БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Не вярвам във фокуси и не очаквах продължението на един филм, имал премиера преди 35 години, да е толкова добро. Като правило винаги новите части са по-слаби от оригинала и изключенията като „Кръстникът“ и „Роки“ само потвърждават известната констатация. Да, ама не, както казваше покойният Петко Бочаров.

С „Блейд Рънър 2049“  чудото е станало. Ако и да е дълъг 163 минути, се гледа с непресекващ интерес.

Мислих дълго коя е причината за много  добрия резултат. Открих основната – Ридли Скот се е отказал – правилно и предвидливо – от режисурата, седнал е в креслото на изпълнителния продуцент и е наел за отговорната задача да снима епоса Денис Вилньов.

Канадецът обаче не е вчерашен. Той не си залага името и авторитета за пробити каузи.А е и добър професионалист  – доказал го е с „Първи контакт“ (2016).

Първата му задача е била да си осигури стабилен и добре написан сценарий, дело на Хемптън Фанчър и Майкъл Грийн. Естествено, че е гледал неколкократно оригинала на Скотq и е логично  в „Блейд Рънър 2049“ операторската работа – на Роджър Дийкинс, дизайна – на Денис Гаснер и костюмите – дело на Рене Април – да са на изключителна висота.

Важното в случая е, че визуалните и звукови ефекти, декорите и пластиката са в хармонично съответствие с характерите, интригата и задържащия дъха ни разказ.

Само адмирации заслужава  музиката на корифея Ханс Цимър, благодарение на която посланието на филма достига безпроблемно до съзнанието на всеки зрител.

А трябва да сме наясно – филмът на Денис Вилньов не е глуповато и бързо забравящо се зрелище. В него има силна  великолепно пласирана оруеловска атмосфера – Лос Анджелис от 2049 г.е стерилно красив, внушителен, клаустрофобично – монументален и стряскащо студен  и отблъскващ. А унизителните тестове на Кей директно отвеждат към една до болка позната действителност отпреди три десетилетия.

Зад занимателния сюжет с борбата на новите и старите репликанти на  бившата компания „Тайрел“ и с издирването на прословутото хлапе, оказало се момиче от полицая Кей Ди 6 – 3.7. – Райън Гослинг , прозират далеч по – важни, тревожни и актуални  проблеми, свързани основно с това кой ни управлява.

Кой дирижира спомените и настоящето ни, кой ни моделира и манипулира, за да живеем безметежно в един по същество тоталитарен свят и да добиваме умишлено  адндроиден тип поведение, или да се борим за правилна и справедлива кауза, което пък е най – важното проявление на човешката ни същност.

Кей всъщност трябва да избира – дали да е слуга в корпорацията на Ниандър Уолъс – Джарет Лито, или да издири Декард – Харисън Форд и да послуша съвета на Рейчъл – Шон Йънг и се включи в съпротивата срещу управлението на супермогъщия и зловещ бизнесмен.

Вилньов  цени своята публика, предлагайки й такъв спектакъл, какъвто тя очаква.

Освен специални ефекти, които наистина са на световно ниво и серия от експлозии и юмручни схватки, в „Блейд Рънър 2049“ се води дебат за съдбата и бъдещето на човека и неговите ерзаци и деривати. А това е основополагащ въпрос, с който все по – често и настоятелно ще се сблъскваме. Логично е при решаването му да се използват похвати на голямата зрелищна продукция.

Резонно е да се ангажират първокласни и обичани актьори. До голяма степен Райън Гослинг изнася храбро шоуто на гърба си - до срещата си с Декард – Харисън Форд.

С присъщия си магнетичен чар, зрял и овладян  професионализъм Форд буквално обсебва екрана в последните 45 минути, доказвайки високата си класа.Няма да звучи пресилено, ако отбележа,че неговата изява по конгениалност се конкурира с класическото превъплъщение на Марлон Брандо – полковник Курц от „Апокалипсис сега“ на Копола.

Неочаквано свежа и убедителна е Робин Райт като лейтенант Джоши, запомнящи се са епизодичните изпълнения на Джарет Лито – Уолъс и Едуард Джеймс Олмос – Гаф, докато появата на 58-годишната  Шон Йънг – Рейчъл предизвиква трудно прикрита емоционална тръпка, напомняща срещата на Хан Соло – Харисън Форд и принцеса Леа – покойната вече Кари Фишер в „Силата се пробужда“ (2015).

Изгледах „Блейд Рънър 2049“ с огромно удоволствие. Дадох си сметка, че това е едно от събитията на годината, стойностно, колкото оригинала и искрено му пожелавам успешни срещи със зрителите. Защото го заслужава.

 

„Блейд Рънър 2049“, 2017, реж. Денис Вилньов, 163 минути, разпространение „Кълъмбия пикчърс“.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Не ща да остарявам. Мразя старостта. Болестите. Грижите. Тревогите...“

Апостол Карамитев, роден на 17 октомври преди 94 години

Анкета

Приключен ли е случаят с проф. Владко Мурдаров, уличен от Съюза на преводачите в плагиатство?

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

„Държавата срещу Фриц Бауер“ на Ларс Крауме (ревю)

Разбиването на един исторически мит, изваждането на светло на личността на Фриц Бауер, съпротивата срещу демократизацията на Германия правят необикновен този филм.

Филм за оцеляването и запазването на човешкото достойнство

„Първо убиха баща ми“ е коректно и майсторски направена лента. Този епос няма да бъде касов бестселър, но ще остане като знак за творческата зрялост на  Анджелина Джоли.

„Блейд Рънър 2049“ - достойно продължение  на оригинала 

До голяма степен Райън Гослинг изнася храбро шоуто на гърба си - до срещата си с Харисън Форд.

„Земя на сенки“ от Елизабет Костова – амбициозен замисъл, неоригинална трактовка

Ценя усилието на Елизабет Костова да направи достояние на света сложната и обременена съдба на българския интелектуалец в годините на соца, но за съжаление усилието й има скромен коефициент на полезното действие, тъй като разорава самоуверено и отривисто една вече отдавна експлоатирана тема.