Letiashtata Kozzila Erato, "Фейсбук"

Остарявам ли, не знам.

В последните години да има един зачислен гол към постановка си е традиция. Обикновено той е мъж . Та, той или свободен и волен (ерго, гол) или порочен и еблив (ерго... гол).

Преди известно време, подкокоросана от стотици хора, отидох на "Хамлет" на Явор Гърдев. Заведох приятелка. Тя, милата, е ходила на два театъра в живота си и единият бил Хамлет преди петнайсет години някъде си.

"Хамлет беше гол" ми довери тя. "Дибидюс. Учителката, която ни заведе, не знаеше и страшно се притесни, имаше скандали от родители."

Сядаме да гледаме, всички обичайно крещят, тоя път са направили пътека над публиката, за да ни крещят по-близо до ухото и хоп, ХАМЛЕТ СИ СЕ СЪБЛЕЧЕ. 

"Ха, той пак е гол, нищо не е мръднало" тържествуващо ми шепне тя, а аз искам да умра. 

После гледах и други голи. Някои оставаха по гащи. Се пак. Но неизменно си трябва по един гол.

Чудя се в това общество ли е проблемът. Че още не сме съзрели сексуално и още си хихикаме в шепите като видим нещо "по така". Че още някой по гащи е магнит, новина, скандал и средство за изразяване. 

А то някакси неусетно стана 2017 година. И да. На мен (персонално, не общочовешки) това ми е до-сад-но, скучно, празно време, изгубени минути, похабено крадратче в обективната действителност. 

Голотата е емотикон. Неспособност с други изразни средства (в случая на интернет, с думи) да кажеш нещо, та слагаш жълто човече/голо човече.

Голотата е като да правиш смешка със спъване. Човек, стига вече спъване. Не е смешно.

Айрол.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Умберто Еко - "Средновековното мислене"

    Това са студии, които покриват период от шейсет години. Техният оригинален дух е напълно съхранен, въпреки че авторът ги е шлифовал както библиографски, така и редакционно, за да се избегнат, макар и не изцяло, някои повторения и връщания към загатнатите теми.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Няма начин да пишеш добре и в същото време да пишеш лесно.”

Антъни Тролъп, английски писател, роден на 24 април преди 203 години

Анкета

Трябва ли да се забрани лотарията по телевизията?

Да, защото е хазарт - 95.8%
Не, какво толкова? - 4.2%

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Капанът на политическата коректност

"Квадратът" е сатира за социалното лицемерие, липсата на емпатия и маймуната в човека

Лазар Николов. Страници от архива

Проф. Куюмджиев е съставил грижливо и с пиетет към автора тази интересна книга – документ за едно време, противоречиво, несвободно, но и определено творческо.

Любов на кръстовището на историята

Силвия Томова е написала своя роман „Грохот“ страстно и с вдъхновение.