БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

След като гледах „Възвишение“  установих, че това е не само най-хубавият български филм за 2017 г., но и най-обре посетеният.

Не е за вярване, но прожекцията мина при пълен салон, а такова чудо не ми се бе случвало 30 години – от времето, когато „Време разделно“ на Людмил Стайков взриви, както е модерно да се казва, родния бокс офис.

Логично е, да  се правят връзки и аналогии с класически български исторически филми, които моето поколение добре познава и е гледало многократно – като „Козият рог“ на Методи Андонов , „Капитан Петко войвода“на Неделчо Чернев или „Мера според мера “ на Георги Дюлгеров.

Неизбежно е – дори в днешния глобализиран свят.

Оставаме си първо българи и е нормално филм, разкриващ тегобите на националната ни съдба, да ни вълнува и интересува, особено пък , ако е удачно  направен.

А „Възвишение“ е добре премислен и майсторски заснет.

В никакъв случай не е негов минус, че е дебют на постановчика му в игралното кино.

Виктор Божинов е име в тв режисура, той е незаобиколим фактор и дори само споменаването на „Под прикритие“ или „Стъклен дом“ е достатъчно, за да сме наясно, че е подходил към ангажимента си максимално сериозно и отговорно.

При това не само като режисьор – постановчик, но и като продуцент и съсценарист, заедно с Нели Димитрова и Милен Русков.

Разковничето на заслужения му успех го виждам още в избора на драматургичния материал - по може би най-качествения роден роман  (от 2011 г.), излязъл през последния четвърт век.

Божинов е успял в едри щрихи, но уверено и завладяващо да обхване най-стойностното от романа, акцентирайки основно на възловите и каверзни въпроси за свободата, за личностния избор, за драматичната национална орис, за изкористяването на революционния идеал и замяната му с демагогски обир,за жертвите, които трябва да се дадат в името на свободата и достойния живот, който винаги е съпроводен с възвисяване и нравствено очищение.

Това го има в изобилие в романа, налице е и при неговата екранна адаптация.

А тя се гледа на един дъх, независимо че времетраенето й е 150 минути.

Завиждам на умението на Виктор Божинов – но то е въпрос на избистрено концептуално мислене и ясна визия за работата – да подбере такъв екип от съмишленици като оператора Антон Бакарски (с него е работил във „Връзки“, „Кости“ и „Под прикритие“), демонстриращ много прецизна работа с цветовете и усет за епичния мащаб на разказаната история с експонирани истински приказни пейзажи, сценографа Мина Кайе, лансирала костюми и аксесоари, без никаква бутафория и, разбира се, завладяващата музика на Петър Дундаков, без която трагедията и красотата на разказаната история не би звучала толкова убедително и пълнокръвно.

А изборът на актьорите?

Той е много точен.

На първо място е успешният  тандем Алекс Алексиев и Стоян Дойчев – Гичо и Асенчо, нашенските кандидати за славата на нови революционери и народни будители, самопожертвалият се герой и предателят.

Алексиев се снима в няколко второразредни западни продукции от типа „Плюя на гроба ти  - 2“ и „Джак Райън : Теория на хаоса“, но славата го споходи най-вече като доктор Василев от тв сага „Откраднат живот“, след което киното ни ударно го експлоатира и вече е един от незаменимите участници в родни суперпродукции – в началото на годината „Пеещите обувки“ и „Воевода“, а сега и „Възвишение“, а кукленият актьор Стоян Дойчев е толкова органичен и свеж, че без съмнение го причислявам към големите ни филмови открития за 2017 г.

Логично е в такъв скъп и отговорен проект Божинов да заложи на утвърдени имена, на хора, с които вече е работил или добре познава професионалните им възможности.

Защо тогава за ролята на майката на Гичо да не покани съпругата си Параскева Джукелова, още повече, че тя се справя успешно с кратката си изява?

Четох, че някои критици – Ирина Иванова – не приемат подобен подход – утвърдени звезди в епизодични роли във филма, защото „това само разсейва енергията му“.

Подобно твърдение е прекалено категорично, за да е вярно, особено като си представя колко артисти са се натискали, за да се появят в този лелеян проект.

Аз например бях сигурен, че Захари Бахаров ще получи роля в екранизацията и ще отбележа, че неговата интерпретация на образа на Иван Драсов е много обрана и стегната.

Защо да не видя как Юлиян Вергов свири и пее на китара, Димитър Рачков да ми се прави на конспиратор, Любомир Младенов да поднесе поредната си филигранна интерпретация на котелския каймакамин, а Васил Михайлов буквално да ни приковава към екрана, представяйки ни такъв пълнокръвен и ярък портрет на хаджи Петър Матеев, който по своята степен на убедителност напомня Сюлейман ага от „Време разделно“.

За Кирил Ефремов и Кирил Петков присъствието им е закономерно и знаково – те просто продължават стажа си при Божинов след много убедителните си отрицателни роли в „Под прикритие“.

Герасим Герасимов - Геро е направо неотразим като дебелия Юсуф ага, станал жертва на хайдушката вендета, докато за Филип Аврамов е ясно, че Димитър Общи е най-добрата му и плътно изградена кинороля.

След като постигна завидна популярност със сериалите „Под прикритие“ и „Връзки“ Виктор Божинов с един замах доказа, че е сред най-перспективните ни постановчици в игралното кино.

Филмът му ще постигне завиден успех, ще вкара обратно в салоните българската публика, а ние ще бъдем в правото си да очакваме от него в бъдеще нови творчески достижения.

„Възвишение“, 2017, 150 мин., сц.Нели Димитрова, Виктор Божинов и Милен Русков, реж. Виктор Божинов, производство „Серпънтин“ и „Дрийм фактори“, с подкрепата на БНТ, НФЦ , „Еуроимаж“ и „Ню Бояна филмс“

 Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Бира, камиони и религия сега се продават навсякъде по света по една и съща схема.“

Карлос Сантана, виртуозен китарист, роден на 20 юли преди 71 години

Анкета

Вреден ли е медийният закон на Пеевски?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

За новите стихове на Георги Константинов

Ценителите на поетичното слово у нас го обикнаха още при дебюта му в края на 60-те години с „Една усмивка ми е столица” и „Неграмотно сърце”.

Роман за Добри Войников

„Студени гнезда“  е изпълнила предназначението си – да припомни заслугите на една значима личност, да подложи на проверка нашата памет и патриотични чувства и да ни напомни деликатно, че съдбата ни е такава, каквато сами си я изковем.

За „Соло“ без гняв, но с разочарование

Основният виновник за получения резултат е продуцентът Катлийн Кенеди, силният човек в „Дисни“, сменила безцеремонно Крис Милър и Фил Лорд и сметнала, че тандемът Каздан  - Хауърд ще е по-успешен и рентабилен.