цар Борис, си разчиства сметките с опасния, но вече ненужен еврейски капитал, изпълнявайки съюзническия си дълг към нацистите, а монархът – отклонявайки от себе си възможността за втори път след неуспешния арабаконашки атентат да бъде мишена или цел – за евентуална амнистия, измъквайки се от този неудобен за него ангажимент с мълчание, потвърдило смъртната  присада на 16 април 18 години по-късно.

И от друга – романът  - несъзнателно или напротив – умишлено – се оказва скръбна елегия за една загубена и унищожена от два авторитарни  режима България, родила такива опитни и обиграни бизнесмени като братя Арие, оказали се между впрочем и крупни меценати на културата – след като  са спонсорирали Народния и Кооперативния театър и редовно са пускали реклами в меродавните столични всекидневници  и ликвидирани с лека ръка – те и тяхното дело…

Фамилията  - и по точно – това, което остава от нея, се разпилява по света  - до  САЩ и Аржентина, делото срещу братята Леон и Рафаел и до днес не е преразгледано, а присъдите срещу тях не са отменени, а бизнесът им, доколкото е възстановен и съществува, е в съвсем други ръце и не е това, което е бил по време на триумфа му на Световното изложение в Париж през 1937 година.

Романът е посветен не на Леон, активният член в бизнесформацията Арие, а на Рафаел – съзнателно търсената невинна жертва, който за назидание трябва да увисне на бесилото.

Защото е млад, богат, красив, със самочувствие. И тъй като е коцкар и смята, че всичко му е позволено в този живот.

От любовни афери с прочути балерини като Надя Винарова, до притежаването на последния модел спортен „Мерцедес“, който съвсем естествено събира погледа и завистта на софийския бомонд.

Освен всичко друго Рафаел има още един грях.

За него няма вина, но пък чрез поведението си го стимулира – влюбването на двете братовчедки Клодия и Едит в привлекателния му лик, което пък автоматично го превръща в черната овца на фамилията, след като сам допуска нарушаването и бламирането на основни нравствени норми.

Романът е стегнат и увлекателно написан, чете се бързо и с интерес.

Коен натрупа достатъчно белетристичен опит и с основание може да се смята за една от най-добрите и привлекателни за публиката родни белетристки.

Прави впечатление увереността и вдъхновението, с които е писана сагата, умението й да изгражда правдива и автентична атмосфера, да извайва сочни и пълнокръвни образи, да възвисява и бичува слабостите в националния ни характер, да бъде пристрастна по определени проблеми и да защитава позицията си докрай – дори, когато та е дискусионна и неприемлива от мнозинството  – мнението й за царя, че е антисемит и престъпник, че правосъдието ни е играчка в ръцете на управляващите или съзнателно прокараната теза, че не трябва толкова да се гордеем със спасяването да евреите си, след като тези в Македония и Беломорска Тракия намират смъртта си в концлагерите в окупирана Полша.

В „Рафаел“ откриваме  още една любопитна подробност.

Романът е разделен на две части и се оказва, че самата драматична история е разказана двукратно, но от  различни гледни точки, по два  начина, като са използвани и съответните адекватни похвати.

Първата част звучи сухо , придържайки се плътно към фактите.

Тя много напомня за очерците й за „сапунената афера“, които публикува преди две години в списание „Биограф“.

Освен това е и пределно кондензирана и кратка, обхващаща умело подбрания времеви интервал от полунощ  до 5 часа сутринта на 16 април 1943 г.  – денят на екзекуцията.

Коен  е усетила, че поднесен по този начин текстът звучи по-скоро протоколно, без да съумее да поднесе в дълбочина и с необходимите нюанси самата трагична фамилна орис.

Затова прибягва до хитър и плодотворен ход, получавайки и дар от съдбата да разговаря в Далас с Едит Арие, единствената останала жива свидетелка на драмата.

Така тя доразвива разказа си около нейните спомени и безкрайни разговори с доктор Дейвид  Гутман – мним застраховател, а всъщност лекар в клиника „Добър живот“, които доуплътняват историята и най-важното внасят така необходимият колорит и свежест, искреност и топлота, за да се превърне тя в една колкото българска, толкова и американска оптимистична трагедия.

И да напомнят за най-добрите качества на създателката на романа, с които тя ме спечели още през 2005 г., когато погълнах в болничното си легло „Консорциум „Алтернус“.

„Рафаел“ е важна и значима книга в творческата биография на Леа Коен. С него и с „Ти вярваш“ смятам, че е изпълнила достойно  своя дълг към род , вяра и кръв.

Защо след него да не очакваме нещо по-различно и атрактивно, от рода на „Сбогом, Брюксел“(2011)?

Леа Коен, „Рафаел“, роман, 2017, 341 стр., изд. “Ентусиаст“, ред. Виктория Бисерова

 Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

  • ПОРТРЕТ

    Почит за Стефан Данаилов 

    Гледайки днес превъплъщенията му сме наясно, че дори и най-баналните, най-екзалтираните и конюнктурните са ценни именно като част от неговата биография.

„Животът е толкова прелестно заклинание, че всеки търси начин да го развали.“

Емили Дикинсън, американска поетеса, родена на 10 декември преди 187 години

Анкета

Харесвате ли книгите на Дан Браун и филмите по тях?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

"Идеал" или "Турбо"

"Дъвка за балончета" пита какво се е случило с децата на 80-те и техните мечти.

Страстта като невъзможност за щастие

50 години от екранизирането на  "Анна Каренина" от Александър Захри. Изпълнението на Татяна Самойлова се нарежда сред световните образци на тази роля за всички времена.

Рафаел – необходимата невинна жертва

„Рафаел“ е важна и значима книга в творческата биография на Леа Коен.