БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Отдавна не възприемам Анджелина Джоли само като ослепителна красавица, смущаваща мокрите ни сънища. Уверих се, че е много добра актриса , след като игра в „Луди години“ (1999), „Добрият пастир“(2006), „Подмяната“(2008), „Агент Сол“(2010) и Туристът“(2011), а напоследък съм приятно изненадан и от уменията, които демонстрира като постановчик.

Хареса ми увереността, с която режисира историческата сага „Несломен“(2014), както и видеоклипа към него „Чудеса“ и останах доволен от камерната й интимна драма „Край морето“ (2015), в която с любопитство наблюдавах как съпругът й Брат Пит усърдно изпълнява всяко нейно режисьорско указание.

Очаквах с интерес  „Първо убиха баща ми“ (2017) по няколко причини.

На първо място, заради темата – за оцеляването на камбоджанците в ужасяващите условия на диктатурата на червените кхмери. На второ – за да видя дали  Джоли се справя успешно с екранизацията на романа на Лунг Унг и на трето – как е преосмислила и лансирала на екран историята, която, да си признаем, някога бе много актуална, а днес изглежда прекалено ретро.

За зверствата на кхмерите, върнали страната си с варварска жестокост в каменната ера, са правени прилични филми и дори шедьоври – споменавам само „Полетата на смъртта“(1984) на Ролан Джофе.

Сигурен съм, че Джоли е гледала този филм, както и че си е давала сметка, че се залавя с трудна, благородна и задължаваща задача.

Защото, дори и притежаваща камбоджанско гражданство, на нея й е ясно, че самото й име превръща творбата в притегателна мишена на зрителското внимание.

Ако беше заснета от местен творец, тя щеше да има резонанс в югоизточна Азия и с това щеше да се изчерпи нейната значимост.

Анджелина Джоли й придава така необходимото универсално звучене, а за силното й въздействие и желанието да се гледа по света допринася и колаборацията й с оператора Антъни Дод Ментъл и композитора Марко Белтрами.

Тя се захваща с трудна тема, но има за подкрепа един много добре написан роман, дело на Лунг Унг, както и вярата във възможностите на местните кинематографисти, които работят наистина сърцато и всеотдайно за каузата.

А освен това и самата Джоли вече демонстрира така нужната й професионална увереност.

Тя разказва просто и безхитростно, но внимателно обмислено и много емоционално разтърсващото приключение за оцеляването на „една камбоджанска дъщеря“, преживяла ада на червените кхмери между 1975 и 1979 г., загубила баща и майка, преживяла виетнамската инвазия и накрая оцеляла, събирайки се със своите сестри и брат…

Допада ми подхода на режисьорката да гради непосредствен и въздействащ разказ, облагороден и стоплен от нейната креативна чувственост.

Във всяка сцена и епизод тя лансира детайли, свързани с природата или човешките преживявания, които издават нейната чувствителна натура, без да се страхува, че ще бъде обвинена в манипулативност или преследване на самоцелни сантиментални ефекти.

Освен това не изменя на историческата правда, обичайки да снима в перспектива – в дълбочина, от високо, с важни подробности от бита и фактурата.

Филмът й наистина не е така суров и брутален като този на Джофе – въпреки че и в него има късащи сърцето сцени, като тази с детайлно показания жесток ефект с взривяване на мините, при бягството в джунглата на нещастниците - лагеристи, но е достатъчно реалистичен да представи всекидневния ужас на реалния тоталитаризъм, при който човекът е винтче на системата, както и неимоверните усилия, необходими за оцеляването и запазването на достойнството в този непрестанен ад.

„Първо убиха баща ми“ е коректно и майсторски направен филм.

Анджелина Джоли демонстрира усет при работа с натуршчици и деца – много е убедителна Сареум Срей Мач в ролята на Лунг, при цялостното ръководство на снимачния процес, при търсенето на ефекти в баталните сблъсъци и ненатрапчивото поднасяне на посланието на творбата, посветена на оцелелите камбоджанци, преживели един от най-зловещите експерименти в съвременната ни история.

Този епос няма да бъде касов бестселър, но ще остане като знак за творческата зрялост на създателката си – съсценарист, режисьор и продуцент, която с много страст и любов, влагайки енергия, ентусиазъм и репутация, създава поредния си силен филм,  с основание възприеман като изпълнение на нейния дълг към втората й родина.

А това не е малко, нали?

„Първо убиха баща ми“, 2017, 136 мин., сц. и реж.Анджелина Джоли, производство „Netflix“

Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„Меките корици на книгите са добър вариант, но никога не могат да заменят твърдите – не стават за подпиране на врати.“

Алфред Хичкок, английски режисьор, роден на 13 август преди 121 години

Анкета

Ще купувате ли повече книги, като падне ДДС?

Да - 41.7%
Не - 33.3%
Зависи - ако намалят цените - 16.7%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.