БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Отдавна не възприемам Анджелина Джоли само като ослепителна красавица, смущаваща мокрите ни сънища. Уверих се, че е много добра актриса , след като игра в „Луди години“ (1999), „Добрият пастир“(2006), „Подмяната“(2008), „Агент Сол“(2010) и Туристът“(2011), а напоследък съм приятно изненадан и от уменията, които демонстрира като постановчик.

Хареса ми увереността, с която режисира историческата сага „Несломен“(2014), както и видеоклипа към него „Чудеса“ и останах доволен от камерната й интимна драма „Край морето“ (2015), в която с любопитство наблюдавах как съпругът й Брат Пит усърдно изпълнява всяко нейно режисьорско указание.

Очаквах с интерес  „Първо убиха баща ми“ (2017) по няколко причини.

На първо място, заради темата – за оцеляването на камбоджанците в ужасяващите условия на диктатурата на червените кхмери. На второ – за да видя дали  Джоли се справя успешно с екранизацията на романа на Лунг Унг и на трето – как е преосмислила и лансирала на екран историята, която, да си признаем, някога бе много актуална, а днес изглежда прекалено ретро.

За зверствата на кхмерите, върнали страната си с варварска жестокост в каменната ера, са правени прилични филми и дори шедьоври – споменавам само „Полетата на смъртта“(1984) на Ролан Джофе.

Сигурен съм, че Джоли е гледала този филм, както и че си е давала сметка, че се залавя с трудна, благородна и задължаваща задача.

Защото, дори и притежаваща камбоджанско гражданство, на нея й е ясно, че самото й име превръща творбата в притегателна мишена на зрителското внимание.

Ако беше заснета от местен творец, тя щеше да има резонанс в югоизточна Азия и с това щеше да се изчерпи нейната значимост.

Анджелина Джоли й придава така необходимото универсално звучене, а за силното й въздействие и желанието да се гледа по света допринася и колаборацията й с оператора Антъни Дод Ментъл и композитора Марко Белтрами.

Тя се захваща с трудна тема, но има за подкрепа един много добре написан роман, дело на Лунг Унг, както и вярата във възможностите на местните кинематографисти, които работят наистина сърцато и всеотдайно за каузата.

А освен това и самата Джоли вече демонстрира така нужната й професионална увереност.

Тя разказва просто и безхитростно, но внимателно обмислено и много емоционално разтърсващото приключение за оцеляването на „една камбоджанска дъщеря“, преживяла ада на червените кхмери между 1975 и 1979 г., загубила баща и майка, преживяла виетнамската инвазия и накрая оцеляла, събирайки се със своите сестри и брат…

Допада ми подхода на режисьорката да гради непосредствен и въздействащ разказ, облагороден и стоплен от нейната креативна чувственост.

Във всяка сцена и епизод тя лансира детайли, свързани с природата или човешките преживявания, които издават нейната чувствителна натура, без да се страхува, че ще бъде обвинена в манипулативност или преследване на самоцелни сантиментални ефекти.

Освен това не изменя на историческата правда, обичайки да снима в перспектива – в дълбочина, от високо, с важни подробности от бита и фактурата.

Филмът й наистина не е така суров и брутален като този на Джофе – въпреки че и в него има късащи сърцето сцени, като тази с детайлно показания жесток ефект с взривяване на мините, при бягството в джунглата на нещастниците - лагеристи, но е достатъчно реалистичен да представи всекидневния ужас на реалния тоталитаризъм, при който човекът е винтче на системата, както и неимоверните усилия, необходими за оцеляването и запазването на достойнството в този непрестанен ад.

„Първо убиха баща ми“ е коректно и майсторски направен филм.

Анджелина Джоли демонстрира усет при работа с натуршчици и деца – много е убедителна Сареум Срей Мач в ролята на Лунг, при цялостното ръководство на снимачния процес, при търсенето на ефекти в баталните сблъсъци и ненатрапчивото поднасяне на посланието на творбата, посветена на оцелелите камбоджанци, преживели един от най-зловещите експерименти в съвременната ни история.

Този епос няма да бъде касов бестселър, но ще остане като знак за творческата зрялост на създателката си – съсценарист, режисьор и продуцент, която с много страст и любов, влагайки енергия, ентусиазъм и репутация, създава поредния си силен филм,  с основание възприеман като изпълнение на нейния дълг към втората й родина.

А това не е малко, нали?

„Първо убиха баща ми“, 2017, 136 мин., сц. и реж.Анджелина Джоли, производство „Netflix“

Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Всяка формалност – официалните учреждения, религията, не само не са задължителни, за да се подобри светът, а напротив, те пречат за това.”

Пиер Паоло Пазолини, италиански писател и режисьор, роден на 5 март преди 99 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

Да - 65%
Не - 35%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.

За новините по света и хората

 

Филмът „Новини от света“ е немислим без Том Ханкс, който, остарявайки, става все по-добър, а неговите персонажи вече се изпипват филигранно и детайлно като за световно изложение.