АНИТА ДИМИТРОВА, в. "Сега"

Ветеранката Джуди Денч се наслаждава на поредната си "кралска" роля.

Зад помпозния превод "Довереникът на кралицата" се крие семплото заглавие "Виктория и Абдул". Виктория е кралица по времето, когато Британската империя владее 1/3 от земната суша - управлявала рекордните 64 години (преди да я измести неотдавна Елизабет II), вече в заника на живота си. Абдул е млад индийски прислужник, в родината си - чиновник в затвора, случайно избран да поднесе церемониална монета на отвъдморския суверен. Между двамата се оформя крепко и необичайно приятелство за ужас на придворните и политиците.

Режисьор е Стивън Фриърс ("Опасни връзки", "Кралицата", "Флорънс Фостър Дженкинс") - майстор ветеран на костюмния филм. В ролята на кралицата е Джуди Денч: 83-годишната доайенка на островното кино се отказа от ролята на "М", но не и от играта. В брадатия ориенталски хубавец се превъплъщава боливудската звезда Али Фазал, дебютирал пред западната публика в "Бързи и яростни 7". 

Филмът има потенциал да е голяма работа, но той остава нереализиран. Сценарият на Лий Хол, уж вдъхновен от действителни (слабо известни) събития, се плъзга по повърхността, филмът акцентира върху дворцовия блясък и церемониалното, вместо да се гмурне по-дълбоко в мотивациите на героите и в социално-политическия контекст на епохата. Фактът, че индиецът Абдул е мюсюлманин и жена му е опакована в черно от главата до петите, минава като безобидна мултикултурна закачка от днешния ден. Колониализмът и неговите последици са претупани, сякаш героите на филма живеят в някакъв щастлив белетристичен балон: Виктория не е могъщ колонизатор, Абдул не е безименна жертва. 

Не получаваме и разумно обяснение защо именно всемогъщата кралица избира неграмотния и слабо говорещ английски индиец за свой душеприказчик, защо го издига и защитава яростно пред собствения си истаблишмънт. Единствен намек за това е първата й промълвена реплика по негов адрес: "Той е необичайно красив", но връзката им остава платонична, поне на екрана: иначе щеше да е далеч по-шокиращо от Макрон и Бриджит. Но зрителят така и не разбира с какво стройният млад индиец надмогва ролята на домашен любимец: със същия успех би могла да избере и палаво кученце.

Денч, разбира се, може да изиграе блестящо и каменен трол: във втората си роля като кралица Виктория (след "Мисис Браун" на Джон Мадън от 90-те години) тя излъчва жизненост и хумор. Всъщност филмът успява най-вече в първата си част, когато представя царстването като комедия, дори пародия: абсурдността на етикета, на безчислените протоколни обеди, вечери и ръкостискания, на лицемерните отношения и зле прикрития кариеризъм. Има дори една кенефна шега. В края надделяват евтиният тв драматизъм и сантименталност и това сваля нивото. Все пак "Довереникът на кралицата" е лъскав и приятен за гледане.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Умберто Еко - "Средновековното мислене"

    Това са студии, които покриват период от шейсет години. Техният оригинален дух е напълно съхранен, въпреки че авторът ги е шлифовал както библиографски, така и редакционно, за да се избегнат, макар и не изцяло, някои повторения и връщания към загатнатите теми.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Няма начин да пишеш добре и в същото време да пишеш лесно.”

Антъни Тролъп, английски писател, роден на 24 април преди 203 години

Анкета

Трябва ли да се забрани лотарията по телевизията?

Да, защото е хазарт - 95.8%
Не, какво толкова? - 4.2%

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Капанът на политическата коректност

"Квадратът" е сатира за социалното лицемерие, липсата на емпатия и маймуната в човека

Лазар Николов. Страници от архива

Проф. Куюмджиев е съставил грижливо и с пиетет към автора тази интересна книга – документ за едно време, противоречиво, несвободно, но и определено творческо.

Любов на кръстовището на историята

Силвия Томова е написала своя роман „Грохот“ страстно и с вдъхновение.