Анита Димитрова, в. "Сега"

Не крия, че харесвам романа "Възвишение". Нито че отношението ми към българското кино (видно и на тази страница през последните двайсет години) е по-скоро "строго, но справедливо", отколкото снизходително-ласкателно - "а бе, става като за български". Ето защо новината за екранизация по "Възвишение" посрещнах не просто със смесени чувства и здравословен скепсис, а направо със страх. Особено с оглед на това, което имаме като историческо кино - остави ония две и кусур десетилетия, в които у нас не бе заснет нито един високобюджетен филм в епоха, за да стигнем накрая до печалните "Дякон Левски" и "Воевода"; ами и преди това упражненията в жанра бяха предимно пропагандно-идеологическо и по-рядко художествено-естетическо постижение.

И сега, каква изненада - "Възвишение" е много добър филм. Нещо повече, той е филм, който ще се превърне в събитие, защото рекламната му кампания е брутално агресивна (билбордове, масирано тв присъствие, брандирани бутилки прясно мляко!) - но това е то начинът да стигнеш до масовата публика, която гледа риалити шоута, не е чела и няма да прочете романа на Милен Русков; но и защото умело яхва вълната на така възжеланата от мнозина днес възрожденско-героична тематика, без нито за миг да се плъзне към фалша на ракиено-самодейния патриотизъм, благодаря ти, Господи.

Най-важното достойнство на филма "Възвишение" е, че той остава верен на духа на романа. Всеки, който плахо е пристъпвал към киното, където прожектират екранизация на любима нему книга, е изпитвал това усещане - че не е и няма как да бъде същото. Да, не е същото, но сценаристите (Русков, режисьорът Виктор Божинов и Нели Димитрова) някак са успели да облекат в картини невидимото. 400-те страници с диалектни монолози на пишман "револуционера" Гичо от Котел са се превърнали в гледаем киноразказ, в него дори има диалози, които не дразнят, а забавляват и замислят! Ако не знаете, диалозите са най-големият бич на българското кино. В българското кино няма диалози, които да не дрънчат на кухо. Затова и най-добрият български филм е практически ням ("Козият рог" на Методи Андонов).

Немалка заслуга имат и актьорите. Александър Алексиев (Гичо) и дебютантът кукловод Стоян Дойчев (Асенчо) са истински открития, които дават плътност и живец на литературните персонажи. Във филма арките на героите са опростени, което ги прави и по-разбираеми за незапознатия с книгата зрител. Екранният Гичо е повече идеалист и мечтател, отколкото в романа, за което допринася и невинното светлооко излъчване на Алексиев. Неговият Санчо Панса, водещ крантата Дядо Юван - Асенчо е мургав селски хитрец с неочаквана на моменти проницателност: може би най-добрият концентриран образ на българина, който сме виждали във филмово произведение.

Доста повече екранно време, отколкото страници в романа, са посветени на организатора на Арабаконашкия обир Димитър Общи и неговите четници. В ролята е Филип Аврамов, който влиза в един оперетен, почти карикатурен образ. Но подобен леко театрален патос не е чужд и на Общи от романа. Тъй като филмът е голяма и високобюджетна за българските мащаби продукция, в епизодите виждаме още цяла кохорта известни и неизвестни актьори, включително комерсиалните "мечки". Като цяло режисьорът Божинов успява да ги накара да се държат възпитано пред камерата и да не декламират витизчийската.

Що се отнася до езика - един от най-силните козове, но и от най-големите препъникамъни в четенето на романа - за нуждите на сценария са запазени отделни негови елементи. Колоритът е налице, без да се налага зрителят да ползва речник, и репликите се чуват ясно, избягвайки ефекта "Мера според мера". Желанието на продуцентите "Възвишение" да е масов и касов филм води и до някои грешки. В книгата Русков използва често глагола "ибах" в различни форми и филмът щедро експонира тази слабост към ненормативната лексика, понякога заслужено предизвиквайки веселие в залата, понякога недоумение. Спокойно можеше да се посъкрати и "кенефната" сцена. 

Романът "Възвишение" се прочу с това, че балансира по тънкото въже между профанното и сакралното. Че сваля ореола от възрожденските бунтовници, за да ни ги покаже като обикновени хора с качества, недостатъци, морални дилеми, фъшкии и фатални грешки въпреки историческото им озарение и "возвисяване". Както казва самият Русков в книгата си - "туй чак малко на богохулство бий". Но подобно послание може да бъде много облекчаващо, а и обогатяващо за хора, преминали през прогимназиалния курс по история и литература. В този смисъл смятам, че филмът ще бъде полезен; възможно е също да предизвика недоволство у някои, които държат маниакално на трите синджира роби в миналото си и на техен точно определен, институционализиран прочит в изкуството. За тяхно облекчение ще кажа, че образът на Левски е непокътнат: единствената сцена с него е много интересно заснета, почти като божие явяване. "Възвишение" върви едновременно като трагедия и като фарс, за да ни напомни, че монетата на историята няма само една страна.

Тук му е мястото да споменем с добри думи оператора Антон Бакарски, дизайнерката на навущата и ямурлуците Мина Кайе, гръмотевичната музика на Петър Дундаков и цялостния звук на филма. Изобщо, "Възвишение" има кусури, също като героите си, но общото усещане е за съчетание от приповдигнатост, веселие и тъга. Непременно го гледайте. Не ся ибавам!

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАМЕТ

    Излезе впечатляваща книга за изкуството на Българското възраждане

    В средата на август издателския отдел на Института за изследване на изкуствата успя да публикува поредното си уникално книжно тяло с тегло почти 5 кг. Съдържанието на „Корпусът на стенописите от първата половина на ΧΙΧ век в България“ включва 52 стенописни паметника.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Всяка книга има свой собствен живот, но и съдържа живота на автора. Всеки читател чете уникална книга, съдържаща освен живота на героите, също и неговия собствен живот.“

Милорад Павич, сръбски писател, роден на 15 октомври преди 89 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

От Ла-ла-ленд до Луната

"Първият човек" разказва за Нийл Армстронг и неговия легендарен полет

„Осигуряване и осигурителен пазар“ - книга не само за студенти

Особено внимание се отделя на същността и съвременните черти на капиталовопокривното осигуряване, без познаването на които не може да се разбере логиката на осигурителните пазари.

Когато талантът се превърне в звезда

Брадли Купър в „Роди се звезда“ е реалист, показва света на шоу бизнеса такъв, какъвто е, но без захаросване или излишно очерняне.