БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Със скептицизъм и колебание пристъпих към четенето на романа на Елизабет Костова „Земя на сенки“. Спомням си преди десетилетие как близо месец търсех с нея следите на Дракула в „Историкът“, след което написах жлъчното ревю „На лов за Дракула и лековерни читатели“.

Не очаквах кой знае какво от новия й опус. Но в интерес на истината той е по – добър, по – стегнат, по динамично поднесен. Щях да напиша и по – актуален от „Историкът“ и се замислих… Актуален за кого? За американския читател, може би. Но за нашия – едва ли…

Тъжно е , че такъв симпатичен и майсторски написан роман, който казва горчиви истини от нашата история на редовия янки, у нас звучи до болка познато. Симпатично вторично.

Започвайки от заглавието – как да не се сети човек за шедьовъра на Ричард Атънбъро от 1993 г.с Антъни Хопкинс и Дебра Уингър в главните роли! А самият сюжет? Като изключим резоньорското присъствие на американката Александра Бойд – алте егото на Костова, която за една седмица опознава България открай до край – от София до бившия трудов лагер  Зеленец, но все пак предпочита да подпечата хепи енда на приключението с новия си любим Невен във Венеция, останалото е микс от две познати драми – сказанието за концлагерната България и съдбата на интелектуалеца – музикант – цигулар в едно влудяващо жестоко, нетолерантно и мачкащо човека време.

По двете теми у нас има издадени великолепни книги – „Тихият бял Дунав“ на Атанас Липчев и прекрасната „Балада за Георг Хених“ на Виктор Пасков. И се чудя защо приятелите на романистката, които изрежда с благодарност, помогнали й при писането на сагата – като Димана Трънкова или Георги Господинов, не са обърнали внимание на тази важна и съществена подробност. Поне да я бяха накарали да гледа екранизацията по Пасков на Дочо Боджаков „Ти, който си на небето…“, която е страхотна, за да я предпазят от повторното откриване на топлата вода…

Честно казано мемоарът на цигуларят Стоян Лазаров за преживелиците му в Зеленец е искрено и ефектно написан, но изцяло в руслото на познатото и дъвканото по медиите. А що се отнася до сблъсъка му с мрачната тоталитарна епоха – съжалявам, но той просто се предава, потъвайки в себе си и неговата драматична съдба слабо ме развълнува, за разлика от преживелиците на лютиера Хених.

Освен всичко друго ми беше пределно ясно още от началните страници, че Боби – Аспарух Илиев, ще предложи услугите си на чаровната американка и със своето такси ще обикаля из страната, за да намерят близките на Стоян Лазаров, чиято прах придобива култовия статус на кивота, който търси Индиана Джоунс.Че ще има намеса на човек от миналото – но не очаквах точно Курилков – някогашният надзирател Момо, да е бизнесменът, създател на новата партия, бореща се с корупцията, който съдбовно се интересува от урната, тъй като се оказва, че тя съдържа поразяваща за него истина, свързана с ръкописните спомени на цигуларя Лазаров.

Противно на логиката Александра се увлича но Невен Лазаров, а не по Боби – Аспарух.

Защото „ най – добрият таксиметров шофьор в София“ е и  бивш полицай, гей, поет и екоактивист…

И на мен тази комбинация ми дойде в повече, въпреки че усещах как насилствено най – обаятелният и жизнено правдив образ в повествованието е умишлено неглижиран от авторката, за да отстъпи място на наследника на Стоян Лазаров.

Същото важи и за Вера, съпругата на Стоян.

Това е другият силен, но недоразработен персонаж в романа, не по – малко трагичен от този на Стоян Лазаров, криещ срамна тайна за бащата на сина си, но горещо обичащ своя съпруг, със също такава ткежка съдба, приела предизвикателствата на живота с достойнство и високо вдигната глава.

Но вместо да разработи по – пълноценно и убедително тази златна мина, Костова си разпилява енергията по Ирина Георгиева , Ленка и  баба Ванка – защо не Иванка?

И да накаже на финала злодея Курилков – който е и застрелян и захапан за гърлото от кучето на Стоян – Стойчо – Антонио и потъва в огромна бездна в Зеленец в иначе сръчно скроена сцена, достойна за средностатистически екшън със Стивън Сегал.

В заключение ще отбележа, че ценя усилието на Елизабет Костова да направи достояние на света сложната и обременена съдба на българския интелектуалец в годините на соца, но за съжаление усилието й има скромен коефициент на полезното действие, тъй като разорава самоуверено и отривисто една вече отдавна експлоатирана тема.

Може би със следващия си епос писателката най-после ще открие себе си и темата, за която си заслужава да отдели пет години?

 

Елизабет Костова, „Земя на сенки“, 2017, изд. „Колибри“, превод Надежда Розова, редактор Деница Колева

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Културата на човечеството не притежава нищо по-ценно, по-чудесно и по-важно от книгата.“

Герхарт Хауптман, германски драматург, роден на 15 ноември преди 156 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).