Анита Димитрова, в. "Сега"

Не крия, че харесвам романа "Възвишение". Нито че отношението ми към българското кино (видно и на тази страница през последните двайсет години) е по-скоро "строго, но справедливо", отколкото снизходително-ласкателно - "а бе, става като за български". Ето защо новината за екранизация по "Възвишение" посрещнах не просто със смесени чувства и здравословен скепсис, а направо със страх. Особено с оглед на това, което имаме като историческо кино - остави ония две и кусур десетилетия, в които у нас не бе заснет нито един високобюджетен филм в епоха, за да стигнем накрая до печалните "Дякон Левски" и "Воевода"; ами и преди това упражненията в жанра бяха предимно пропагандно-идеологическо и по-рядко художествено-естетическо постижение.

И сега, каква изненада - "Възвишение" е много добър филм. Нещо повече, той е филм, който ще се превърне в събитие, защото рекламната му кампания е брутално агресивна (билбордове, масирано тв присъствие, брандирани бутилки прясно мляко!) - но това е то начинът да стигнеш до масовата публика, която гледа риалити шоута, не е чела и няма да прочете романа на Милен Русков; но и защото умело яхва вълната на така възжеланата от мнозина днес възрожденско-героична тематика, без нито за миг да се плъзне към фалша на ракиено-самодейния патриотизъм, благодаря ти, Господи.

Най-важното достойнство на филма "Възвишение" е, че той остава верен на духа на романа. Всеки, който плахо е пристъпвал към киното, където прожектират екранизация на любима нему книга, е изпитвал това усещане - че не е и няма как да бъде същото. Да, не е същото, но сценаристите (Русков, режисьорът Виктор Божинов и Нели Димитрова) някак са успели да облекат в картини невидимото. 400-те страници с диалектни монолози на пишман "револуционера" Гичо от Котел са се превърнали в гледаем киноразказ, в него дори има диалози, които не дразнят, а забавляват и замислят! Ако не знаете, диалозите са най-големият бич на българското кино. В българското кино няма диалози, които да не дрънчат на кухо. Затова и най-добрият български филм е практически ням ("Козият рог" на Методи Андонов).

Немалка заслуга имат и актьорите. Александър Алексиев (Гичо) и дебютантът кукловод Стоян Дойчев (Асенчо) са истински открития, които дават плътност и живец на литературните персонажи. Във филма арките на героите са опростени, което ги прави и по-разбираеми за незапознатия с книгата зрител. Екранният Гичо е повече идеалист и мечтател, отколкото в романа, за което допринася и невинното светлооко излъчване на Алексиев. Неговият Санчо Панса, водещ крантата Дядо Юван - Асенчо е мургав селски хитрец с неочаквана на моменти проницателност: може би най-добрият концентриран образ на българина, който сме виждали във филмово произведение.

Доста повече екранно време, отколкото страници в романа, са посветени на организатора на Арабаконашкия обир Димитър Общи и неговите четници. В ролята е Филип Аврамов, който влиза в един оперетен, почти карикатурен образ. Но подобен леко театрален патос не е чужд и на Общи от романа. Тъй като филмът е голяма и високобюджетна за българските мащаби продукция, в епизодите виждаме още цяла кохорта известни и неизвестни актьори, включително комерсиалните "мечки". Като цяло режисьорът Божинов успява да ги накара да се държат възпитано пред камерата и да не декламират витизчийската.

Що се отнася до езика - един от най-силните козове, но и от най-големите препъникамъни в четенето на романа - за нуждите на сценария са запазени отделни негови елементи. Колоритът е налице, без да се налага зрителят да ползва речник, и репликите се чуват ясно, избягвайки ефекта "Мера според мера". Желанието на продуцентите "Възвишение" да е масов и касов филм води и до някои грешки. В книгата Русков използва често глагола "ибах" в различни форми и филмът щедро експонира тази слабост към ненормативната лексика, понякога заслужено предизвиквайки веселие в залата, понякога недоумение. Спокойно можеше да се посъкрати и "кенефната" сцена. 

Романът "Възвишение" се прочу с това, че балансира по тънкото въже между профанното и сакралното. Че сваля ореола от възрожденските бунтовници, за да ни ги покаже като обикновени хора с качества, недостатъци, морални дилеми, фъшкии и фатални грешки въпреки историческото им озарение и "возвисяване". Както казва самият Русков в книгата си - "туй чак малко на богохулство бий". Но подобно послание може да бъде много облекчаващо, а и обогатяващо за хора, преминали през прогимназиалния курс по история и литература. В този смисъл смятам, че филмът ще бъде полезен; възможно е също да предизвика недоволство у някои, които държат маниакално на трите синджира роби в миналото си и на техен точно определен, институционализиран прочит в изкуството. За тяхно облекчение ще кажа, че образът на Левски е непокътнат: единствената сцена с него е много интересно заснета, почти като божие явяване. "Възвишение" върви едновременно като трагедия и като фарс, за да ни напомни, че монетата на историята няма само една страна.

Тук му е мястото да споменем с добри думи оператора Антон Бакарски, дизайнерката на навущата и ямурлуците Мина Кайе, гръмотевичната музика на Петър Дундаков и цялостния звук на филма. Изобщо, "Възвишение" има кусури, също като героите си, но общото усещане е за съчетание от приповдигнатост, веселие и тъга. Непременно го гледайте. Не ся ибавам!

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Когато обичаш литературата, книгите и големите поети, дори най-циничните, има нещо, което те тегли нагоре.“

Жана Моро, френска актриса, родена на 23 януари преди 90 години

Анкета

Харесвате ли клипа за европредседателството?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

За формата на водата и любовта

Ще има зрители, които ще негодуват и ще излязат на петнайсетата минута, но ще има и такива – а те ще са много повече, които ще ръкопляскат на финалните надписи.

С „Нокаут“ уверено напред

Във филмът “ сериозното е преплетено с ироничното, критичното с романтичното начало, актьорите играят с вдъхновение и неприкрит ентусиазъм, личи , че им е било интересно на снимачната площадка, че са се забавлявали от сърце.

За художника – в 65 000 картини

"Да обичаш Винсент" е единствен по рода си – пълнометражна "маслена" анимация