в. "Сега"

Нов връх в самодейното ни кино бележи "мегапродукцията" (из пиар бележките) "Дамасцена". Неин режисьор е Тодор Анастасов, познат като актьор - играл е в "Лавина", "Под прикритие", "Дякон Левски". Топлите връзки с творбата на Максим Генчев (със сходни художествени качества) са повече от една: в главната роля е тамошният Дякон - плевенският театрален актьор Веселин Плачков. Партнират му Димитър Баненкин, Неда Спасова, Симона Халачева, Троян Гогов, Любомир Фърков.... някъде тук драгият зрител губи интерес към списъка с непознати имена. Лансирането на нови лица не е нещо лошо, стига да стоят органично на екрана и да не произнасят репликите си изнесено и фалшиво, както само актьор в български филм умее. Участват и 1300 статисти, които за щастие нямат думички. Сценарист и продуцент е поетесата Мария Лалева. 

В "Дамасцена" не става дума само за професионална неопитност, а за превес на пиара над киното. Това е един дълъг и скъп рекламен клип, финансиран от собственика на едноименната розоварна в село Скобелево. Според Лалева сценарият се опира на действителни случки от живота на мецената. 

"Дамасцена" разказва за мечтата на едно 5-годишно дете да направи храм на царицата на розите и да се ожени за нея. Действието прекосява няколко десетилетия и показва героя Течо на фона на политическите, социални и морални метаморфози в България от 80-те години до днес. "Дамасцена" не пропуска да посвири на модната патриотична струна и сякаш съзнателно се насочва към публика, която рядко ходи на кино и й липсва критична оценка за показаното на екрана. Но по-печалното е, когато в заблуда съзнателно изпадат и въвеждат зрителите хора с киноопит и образование (има такива в екипа).

А ето как продукцията се авторекламира в съобщение до медиите след премиерата в Старозагорската опера (и втората прожекция в столичното кино "Люмиер"): "Първите зрителски отзиви говорят за "красив и визуално изпипан филм с пленяваща история за успешно осъществена мечта тук, в България". Вероятно визуалното изпипване се отнася за няколкото ефектни кадъра от дрон над Розовата долина. 

Идеята за филм, фокусиран върху българската роза, е принципно благодатна - досега такъв нямахме. Най-известното визуално изображение на този очевиден национален символ си остава розоберачката от опаковката на "Обикновен локум". Може да се каже, че все още нямаме. Има определени изисквания, които трябва да са спазени, за да може едно аудиовизуално начинание да се нарече филм. Тук те трудно се откриват. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Най-силната дума в речника на съвременния човек е думата „не“. Особено, когато говори за себе си.“

Сидни Поатие, американски актьор и режисьор, роден на 20 февруари преди 91 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.