НАДЕЖДА ГЕОРГИЕВА

Рената Литвинова е руска театрална и киноактриса, режисьор, сценарист и телевизионна водеща. Дебютът й като актриса е през 1989 г., а първият си пълнометражен филм режисира през 2004 г. 

"Богиня: как я полюбила" се определя от критиката като драма, но в него могат да се открият сюрреалистични детайли, метафизическа образност и дълбок психологизъм. Инспекторът от полицията Фаина (Рената Литвинова) провежда разследване по случай с изчезнало момиче. Година след началото на следствието всички са се отказали и останали без надежда, дори и родителите на детето. Но не и Фаина, която не се предава, тъй като чувства, че то е живо. В основата на филмовия замисъл са преживяванията и емоционалното състояние на главната героиня. Следователката живее сама - в уединение, съзнателно държейки всички далеч от себе си. Вероятно изходната точка за тази интерпретация е нещастното детство на самата Литвинова, което е било също изпълнено с неразбиране и отчуждение.

Драматичното напрежение на екранната творба се засилва от паралелното представяне на двата свята - този на сънищата и другия, на реалното всекидневно битие. Елементи, които са характерни за имагинерния свят(познати и от танатологията) - гарван, риба, безкрайни алеи (пътеки), които са символ на "прохода" от единия свят към другия - са използвани като препратки към ватрешния, индивидуален свят на героинята. Те носят и едно предчувствие за смърт, което постепенно се сгъстява в процеса на развитие на сюжетното действие.

Срещата с Професора (Максим Суханов) се оказва фатална за Фаина. Или по-скоро - това е ключът, който отключва портите за Отвъдното. Професорът я "посвещава" едновременно в две посоки - в езотерично познание и в любовта. Героинята непрекъснато говори, че не умее да обича и не познава любовта. Но действията й показват друго. Тя е тази, която не се отказва от издирването на детето, въпреки всичко. А подобно поведение не е ли продиктувано от същинска обич? От безусловната любов към живота?

С този филм Рената Литвинова прави своеобразен жест на уважение към друга голяма фигура в руското кино - Кира Муратова, с която е работила дълги години. Повторението на конкретни реплики от персонажите, както и повторението на отделни визуални елементи и кадри транслират семантичните възприятия именно към творбеството на украинската режисьорка.

Същите похвати, но обогатени и разширени с допълнителни смислови значения, се наблюдават и в следващия филм на Рената Литвинова - "Последняя сказка Риты". (2012). Отново главната тема е смъртта и нейните измерения. Тук Литвинова е в ролята на Ангела, който пренася душите в Отвъдното. И отново двата свята са успоредни един на друг. Протичат едновременно и непрекъснато. Увиват се един в друг като двете нишки на ДНК спирала. В едното измерение - Другото - Литвинова е Ангел на Смъртта, а във второто - Реалността - се явява в образа на смъртната Таня Неубивко, която работи в моргата.

Сюжетът е базиран на историята за последните дни от живота на Маргарита Готие (Олга Кузина). И не е случайно, че името всъщност е от произведението на Александър Дюма "Дамата с камелиите". Тя е обречена жена, но същевременно е щастлива със своята споделена любов към Николай (Николай Хомерики). Рита постъпва на лечение в болницата. Нейната приятелка от ученическите години - Надя (Татяна Друбич), е лекар в същата болница, но не може да се реши да й съобщи страшната диагноза.

Този филм е пропит от енергията на смъртта. Тя е навсякъде - в белите престилки на докторите, в белия сняг, гарваните (отново като символ), животинчето, което умира и се съживява по команда, старинните сгради, които се явяват като портали между световете, безкрайната паркова алея отново е "проход", по който преминават душите на смъртните в Отвъдното...

Внушението, което носи този филм на Рената Литвинова, е, че не толкова физическата смърт е страшна. Ужасът е тогава, когато си вътрешно мъртъв приживе. Когато носиш смъртта в себе си, без да го осъзнаваш. Особено силен момент е епизодът с аутопсията на Рита. Докторът пуши, докато извършва манипулацията. След което хвърля фаса в трупа и казва:"Зашивайте!".

Емоционалната нищета и психическата празнота са истинската смърт. Губейки уважението към живота и любовта у себе си, човек губи всичко. Включително себе си.

Обсесията от смъртта в психиатрията по правило се свързва с различни видове страх и няколко по-тежки фобии, придобити в детството при различни травматични ситуации. Посттравматичният шок се преодолява сравнително бързо, но емоцията  се "закотвя" в психиката на пациента за цял живот, като от време на време може да се прояви при същите или подобни на вече преживените случаи. Но посланието на "Последняя сказка Риты" е насочено по-скоро към екзистенциалният смисъл на живота, а не толкова към неизбежността на смъртта. Въпреки че това е основната тема на екранната творба, на преден план са изведени човешките взаимоотношения. По-важно е не как ще умреш, а как си живял преди това. До този "финален момент".

В своята кариера Рената Литвинова се е снимала в 34 филма, режисирала е игрални и музикални продукции (за певицата Земфира),  има 14 киносценария, озвучавала е роли, била е също и продуцент. Всичко това, както и присъствието й на творец с особен и запомнящ се поглед към света, я нарежда сред водещите личности в съвременната руска кинематография.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

  • ПОРТРЕТ

    Почит за Стефан Данаилов 

    Гледайки днес превъплъщенията му сме наясно, че дори и най-баналните, най-екзалтираните и конюнктурните са ценни именно като част от неговата биография.

„Винаги съм слушал сърцето си, защото е символ на живота.“

Жан Маре, френски актьор, роден на 11 декември, преди 106 години

Анкета

Харесвате ли книгите на Дан Браун и филмите по тях?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

"Идеал" или "Турбо"

"Дъвка за балончета" пита какво се е случило с децата на 80-те и техните мечти.

Страстта като невъзможност за щастие

50 години от екранизирането на  "Анна Каренина" от Александър Захри. Изпълнението на Татяна Самойлова се нарежда сред световните образци на тази роля за всички времена.

Рафаел – необходимата невинна жертва

„Рафаел“ е важна и значима книга в творческата биография на Леа Коен.