БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Имам обичай преди да напиша поредното киноревю да прочета мненията на специалисти и зрители за миналата премиера. Така стана и сега, след като изгледах „Вездесъщият“ на Илиян Джевелеков.

Както и очаквах се появиха различни становища , често противоречиви и взаимно изключващи се.  Хареса ми обаче оценката на зрител от София – Елена Онбрайт - „без загуба на екранно време, всяка сцена е сгъстена и смислена“.

Така е.

„Вездесъщият“ е качествен и стойностен спектакъл, достоен представител на най-доброто, което родното кино може да предложи. Съвсем заслужено е спечелил пет отличия във Варна, между които на публиката и критиката, за най-добра главна мъжка роля и „Златната роза“.

Филмът е заснет прецизно и стилизирано от Емил Христов, ситуиран е в стария градски столичен център, между „Московска“, „Неофит Рилски“, „11 август“ и „Г. С. Раковски“, сценарият на Джевелеков и Матей Константинов е стегнат, занимателен и пълен с култови бисери.

Не съм сигурен дали наистина му липсва третото действие, както се вайка Диян Каролев от електронната медия „Под моста“, тъй като според скромното ми убеждение, това, което е трябвало да се лансира на екрана, е вкарано адекватно в действие в рамките на 120 минути.

Ценното на новия успех на Джевелеков се крие в посланието на „Вездесъщият“.

Вярно е, че истината ни прави свободни, но контролът върху действията на най-близките хора, видеонаблюдението, надхвърлящо рамките на воайорството, наистина дава в ръцете на медиатора Емил Борилов власт и контрол, той може да регулира и направлява действията си безпогрешно, но , правейки се на Господ, носи нещастие на околните.

А се оказва и на себе си.

Два модела стоят в основата на сюжета и е важно, че колкото и да са познати и експлоатирани – са поднесени свежо и оригинално, с впечатляваща креативна мощ.

Биг брадър и Франкенщайн си дават среща в тази модерна и драматична българска приказка.

Писателят и шеф на рекламна агенция С.Н.О.Б.Борилов монтира камери навсякъде около себе си и по този начин подлага на непрекъснато следене всички свои служители, семейство и родители. Съзнавах, че събраната информация не може да не му поднесе лоша шега, че непременно на финала ще да се обърне срещу него, да го повали, провали и унизи. След като той е компрометирал всички от своето обкръжение.

Очаквах неизбежният катарзис, сгромолясването на един подреден, следен и криещ мръсни тайни свят, но наистина останах изненадан, когато преди финалните надписи видях Борилов да броди по софийските улици само по черни шорти, НАБЛЮДАВАН и КОМЕНТИРАН от случайни – дали? – камери и хора!

Възхитителен финал, натоварен с достатъчно подтекст…

„Вездесъщият“ е важен и ценен успех за българското кино, а и за неговият постановчик.

След „Love.net“ Илиян Джевелеков отново подлага на критичен анализ и осмисляне магията и разрушителната сила на новите технологии и виртуалната обсесия, обзела голяма част от софийската интелектуална бохема.

Той не се прави на морализатор, нито предлага евтини рецепти и бързи решения.

Предпочита да разказва внимателно, динамично и отговорно и да кара всеки от нас, зрителите в тъмната зала, да търси отговор на измъчващите го въпроси.

Помага му екипът и безупречно подбраните актьори, начело с Велислав Павлов, когото малцина помнят от сериала „Отплата“, но който тук във водещата роля на Емил Борилов, дава най – доброто от себе си и създава образ с притегателната сила, каквато имат персонажите на Жан Рено.

Допаднаха ми с изявите си Теодора Духовникова – Анна, Анастасия Лютова – Ния и Ирмена Чичикова – Криси.

Силен и многопластов образ създава Тони Минасян като режисьора на рекламни клипове Джими Канев, оказал се всъщност злият гений на Борилов, а от по-старата гвардия бе удоволствие за мен да гледам Георги Стайков – виненият бос Тунчев, Борис Луканов – генерал Василоев, Станислав Пищалов - адвокатът и Михаил Мутафов, изградил с много топлота и сдържан драматизъм фигурата на бащата на Емил – Кирил Борилов.

„Вездесъщият“ маркира позитивното раздвижване и видимият напредък на българския игрален филм.

Не казвам, че всичко около родното ни кино е розово, но след гледането на творба като тази вярата в качествата на родните кинаджии видимо нараства.

И това не е малко , нали?

„Вездесъщият“, 2017, сц.Илиян Джевелеков и Матей Константинов, реж.Илиян Джевелеков, 120 мин., производство „Мирамар филм“, с подкрепата на  Нова тв, Национален филмов център и „Лента“

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАМЕТ

    Излезе впечатляваща книга за изкуството на Българското възраждане

    В средата на август издателския отдел на Института за изследване на изкуствата успя да публикува поредното си уникално книжно тяло с тегло почти 5 кг. Съдържанието на „Корпусът на стенописите от първата половина на ΧΙΧ век в България“ включва 52 стенописни паметника.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Четете всичко – боклуци, класици, и т.н. Вижте как те правят нещата. Както дърводелец, който работи като чирак, но изучава майстора. Четете! Ще го абсорбирате. Чак тогава започнете да пишете. Ако се справяте добре, ще го разберете. Ако не, изхвърлете материала през прозореца.”

Уилям Фокнър, американски писател, роден на 25 септември преди 121 години

Анкета

Редно ли е държавата да плати изложбата на депутата Вежди Рашидов?

Да, той е талантлив - 20.3%
Не, в конфликт на интереси е - 75.4%
Не мога да преценя - 0%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нека шоуто продължи

Първият сезон на „Йелоустоун“ (2018)  приключи и е време за оценка и коментари. Причината за високия рейтинг и одобрението на сериала е свързан с две имена – на Кевин Костнър и Тейлър Шеридан.

„Решение за ликвидация“ е направен вещо, но и семпло

Без да е шедьовър, той доставя емоции и настроение и е доказателство за доброто здравословно състояние на съвременното руско кино.

Могъщата притегателна сила на „Сикарио“

Като добър професионалист Стефано Солима дори ни проверява киноманската памет.