БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

За нея, за мечтата по български, разказва сагата „Дамасцена“ на сценаристката Мария Лалева, постановчика Тодор Анастасов и оператора Христо Генков.

Когато разбрах, че филмът е дълъг 140 минути, бях неприятно изненадан и не знаех дали ще издържа прожекцията докрай.

Оказа се, че спектакълът ме увлече и не усетих кога изтече екранното време. А това е плюс за него.

„Дамасцена“ е кинопоема, реализирана с изненадващ размах и такава сигурност, каквато наистина не очаквах от постановчика, чието име ми е познато повече като актьор – шефът на бургаската полиция в „Под прикритие“и като Евлоги Георгиев от „Дякон Левски“, откъдето всъщност е и познанството му с Веселин Плачков.

Разковничето за успеха се крие в стабилното финансиране от частни инвеститори, дали възможност за пълноценен едногодишен снимачен период, за ярки пластични решения и за наистина добри актьорски изяви. Хареса ми чувството за мяра, демонстрирано от режисьора.

Филм за българската мечта звучи примамливо и помпозно, особено , когато става дума за човек, реализирал сам себе си и от обикновен технолог, превърнал се в магнат в търговията с розово масло.

Сянката на „Тютюн“ и Борис Морев е достатъчно плътна, за да се предприемат лесни и клиширани ходове. Клопката с подражанието е умело избегната, а и Стефан Стефанов – Течо е далеч от втръснали ни образ на бай ганювска мутра, изчистила бизнеса си и сложила моден костюм.

Стефанов е колкото див мечтател, толкова и прагматичен и делови човек.

Той преодолява всички спънки, съпътствали развитието ни през последния половин век – от опекунството на партийните могули и възродителния процес, през хиперинфлацията и ромските бунтове до удари под кръста от партньори и конкуренти, за да се превърне на финала в истински бизнесмен – мечта, терзаещ се все пак дали постъпва адекватно и доколко вината за част от проблемите му не е в самия него.

Допада ми и философията му, че парите са нужни не за да се правят още средства, а чрез тях да се твори повече истина и красота. Беше ми любопитен и кастингът, който се оказва като цяло удачен.

От една страна е успешният дебют на младата звезда от театър „София“ Симона Халачева като Гюла, а от друга ми бе приятно да следя модификациите на стари любимци като Сашка Братанова – секретарката на Колев и Любен Чаталов – бащата на Течо.

Филмът обаче се е получил благодарение амбицията и добрата кондиция на двамата основни противници – Стефанов и Колев, изиграни впечатляващо от Веселин Плачков и Димитър Баненкин.

След Васил Левски Плачков е ангажиран с поредната си обсебваща и екстремна задача, с която се справя повече от прилично.

Неговият Течо е земен и извисен, мечтател и прагматик, но най – важното – запазил е в себе си човешката топлота и нежност, което го прави и пример за подражание, и модел на съвременно и адекватно поведение, който по всичко личи, ще определя облика на модерния български търговец.

Баненкин е роден талант, но силно подценяван в киногилдията и имено роля от мащаба и качеството на Колев му дава възможност да разгърне в дълбочина и пълноценно своя  специфичен потенциал, особено благодатен за персонажи, обречени и отречени от живота.

На финала, изчаквайки да минат всички надписи, осъзнах колко добра и на място е музиката на  Румен Бояджиев – син и че творбата може да се разглежда и като химн на човешкия стремеж към свобода и просперитет, а не непременно като корпоративно рекламно мероприятие или натрапчив кич.

Естествено спонсорите са оставили своите знаци, което е неизбежно, но аз предпочитам да има такива меценати, подпомагащи българското кино, отколкото да гледам измъчени интелектуални напъни, подпомогнати от НФЦ и предназначени  само за приятелите и роднините на режисьора и изпълнителите на основните роли.

Поне такова е моето верую, с което не задължавам никого.

“Дамасцена“, 2017, 140 минути, производство филмова къща „Дамасцена“, сц. и прод. Мария Лалева, реж.Тодор Анастасов

 Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

Коментари  

0 #1 N2 30-12-2017 18:41
Авторът! Като претендирате да разбирате от кино, за да пишете отзиви и ви е интересно да следите модификациите на старите ви любимци като Сашка Братанова – секретарката на Колев ( цитат), не можахте ли да разпознаете коя е Сашка Братанова, ами я объркахте с Добрина Гецова, която играе споменатата секретарка?! Нелепо и непрофесионално.
Цитиране
  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Най-силната дума в речника на съвременния човек е думата „не“. Особено, когато говори за себе си.“

Сидни Поатие, американски актьор и режисьор, роден на 20 февруари преди 91 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.