БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Отдавна не възприемам Анджелина Джоли само като ослепителна красавица, смущаваща мокрите ни сънища. Уверих се, че е много добра актриса , след като игра в „Луди години“ (1999), „Добрият пастир“(2006), „Подмяната“(2008), „Агент Сол“(2010) и Туристът“(2011), а напоследък съм приятно изненадан и от уменията, които демонстрира като постановчик.

Хареса ми увереността, с която режисира историческата сага „Несломен“(2014), както и видеоклипа към него „Чудеса“ и останах доволен от камерната й интимна драма „Край морето“ (2015), в която с любопитство наблюдавах как съпругът й Брат Пит усърдно изпълнява всяко нейно режисьорско указание.

Очаквах с интерес  „Първо убиха баща ми“ (2017) по няколко причини.

На първо място, заради темата – за оцеляването на камбоджанците в ужасяващите условия на диктатурата на червените кхмери. На второ – за да видя дали  Джоли се справя успешно с екранизацията на романа на Лунг Унг и на трето – как е преосмислила и лансирала на екран историята, която, да си признаем, някога бе много актуална, а днес изглежда прекалено ретро.

За зверствата на кхмерите, върнали страната си с варварска жестокост в каменната ера, са правени прилични филми и дори шедьоври – споменавам само „Полетата на смъртта“(1984) на Ролан Джофе.

Сигурен съм, че Джоли е гледала този филм, както и че си е давала сметка, че се залавя с трудна, благородна и задължаваща задача.

Защото, дори и притежаваща камбоджанско гражданство, на нея й е ясно, че самото й име превръща творбата в притегателна мишена на зрителското внимание.

Ако беше заснета от местен творец, тя щеше да има резонанс в югоизточна Азия и с това щеше да се изчерпи нейната значимост.

Анджелина Джоли й придава така необходимото универсално звучене, а за силното й въздействие и желанието да се гледа по света допринася и колаборацията й с оператора Антъни Дод Ментъл и композитора Марко Белтрами.

Тя се захваща с трудна тема, но има за подкрепа един много добре написан роман, дело на Лунг Унг, както и вярата във възможностите на местните кинематографисти, които работят наистина сърцато и всеотдайно за каузата.

А освен това и самата Джоли вече демонстрира така нужната й професионална увереност.

Тя разказва просто и безхитростно, но внимателно обмислено и много емоционално разтърсващото приключение за оцеляването на „една камбоджанска дъщеря“, преживяла ада на червените кхмери между 1975 и 1979 г., загубила баща и майка, преживяла виетнамската инвазия и накрая оцеляла, събирайки се със своите сестри и брат…

Допада ми подхода на режисьорката да гради непосредствен и въздействащ разказ, облагороден и стоплен от нейната креативна чувственост.

Във всяка сцена и епизод тя лансира детайли, свързани с природата или човешките преживявания, които издават нейната чувствителна натура, без да се страхува, че ще бъде обвинена в манипулативност или преследване на самоцелни сантиментални ефекти.

Освен това не изменя на историческата правда, обичайки да снима в перспектива – в дълбочина, от високо, с важни подробности от бита и фактурата.

Филмът й наистина не е така суров и брутален като този на Джофе – въпреки че и в него има късащи сърцето сцени, като тази с детайлно показания жесток ефект с взривяване на мините, при бягството в джунглата на нещастниците - лагеристи, но е достатъчно реалистичен да представи всекидневния ужас на реалния тоталитаризъм, при който човекът е винтче на системата, както и неимоверните усилия, необходими за оцеляването и запазването на достойнството в този непрестанен ад.

„Първо убиха баща ми“ е коректно и майсторски направен филм.

Анджелина Джоли демонстрира усет при работа с натуршчици и деца – много е убедителна Сареум Срей Мач в ролята на Лунг, при цялостното ръководство на снимачния процес, при търсенето на ефекти в баталните сблъсъци и ненатрапчивото поднасяне на посланието на творбата, посветена на оцелелите камбоджанци, преживели един от най-зловещите експерименти в съвременната ни история.

Този епос няма да бъде касов бестселър, но ще остане като знак за творческата зрялост на създателката си – съсценарист, режисьор и продуцент, която с много страст и любов, влагайки енергия, ентусиазъм и репутация, създава поредния си силен филм,  с основание възприеман като изпълнение на нейния дълг към втората й родина.

А това не е малко, нали?

„Първо убиха баща ми“, 2017, 136 мин., сц. и реж.Анджелина Джоли, производство „Netflix“

Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Да обичаш и да бъдеш мъдър е невъзможно.“

Френсис Бейкън, английски философ и писател, роден на 22 януари преди 459 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.

По следите на жените от кино „Роялъ“

Леа Коен е написала четивен, ярък, пъстроцветен роман. Добре конструиран и може би най-хомогенният в творчеството й.

Как умират демокрациите

 

Разпадът на демокрацията за повечето хора остава невидим, предупреждават Даниел Зиблат и Стивън Левицки.