ЮРИЙ РЕШЕТО, DW

 „Матилда" е надеждно скрита. Нищо не показва, че има премиера - нито плакат, нито програмна брошура. Вместо това в програмата на прочутия Мариински театър е обявен гастрол на естонския национален балет. И нищо друго.

Едва ли някой подозира, че на 23 октомври 2017 предстои премиера с национално значение – премиера, която от месеци държи в напрежение цялата страна. Това е историята за Матилда - главната героиня в едноименния филм на руския режисьор Алексей Учител. Матилда Кшесинская се е наричала красивата танцьорка от полски произход, която преди сто години завърта главата на руския цар Николай II. Аферата за малко не му струвала трона. В последния момент монархът се отказва от своята любима и се завръща при съпругата си – недотам красивата принцеса от германски произход Алис фон Хесен-Дармщат, известна в Русия като Александра (Алиса) Фьодоровна. Тронът е спасен, но не за дълго…

Този сюжет, заснет по маниера на Холивудски опус с пищни исторически костюми, от вече близо година е трън в очите на Руската православна църква, а за войнствените ѝ последователи – повод да сеят омраза и насилие. Междувременно скандалите станаха толкова шумни, че множество киносалони не желаят да показват филма, а германският актьор Ларс Айдингер, който изпълнява главната роля, дори се отказа от посещението си в Русия поради страх от физическа разправа. В Русия клеветят Айдингер и го наричат „гей и порно-изпълнител".

Наталия срещу Матилда

Инициатор на клеветническата кампания е една нежна блондинка: Наталия Поклонская – една от най-пъстрите птици в руската политика. Бившата прокурорка от полуостров Крим и сегашна депутатка в Думата преди около година откри кампанията срещу „Матилда", превръщайки я в своя лична кауза. Обвинението е следното: царят, който е свален от власт по времето на Октомврийската революция от 1917 и убит от болшевиките, а после канонизиран за светец от Руската православна църква, бил представен по „недостоен начин". А законодателството в Русия предвижда наказания за подобни неща.

Депутатката е гледала не филма, а само рекламния клип за него, но твърди, че и той ѝ е бил достатъчен, за да разбере в колко непристойна светлина е представен монархът. Поводът за това явно е една твърде плаха креватна сцена на царя с неговата любима.

Безконтролно насилие

Поклонская поведе яростна битка срещу филма: събираше подписи, подаде жалба в прокуратурата, ангажираше всевъзможни експерти. Но всичките ѝ усилия останаха напусто, защото оценките гласяха, че филмът може да бъде показван. До този извод достигна дори и Държавната Дума, чиито членове го изгледаха при закрити врати и отсъдиха, че няма повод филмът да бъде спрян.

Но тези оценки дойдоха твърде късно: духът на религиозно мотивираната омраза отдавна вече беше изпуснат от бутилката. Прекалено дълго властите бездейно слушаха заплахите на групировката „Свещена Русия – Християнска страна" и на депутатката Поклонская.

През февруари тази година въпросната групировка заплашваше, че ще пали всички кина, които се осмелят да покажат „Матилда", защото трябвало да „защитава честта на царя". Година по-късно един от водачите на „Свещена Русия" бе арестуван, а самата групировка – забранена. Но и тази мярка дойде твърде късно, както личи от хрониката на последвалите събития. На 4 септември, няколко дни преди предпремиерното представление в Екатеринбург, малък бус се вряза в киното, което трябваше да покаже филма. Киното изгоря до основи. Шофьорът-подпалвач обясни, че по този начин искал да изрази протеста си срещу филма.

В нощта срещу 12 септември в Москва беше подпалена колата на адвоката, който защитава режисьора на филма. Задържани бяха трима души, единият от които е член на  религиозно-екстремистката групировка „Свещена Русия". По време на обиските в дома на единия от задържаните са намерени лепенки с призива „Да подпалим Матилда".

Серията от насилие не можа да бъде спряна и от личната молба на режисьора Алексей Учител, отправена към руския президент Путин. Екстремистите навярно няма да успеят да осуетят премиерата в Мариинския театър, но провокации и атентати не са изключени и то, независимо, че филмът за царя дори не фигурира в официалната му програма.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Най-силната дума в речника на съвременния човек е думата „не“. Особено, когато говори за себе си.“

Сидни Поатие, американски актьор и режисьор, роден на 20 февруари преди 91 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.