Letiashtata Kozzila Erato, "Фейсбук"

Остарявам ли, не знам.

В последните години да има един зачислен гол към постановка си е традиция. Обикновено той е мъж . Та, той или свободен и волен (ерго, гол) или порочен и еблив (ерго... гол).

Преди известно време, подкокоросана от стотици хора, отидох на "Хамлет" на Явор Гърдев. Заведох приятелка. Тя, милата, е ходила на два театъра в живота си и единият бил Хамлет преди петнайсет години някъде си.

"Хамлет беше гол" ми довери тя. "Дибидюс. Учителката, която ни заведе, не знаеше и страшно се притесни, имаше скандали от родители."

Сядаме да гледаме, всички обичайно крещят, тоя път са направили пътека над публиката, за да ни крещят по-близо до ухото и хоп, ХАМЛЕТ СИ СЕ СЪБЛЕЧЕ. 

"Ха, той пак е гол, нищо не е мръднало" тържествуващо ми шепне тя, а аз искам да умра. 

После гледах и други голи. Някои оставаха по гащи. Се пак. Но неизменно си трябва по един гол.

Чудя се в това общество ли е проблемът. Че още не сме съзрели сексуално и още си хихикаме в шепите като видим нещо "по така". Че още някой по гащи е магнит, новина, скандал и средство за изразяване. 

А то някакси неусетно стана 2017 година. И да. На мен (персонално, не общочовешки) това ми е до-сад-но, скучно, празно време, изгубени минути, похабено крадратче в обективната действителност. 

Голотата е емотикон. Неспособност с други изразни средства (в случая на интернет, с думи) да кажеш нещо, та слагаш жълто човече/голо човече.

Голотата е като да правиш смешка със спъване. Човек, стига вече спъване. Не е смешно.

Айрол.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Когато обичаш литературата, книгите и големите поети, дори най-циничните, има нещо, което те тегли нагоре.“

Жана Моро, френска актриса, родена на 23 януари преди 90 години

Анкета

Харесвате ли клипа за европредседателството?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

За формата на водата и любовта

Ще има зрители, които ще негодуват и ще излязат на петнайсетата минута, но ще има и такива – а те ще са много повече, които ще ръкопляскат на финалните надписи.

С „Нокаут“ уверено напред

Във филмът “ сериозното е преплетено с ироничното, критичното с романтичното начало, актьорите играят с вдъхновение и неприкрит ентусиазъм, личи , че им е било интересно на снимачната площадка, че са се забавлявали от сърце.

За художника – в 65 000 картини

"Да обичаш Винсент" е единствен по рода си – пълнометражна "маслена" анимация