Letiashtata Kozzila Erato, "Фейсбук"

Остарявам ли, не знам.

В последните години да има един зачислен гол към постановка си е традиция. Обикновено той е мъж . Та, той или свободен и волен (ерго, гол) или порочен и еблив (ерго... гол).

Преди известно време, подкокоросана от стотици хора, отидох на "Хамлет" на Явор Гърдев. Заведох приятелка. Тя, милата, е ходила на два театъра в живота си и единият бил Хамлет преди петнайсет години някъде си.

"Хамлет беше гол" ми довери тя. "Дибидюс. Учителката, която ни заведе, не знаеше и страшно се притесни, имаше скандали от родители."

Сядаме да гледаме, всички обичайно крещят, тоя път са направили пътека над публиката, за да ни крещят по-близо до ухото и хоп, ХАМЛЕТ СИ СЕ СЪБЛЕЧЕ. 

"Ха, той пак е гол, нищо не е мръднало" тържествуващо ми шепне тя, а аз искам да умра. 

После гледах и други голи. Някои оставаха по гащи. Се пак. Но неизменно си трябва по един гол.

Чудя се в това общество ли е проблемът. Че още не сме съзрели сексуално и още си хихикаме в шепите като видим нещо "по така". Че още някой по гащи е магнит, новина, скандал и средство за изразяване. 

А то някакси неусетно стана 2017 година. И да. На мен (персонално, не общочовешки) това ми е до-сад-но, скучно, празно време, изгубени минути, похабено крадратче в обективната действителност. 

Голотата е емотикон. Неспособност с други изразни средства (в случая на интернет, с думи) да кажеш нещо, та слагаш жълто човече/голо човече.

Голотата е като да правиш смешка със спъване. Човек, стига вече спъване. Не е смешно.

Айрол.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • 10 НОЕМВРИ

    Живков насърчаваше и глупостта, и мързела

    Днес е 10 ноември - денят, който свързваме с началото на т.нар. преход. И с края на Живков. Но 28 години по-късно България все още е белязана от манталитета и съмнителните ценности на този човек, пише Александър Андреев.

  • ОТКЪС

    Едуардо Хауреги - „Разговори с моята котка“

    "Любовта е най-важна. Не говоря за романтичната любов, а за изкуството да обичаме. Да даваме на света това, което носим в себе си, творческия си потенциал, живия си дух", казва авторът на книгата.

„Когато красива жена се появи на вратата, здравият разум излиза през прозореца.“

Маргарет Атууд, канадска писателка, родена на 18 ноември преди 78 години

Анкета

Харесвате ли книгите на Дан Браун и филмите по тях?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Смъртта е само друга реалност - Рената Литвинова на 50

В своята кариера Рената Литвинова се е снимала в 34 филма, режисирала е игрални и музикални продукции (за певицата Земфира),  има 14 киносценария, озвучавала е роли, била е също и продуцент. 

„Възвишение“ на Виктор Божинов

Филмът му ще постигне завиден успех, ще вкара обратно в салоните българската публика.

"Възвишение" е добър филм

Екранизацията запазва духа на романа на Милен Русков.