БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

След като гледах „Възвишение“  установих, че това е не само най-хубавият български филм за 2017 г., но и най-обре посетеният.

Не е за вярване, но прожекцията мина при пълен салон, а такова чудо не ми се бе случвало 30 години – от времето, когато „Време разделно“ на Людмил Стайков взриви, както е модерно да се казва, родния бокс офис.

Логично е, да  се правят връзки и аналогии с класически български исторически филми, които моето поколение добре познава и е гледало многократно – като „Козият рог“ на Методи Андонов , „Капитан Петко войвода“на Неделчо Чернев или „Мера според мера “ на Георги Дюлгеров.

Неизбежно е – дори в днешния глобализиран свят.

Оставаме си първо българи и е нормално филм, разкриващ тегобите на националната ни съдба, да ни вълнува и интересува, особено пък , ако е удачно  направен.

А „Възвишение“ е добре премислен и майсторски заснет.

В никакъв случай не е негов минус, че е дебют на постановчика му в игралното кино.

Виктор Божинов е име в тв режисура, той е незаобиколим фактор и дори само споменаването на „Под прикритие“ или „Стъклен дом“ е достатъчно, за да сме наясно, че е подходил към ангажимента си максимално сериозно и отговорно.

При това не само като режисьор – постановчик, но и като продуцент и съсценарист, заедно с Нели Димитрова и Милен Русков.

Разковничето на заслужения му успех го виждам още в избора на драматургичния материал - по може би най-качествения роден роман  (от 2011 г.), излязъл през последния четвърт век.

Божинов е успял в едри щрихи, но уверено и завладяващо да обхване най-стойностното от романа, акцентирайки основно на възловите и каверзни въпроси за свободата, за личностния избор, за драматичната национална орис, за изкористяването на революционния идеал и замяната му с демагогски обир,за жертвите, които трябва да се дадат в името на свободата и достойния живот, който винаги е съпроводен с възвисяване и нравствено очищение.

Това го има в изобилие в романа, налице е и при неговата екранна адаптация.

А тя се гледа на един дъх, независимо че времетраенето й е 150 минути.

Завиждам на умението на Виктор Божинов – но то е въпрос на избистрено концептуално мислене и ясна визия за работата – да подбере такъв екип от съмишленици като оператора Антон Бакарски (с него е работил във „Връзки“, „Кости“ и „Под прикритие“), демонстриращ много прецизна работа с цветовете и усет за епичния мащаб на разказаната история с експонирани истински приказни пейзажи, сценографа Мина Кайе, лансирала костюми и аксесоари, без никаква бутафория и, разбира се, завладяващата музика на Петър Дундаков, без която трагедията и красотата на разказаната история не би звучала толкова убедително и пълнокръвно.

А изборът на актьорите?

Той е много точен.

На първо място е успешният  тандем Алекс Алексиев и Стоян Дойчев – Гичо и Асенчо, нашенските кандидати за славата на нови революционери и народни будители, самопожертвалият се герой и предателят.

Алексиев се снима в няколко второразредни западни продукции от типа „Плюя на гроба ти  - 2“ и „Джак Райън : Теория на хаоса“, но славата го споходи най-вече като доктор Василев от тв сага „Откраднат живот“, след което киното ни ударно го експлоатира и вече е един от незаменимите участници в родни суперпродукции – в началото на годината „Пеещите обувки“ и „Воевода“, а сега и „Възвишение“, а кукленият актьор Стоян Дойчев е толкова органичен и свеж, че без съмнение го причислявам към големите ни филмови открития за 2017 г.

Логично е в такъв скъп и отговорен проект Божинов да заложи на утвърдени имена, на хора, с които вече е работил или добре познава професионалните им възможности.

Защо тогава за ролята на майката на Гичо да не покани съпругата си Параскева Джукелова, още повече, че тя се справя успешно с кратката си изява?

Четох, че някои критици – Ирина Иванова – не приемат подобен подход – утвърдени звезди в епизодични роли във филма, защото „това само разсейва енергията му“.

Подобно твърдение е прекалено категорично, за да е вярно, особено като си представя колко артисти са се натискали, за да се появят в този лелеян проект.

Аз например бях сигурен, че Захари Бахаров ще получи роля в екранизацията и ще отбележа, че неговата интерпретация на образа на Иван Драсов е много обрана и стегната.

Защо да не видя как Юлиян Вергов свири и пее на китара, Димитър Рачков да ми се прави на конспиратор, Любомир Младенов да поднесе поредната си филигранна интерпретация на котелския каймакамин, а Васил Михайлов буквално да ни приковава към екрана, представяйки ни такъв пълнокръвен и ярък портрет на хаджи Петър Матеев, който по своята степен на убедителност напомня Сюлейман ага от „Време разделно“.

За Кирил Ефремов и Кирил Петков присъствието им е закономерно и знаково – те просто продължават стажа си при Божинов след много убедителните си отрицателни роли в „Под прикритие“.

Герасим Герасимов - Геро е направо неотразим като дебелия Юсуф ага, станал жертва на хайдушката вендета, докато за Филип Аврамов е ясно, че Димитър Общи е най-добрата му и плътно изградена кинороля.

След като постигна завидна популярност със сериалите „Под прикритие“ и „Връзки“ Виктор Божинов с един замах доказа, че е сред най-перспективните ни постановчици в игралното кино.

Филмът му ще постигне завиден успех, ще вкара обратно в салоните българската публика, а ние ще бъдем в правото си да очакваме от него в бъдеще нови творчески достижения.

„Възвишение“, 2017, 150 мин., сц.Нели Димитрова, Виктор Божинов и Милен Русков, реж. Виктор Божинов, производство „Серпънтин“ и „Дрийм фактори“, с подкрепата на БНТ, НФЦ , „Еуроимаж“ и „Ню Бояна филмс“

 Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОРТРЕТ

    Памет за Балабанов

    Той бе умен, талантлив и вещ в професията си сценарист и режисьор, под чието ръководство направиха върхови превъплъщения плеяда актьори като Сергей Бодров младши, Сергей Маковецки, Дмитрий Дюжев, Александър Яценко, Никита Михалков, Ингеборг Дапкунайте, Михаил Скрябин, Алексей Серебряков, Алексей Чадов, Леонид Бичевин, Виктор Сухоруков.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

Безнадеждни са моите думи,

безнадеждна е мойта любов,

моя стих е лъча на безумие,

мойта песен е горестен зов.

Николай Лилиев, поет и драматург, роден на 26 май преди 133 години

Анкета

Тревожи ли Ви, че в България медиите са под натиск?

Да - 97.1%
Не - 0%
Не смятам, че са под натиск - 2.9%

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Непретенциозна комедия за лятна разтуха

„Революция X“ ще си намери своята публика, особена в настъпващите горещи дни и ще се хареса от зрители с по-непретенциозен вкус, търсещи в киното основно леката забава.

Архитектура за хора от третата възраст

Книгата „Архитектура за хора от третата възраст“ променя представата за това какво означава „старчески дом“ и показва чрез различни примери как тези социални домове могат да бъдат авангард на архитектурата като цяло, което е и пример как не трябва да се робува на закостенелия образ. 

Духовен зомби апокалипсис

 

 

"Нелюбов" на Андрей Звягинцев регистрира разпада на едно семейство и едно общество