БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Имам обичай преди да напиша поредното киноревю да прочета мненията на специалисти и зрители за миналата премиера. Така стана и сега, след като изгледах „Вездесъщият“ на Илиян Джевелеков.

Както и очаквах се появиха различни становища , често противоречиви и взаимно изключващи се.  Хареса ми обаче оценката на зрител от София – Елена Онбрайт - „без загуба на екранно време, всяка сцена е сгъстена и смислена“.

Така е.

„Вездесъщият“ е качествен и стойностен спектакъл, достоен представител на най-доброто, което родното кино може да предложи. Съвсем заслужено е спечелил пет отличия във Варна, между които на публиката и критиката, за най-добра главна мъжка роля и „Златната роза“.

Филмът е заснет прецизно и стилизирано от Емил Христов, ситуиран е в стария градски столичен център, между „Московска“, „Неофит Рилски“, „11 август“ и „Г. С. Раковски“, сценарият на Джевелеков и Матей Константинов е стегнат, занимателен и пълен с култови бисери.

Не съм сигурен дали наистина му липсва третото действие, както се вайка Диян Каролев от електронната медия „Под моста“, тъй като според скромното ми убеждение, това, което е трябвало да се лансира на екрана, е вкарано адекватно в действие в рамките на 120 минути.

Ценното на новия успех на Джевелеков се крие в посланието на „Вездесъщият“.

Вярно е, че истината ни прави свободни, но контролът върху действията на най-близките хора, видеонаблюдението, надхвърлящо рамките на воайорството, наистина дава в ръцете на медиатора Емил Борилов власт и контрол, той може да регулира и направлява действията си безпогрешно, но , правейки се на Господ, носи нещастие на околните.

А се оказва и на себе си.

Два модела стоят в основата на сюжета и е важно, че колкото и да са познати и експлоатирани – са поднесени свежо и оригинално, с впечатляваща креативна мощ.

Биг брадър и Франкенщайн си дават среща в тази модерна и драматична българска приказка.

Писателят и шеф на рекламна агенция С.Н.О.Б.Борилов монтира камери навсякъде около себе си и по този начин подлага на непрекъснато следене всички свои служители, семейство и родители. Съзнавах, че събраната информация не може да не му поднесе лоша шега, че непременно на финала ще да се обърне срещу него, да го повали, провали и унизи. След като той е компрометирал всички от своето обкръжение.

Очаквах неизбежният катарзис, сгромолясването на един подреден, следен и криещ мръсни тайни свят, но наистина останах изненадан, когато преди финалните надписи видях Борилов да броди по софийските улици само по черни шорти, НАБЛЮДАВАН и КОМЕНТИРАН от случайни – дали? – камери и хора!

Възхитителен финал, натоварен с достатъчно подтекст…

„Вездесъщият“ е важен и ценен успех за българското кино, а и за неговият постановчик.

След „Love.net“ Илиян Джевелеков отново подлага на критичен анализ и осмисляне магията и разрушителната сила на новите технологии и виртуалната обсесия, обзела голяма част от софийската интелектуална бохема.

Той не се прави на морализатор, нито предлага евтини рецепти и бързи решения.

Предпочита да разказва внимателно, динамично и отговорно и да кара всеки от нас, зрителите в тъмната зала, да търси отговор на измъчващите го въпроси.

Помага му екипът и безупречно подбраните актьори, начело с Велислав Павлов, когото малцина помнят от сериала „Отплата“, но който тук във водещата роля на Емил Борилов, дава най – доброто от себе си и създава образ с притегателната сила, каквато имат персонажите на Жан Рено.

Допаднаха ми с изявите си Теодора Духовникова – Анна, Анастасия Лютова – Ния и Ирмена Чичикова – Криси.

Силен и многопластов образ създава Тони Минасян като режисьора на рекламни клипове Джими Канев, оказал се всъщност злият гений на Борилов, а от по-старата гвардия бе удоволствие за мен да гледам Георги Стайков – виненият бос Тунчев, Борис Луканов – генерал Василоев, Станислав Пищалов - адвокатът и Михаил Мутафов, изградил с много топлота и сдържан драматизъм фигурата на бащата на Емил – Кирил Борилов.

„Вездесъщият“ маркира позитивното раздвижване и видимият напредък на българския игрален филм.

Не казвам, че всичко около родното ни кино е розово, но след гледането на творба като тази вярата в качествата на родните кинаджии видимо нараства.

И това не е малко , нали?

„Вездесъщият“, 2017, сц.Илиян Джевелеков и Матей Константинов, реж.Илиян Джевелеков, 120 мин., производство „Мирамар филм“, с подкрепата на  Нова тв, Национален филмов център и „Лента“

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

  • ПОРТРЕТ

    Памет за Балабанов

    Той бе умен, талантлив и вещ в професията си сценарист и режисьор, под чието ръководство направиха върхови превъплъщения плеяда актьори като Сергей Бодров младши, Сергей Маковецки, Дмитрий Дюжев, Александър Яценко, Никита Михалков, Ингеборг Дапкунайте, Михаил Скрябин, Алексей Серебряков, Алексей Чадов, Леонид Бичевин, Виктор Сухоруков.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Ние не се учехме да бъдем артисти, художници или писатели – ние се учехме да бъдем.”

Пол Маккартни, английски музикант, роден на 18 юни преди 76 години

Анкета

Нормално ли е премиерът да рекламира фирма за хазарт?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

За „Соло“ без гняв, но с разочарование

Основният виновник за получения резултат е продуцентът Катлийн Кенеди, силният човек в „Дисни“, сменила безцеремонно Крис Милър и Фил Лорд и сметнала, че тандемът Каздан  - Хауърд ще е по-успешен и рентабилен.

След края на сезона

Програмирането му  по bTV е извън всяка критика. Може да се гледа безпроблемно само от пенсионери, домакини и безработни.

„Янините девет братя” – опера от Любомир Пипков” от Пламен Карталов (ревю)

Авторът е отворил партитурата на този безспорен шедьовър с амбицията да разкрие и преосмисли образа на неговите философски, психологически и социално- обществени послания.