БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

След като гледах „Възвишение“  установих, че това е не само най-хубавият български филм за 2017 г., но и най-обре посетеният.

Не е за вярване, но прожекцията мина при пълен салон, а такова чудо не ми се бе случвало 30 години – от времето, когато „Време разделно“ на Людмил Стайков взриви, както е модерно да се казва, родния бокс офис.

Логично е, да  се правят връзки и аналогии с класически български исторически филми, които моето поколение добре познава и е гледало многократно – като „Козият рог“ на Методи Андонов , „Капитан Петко войвода“на Неделчо Чернев или „Мера според мера “ на Георги Дюлгеров.

Неизбежно е – дори в днешния глобализиран свят.

Оставаме си първо българи и е нормално филм, разкриващ тегобите на националната ни съдба, да ни вълнува и интересува, особено пък , ако е удачно  направен.

А „Възвишение“ е добре премислен и майсторски заснет.

В никакъв случай не е негов минус, че е дебют на постановчика му в игралното кино.

Виктор Божинов е име в тв режисура, той е незаобиколим фактор и дори само споменаването на „Под прикритие“ или „Стъклен дом“ е достатъчно, за да сме наясно, че е подходил към ангажимента си максимално сериозно и отговорно.

При това не само като режисьор – постановчик, но и като продуцент и съсценарист, заедно с Нели Димитрова и Милен Русков.

Разковничето на заслужения му успех го виждам още в избора на драматургичния материал - по може би най-качествения роден роман  (от 2011 г.), излязъл през последния четвърт век.

Божинов е успял в едри щрихи, но уверено и завладяващо да обхване най-стойностното от романа, акцентирайки основно на възловите и каверзни въпроси за свободата, за личностния избор, за драматичната национална орис, за изкористяването на революционния идеал и замяната му с демагогски обир,за жертвите, които трябва да се дадат в името на свободата и достойния живот, който винаги е съпроводен с възвисяване и нравствено очищение.

Това го има в изобилие в романа, налице е и при неговата екранна адаптация.

А тя се гледа на един дъх, независимо че времетраенето й е 150 минути.

Завиждам на умението на Виктор Божинов – но то е въпрос на избистрено концептуално мислене и ясна визия за работата – да подбере такъв екип от съмишленици като оператора Антон Бакарски (с него е работил във „Връзки“, „Кости“ и „Под прикритие“), демонстриращ много прецизна работа с цветовете и усет за епичния мащаб на разказаната история с експонирани истински приказни пейзажи, сценографа Мина Кайе, лансирала костюми и аксесоари, без никаква бутафория и, разбира се, завладяващата музика на Петър Дундаков, без която трагедията и красотата на разказаната история не би звучала толкова убедително и пълнокръвно.

А изборът на актьорите?

Той е много точен.

На първо място е успешният  тандем Алекс Алексиев и Стоян Дойчев – Гичо и Асенчо, нашенските кандидати за славата на нови революционери и народни будители, самопожертвалият се герой и предателят.

Алексиев се снима в няколко второразредни западни продукции от типа „Плюя на гроба ти  - 2“ и „Джак Райън : Теория на хаоса“, но славата го споходи най-вече като доктор Василев от тв сага „Откраднат живот“, след което киното ни ударно го експлоатира и вече е един от незаменимите участници в родни суперпродукции – в началото на годината „Пеещите обувки“ и „Воевода“, а сега и „Възвишение“, а кукленият актьор Стоян Дойчев е толкова органичен и свеж, че без съмнение го причислявам към големите ни филмови открития за 2017 г.

Логично е в такъв скъп и отговорен проект Божинов да заложи на утвърдени имена, на хора, с които вече е работил или добре познава професионалните им възможности.

Защо тогава за ролята на майката на Гичо да не покани съпругата си Параскева Джукелова, още повече, че тя се справя успешно с кратката си изява?

Четох, че някои критици – Ирина Иванова – не приемат подобен подход – утвърдени звезди в епизодични роли във филма, защото „това само разсейва енергията му“.

Подобно твърдение е прекалено категорично, за да е вярно, особено като си представя колко артисти са се натискали, за да се появят в този лелеян проект.

Аз например бях сигурен, че Захари Бахаров ще получи роля в екранизацията и ще отбележа, че неговата интерпретация на образа на Иван Драсов е много обрана и стегната.

Защо да не видя как Юлиян Вергов свири и пее на китара, Димитър Рачков да ми се прави на конспиратор, Любомир Младенов да поднесе поредната си филигранна интерпретация на котелския каймакамин, а Васил Михайлов буквално да ни приковава към екрана, представяйки ни такъв пълнокръвен и ярък портрет на хаджи Петър Матеев, който по своята степен на убедителност напомня Сюлейман ага от „Време разделно“.

За Кирил Ефремов и Кирил Петков присъствието им е закономерно и знаково – те просто продължават стажа си при Божинов след много убедителните си отрицателни роли в „Под прикритие“.

Герасим Герасимов - Геро е направо неотразим като дебелия Юсуф ага, станал жертва на хайдушката вендета, докато за Филип Аврамов е ясно, че Димитър Общи е най-добрата му и плътно изградена кинороля.

След като постигна завидна популярност със сериалите „Под прикритие“ и „Връзки“ Виктор Божинов с един замах доказа, че е сред най-перспективните ни постановчици в игралното кино.

Филмът му ще постигне завиден успех, ще вкара обратно в салоните българската публика, а ние ще бъдем в правото си да очакваме от него в бъдеще нови творчески достижения.

„Възвишение“, 2017, 150 мин., сц.Нели Димитрова, Виктор Божинов и Милен Русков, реж. Виктор Божинов, производство „Серпънтин“ и „Дрийм фактори“, с подкрепата на БНТ, НФЦ , „Еуроимаж“ и „Ню Бояна филмс“

 Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Когато обичаш литературата, книгите и големите поети, дори най-циничните, има нещо, което те тегли нагоре.“

Жана Моро, френска актриса, родена на 23 януари преди 90 години

Анкета

Харесвате ли клипа за европредседателството?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

За формата на водата и любовта

Ще има зрители, които ще негодуват и ще излязат на петнайсетата минута, но ще има и такива – а те ще са много повече, които ще ръкопляскат на финалните надписи.

С „Нокаут“ уверено напред

Във филмът “ сериозното е преплетено с ироничното, критичното с романтичното начало, актьорите играят с вдъхновение и неприкрит ентусиазъм, личи , че им е било интересно на снимачната площадка, че са се забавлявали от сърце.

За художника – в 65 000 картини

"Да обичаш Винсент" е единствен по рода си – пълнометражна "маслена" анимация