БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

За нея, за мечтата по български, разказва сагата „Дамасцена“ на сценаристката Мария Лалева, постановчика Тодор Анастасов и оператора Христо Генков.

Когато разбрах, че филмът е дълъг 140 минути, бях неприятно изненадан и не знаех дали ще издържа прожекцията докрай.

Оказа се, че спектакълът ме увлече и не усетих кога изтече екранното време. А това е плюс за него.

„Дамасцена“ е кинопоема, реализирана с изненадващ размах и такава сигурност, каквато наистина не очаквах от постановчика, чието име ми е познато повече като актьор – шефът на бургаската полиция в „Под прикритие“и като Евлоги Георгиев от „Дякон Левски“, откъдето всъщност е и познанството му с Веселин Плачков.

Разковничето за успеха се крие в стабилното финансиране от частни инвеститори, дали възможност за пълноценен едногодишен снимачен период, за ярки пластични решения и за наистина добри актьорски изяви. Хареса ми чувството за мяра, демонстрирано от режисьора.

Филм за българската мечта звучи примамливо и помпозно, особено , когато става дума за човек, реализирал сам себе си и от обикновен технолог, превърнал се в магнат в търговията с розово масло.

Сянката на „Тютюн“ и Борис Морев е достатъчно плътна, за да се предприемат лесни и клиширани ходове. Клопката с подражанието е умело избегната, а и Стефан Стефанов – Течо е далеч от втръснали ни образ на бай ганювска мутра, изчистила бизнеса си и сложила моден костюм.

Стефанов е колкото див мечтател, толкова и прагматичен и делови човек.

Той преодолява всички спънки, съпътствали развитието ни през последния половин век – от опекунството на партийните могули и възродителния процес, през хиперинфлацията и ромските бунтове до удари под кръста от партньори и конкуренти, за да се превърне на финала в истински бизнесмен – мечта, терзаещ се все пак дали постъпва адекватно и доколко вината за част от проблемите му не е в самия него.

Допада ми и философията му, че парите са нужни не за да се правят още средства, а чрез тях да се твори повече истина и красота. Беше ми любопитен и кастингът, който се оказва като цяло удачен.

От една страна е успешният дебют на младата звезда от театър „София“ Симона Халачева като Гюла, а от друга ми бе приятно да следя модификациите на стари любимци като Сашка Братанова – секретарката на Колев и Любен Чаталов – бащата на Течо.

Филмът обаче се е получил благодарение амбицията и добрата кондиция на двамата основни противници – Стефанов и Колев, изиграни впечатляващо от Веселин Плачков и Димитър Баненкин.

След Васил Левски Плачков е ангажиран с поредната си обсебваща и екстремна задача, с която се справя повече от прилично.

Неговият Течо е земен и извисен, мечтател и прагматик, но най – важното – запазил е в себе си човешката топлота и нежност, което го прави и пример за подражание, и модел на съвременно и адекватно поведение, който по всичко личи, ще определя облика на модерния български търговец.

Баненкин е роден талант, но силно подценяван в киногилдията и имено роля от мащаба и качеството на Колев му дава възможност да разгърне в дълбочина и пълноценно своя  специфичен потенциал, особено благодатен за персонажи, обречени и отречени от живота.

На финала, изчаквайки да минат всички надписи, осъзнах колко добра и на място е музиката на  Румен Бояджиев – син и че творбата може да се разглежда и като химн на човешкия стремеж към свобода и просперитет, а не непременно като корпоративно рекламно мероприятие или натрапчив кич.

Естествено спонсорите са оставили своите знаци, което е неизбежно, но аз предпочитам да има такива меценати, подпомагащи българското кино, отколкото да гледам измъчени интелектуални напъни, подпомогнати от НФЦ и предназначени  само за приятелите и роднините на режисьора и изпълнителите на основните роли.

Поне такова е моето верую, с което не задължавам никого.

“Дамасцена“, 2017, 140 минути, производство филмова къща „Дамасцена“, сц. и прод. Мария Лалева, реж.Тодор Анастасов

 Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

Коментари  

0 #1 N2 30-12-2017 18:41
Авторът! Като претендирате да разбирате от кино, за да пишете отзиви и ви е интересно да следите модификациите на старите ви любимци като Сашка Братанова – секретарката на Колев ( цитат), не можахте ли да разпознаете коя е Сашка Братанова, ами я объркахте с Добрина Гецова, която играе споменатата секретарка?! Нелепо и непрофесионално.
Цитиране
  • ПАМЕТ

    Излезе впечатляваща книга за изкуството на Българското възраждане

    В средата на август издателския отдел на Института за изследване на изкуствата успя да публикува поредното си уникално книжно тяло с тегло почти 5 кг. Съдържанието на „Корпусът на стенописите от първата половина на ΧΙΧ век в България“ включва 52 стенописни паметника.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Четете всичко – боклуци, класици, и т.н. Вижте как те правят нещата. Както дърводелец, който работи като чирак, но изучава майстора. Четете! Ще го абсорбирате. Чак тогава започнете да пишете. Ако се справяте добре, ще го разберете. Ако не, изхвърлете материала през прозореца.”

Уилям Фокнър, американски писател, роден на 25 септември преди 121 години

Анкета

Редно ли е държавата да плати изложбата на депутата Вежди Рашидов?

Да, той е талантлив - 20.3%
Не, в конфликт на интереси е - 75.4%
Не мога да преценя - 0%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нека шоуто продължи

Първият сезон на „Йелоустоун“ (2018)  приключи и е време за оценка и коментари. Причината за високия рейтинг и одобрението на сериала е свързан с две имена – на Кевин Костнър и Тейлър Шеридан.

„Решение за ликвидация“ е направен вещо, но и семпло

Без да е шедьовър, той доставя емоции и настроение и е доказателство за доброто здравословно състояние на съвременното руско кино.

Могъщата притегателна сила на „Сикарио“

Като добър професионалист Стефано Солима дори ни проверява киноманската памет.