БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Имам обичай преди да напиша поредното киноревю да прочета мненията на специалисти и зрители за миналата премиера. Така стана и сега, след като изгледах „Вездесъщият“ на Илиян Джевелеков.

Както и очаквах се появиха различни становища , често противоречиви и взаимно изключващи се.  Хареса ми обаче оценката на зрител от София – Елена Онбрайт - „без загуба на екранно време, всяка сцена е сгъстена и смислена“.

Така е.

„Вездесъщият“ е качествен и стойностен спектакъл, достоен представител на най-доброто, което родното кино може да предложи. Съвсем заслужено е спечелил пет отличия във Варна, между които на публиката и критиката, за най-добра главна мъжка роля и „Златната роза“.

Филмът е заснет прецизно и стилизирано от Емил Христов, ситуиран е в стария градски столичен център, между „Московска“, „Неофит Рилски“, „11 август“ и „Г. С. Раковски“, сценарият на Джевелеков и Матей Константинов е стегнат, занимателен и пълен с култови бисери.

Не съм сигурен дали наистина му липсва третото действие, както се вайка Диян Каролев от електронната медия „Под моста“, тъй като според скромното ми убеждение, това, което е трябвало да се лансира на екрана, е вкарано адекватно в действие в рамките на 120 минути.

Ценното на новия успех на Джевелеков се крие в посланието на „Вездесъщият“.

Вярно е, че истината ни прави свободни, но контролът върху действията на най-близките хора, видеонаблюдението, надхвърлящо рамките на воайорството, наистина дава в ръцете на медиатора Емил Борилов власт и контрол, той може да регулира и направлява действията си безпогрешно, но , правейки се на Господ, носи нещастие на околните.

А се оказва и на себе си.

Два модела стоят в основата на сюжета и е важно, че колкото и да са познати и експлоатирани – са поднесени свежо и оригинално, с впечатляваща креативна мощ.

Биг брадър и Франкенщайн си дават среща в тази модерна и драматична българска приказка.

Писателят и шеф на рекламна агенция С.Н.О.Б.Борилов монтира камери навсякъде около себе си и по този начин подлага на непрекъснато следене всички свои служители, семейство и родители. Съзнавах, че събраната информация не може да не му поднесе лоша шега, че непременно на финала ще да се обърне срещу него, да го повали, провали и унизи. След като той е компрометирал всички от своето обкръжение.

Очаквах неизбежният катарзис, сгромолясването на един подреден, следен и криещ мръсни тайни свят, но наистина останах изненадан, когато преди финалните надписи видях Борилов да броди по софийските улици само по черни шорти, НАБЛЮДАВАН и КОМЕНТИРАН от случайни – дали? – камери и хора!

Възхитителен финал, натоварен с достатъчно подтекст…

„Вездесъщият“ е важен и ценен успех за българското кино, а и за неговият постановчик.

След „Love.net“ Илиян Джевелеков отново подлага на критичен анализ и осмисляне магията и разрушителната сила на новите технологии и виртуалната обсесия, обзела голяма част от софийската интелектуална бохема.

Той не се прави на морализатор, нито предлага евтини рецепти и бързи решения.

Предпочита да разказва внимателно, динамично и отговорно и да кара всеки от нас, зрителите в тъмната зала, да търси отговор на измъчващите го въпроси.

Помага му екипът и безупречно подбраните актьори, начело с Велислав Павлов, когото малцина помнят от сериала „Отплата“, но който тук във водещата роля на Емил Борилов, дава най – доброто от себе си и създава образ с притегателната сила, каквато имат персонажите на Жан Рено.

Допаднаха ми с изявите си Теодора Духовникова – Анна, Анастасия Лютова – Ния и Ирмена Чичикова – Криси.

Силен и многопластов образ създава Тони Минасян като режисьора на рекламни клипове Джими Канев, оказал се всъщност злият гений на Борилов, а от по-старата гвардия бе удоволствие за мен да гледам Георги Стайков – виненият бос Тунчев, Борис Луканов – генерал Василоев, Станислав Пищалов - адвокатът и Михаил Мутафов, изградил с много топлота и сдържан драматизъм фигурата на бащата на Емил – Кирил Борилов.

„Вездесъщият“ маркира позитивното раздвижване и видимият напредък на българския игрален филм.

Не казвам, че всичко около родното ни кино е розово, но след гледането на творба като тази вярата в качествата на родните кинаджии видимо нараства.

И това не е малко , нали?

„Вездесъщият“, 2017, сц.Илиян Джевелеков и Матей Константинов, реж.Илиян Джевелеков, 120 мин., производство „Мирамар филм“, с подкрепата на  Нова тв, Национален филмов център и „Лента“

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОРТРЕТ

    Авторът! Авторът!

    Скорсезе все още олицетворява значимото авторско кино в неговата американска интерпретация, съчетаваща актуална проблематика и зрелищно професионално майсторство.

„Роялът не трябва да се стреми да бъде цигулка, той трябва да се гордее, че е роял.“

Бьорк, исландска певица, родена на 21 ноември преди 52 години

Анкета

Харесвате ли книгите на Дан Браун и филмите по тях?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Смъртта е само друга реалност - Рената Литвинова на 50

В своята кариера Рената Литвинова се е снимала в 34 филма, режисирала е игрални и музикални продукции (за певицата Земфира),  има 14 киносценария, озвучавала е роли, била е също и продуцент. 

„Възвишение“ на Виктор Божинов

Филмът му ще постигне завиден успех, ще вкара обратно в салоните българската публика.

"Възвишение" е добър филм

Екранизацията запазва духа на романа на Милен Русков.