АНИТА ДИМИТРОВА, в. "Сега"

Ветеранката Джуди Денч се наслаждава на поредната си "кралска" роля.

Зад помпозния превод "Довереникът на кралицата" се крие семплото заглавие "Виктория и Абдул". Виктория е кралица по времето, когато Британската империя владее 1/3 от земната суша - управлявала рекордните 64 години (преди да я измести неотдавна Елизабет II), вече в заника на живота си. Абдул е млад индийски прислужник, в родината си - чиновник в затвора, случайно избран да поднесе церемониална монета на отвъдморския суверен. Между двамата се оформя крепко и необичайно приятелство за ужас на придворните и политиците.

Режисьор е Стивън Фриърс ("Опасни връзки", "Кралицата", "Флорънс Фостър Дженкинс") - майстор ветеран на костюмния филм. В ролята на кралицата е Джуди Денч: 83-годишната доайенка на островното кино се отказа от ролята на "М", но не и от играта. В брадатия ориенталски хубавец се превъплъщава боливудската звезда Али Фазал, дебютирал пред западната публика в "Бързи и яростни 7". 

Филмът има потенциал да е голяма работа, но той остава нереализиран. Сценарият на Лий Хол, уж вдъхновен от действителни (слабо известни) събития, се плъзга по повърхността, филмът акцентира върху дворцовия блясък и церемониалното, вместо да се гмурне по-дълбоко в мотивациите на героите и в социално-политическия контекст на епохата. Фактът, че индиецът Абдул е мюсюлманин и жена му е опакована в черно от главата до петите, минава като безобидна мултикултурна закачка от днешния ден. Колониализмът и неговите последици са претупани, сякаш героите на филма живеят в някакъв щастлив белетристичен балон: Виктория не е могъщ колонизатор, Абдул не е безименна жертва. 

Не получаваме и разумно обяснение защо именно всемогъщата кралица избира неграмотния и слабо говорещ английски индиец за свой душеприказчик, защо го издига и защитава яростно пред собствения си истаблишмънт. Единствен намек за това е първата й промълвена реплика по негов адрес: "Той е необичайно красив", но връзката им остава платонична, поне на екрана: иначе щеше да е далеч по-шокиращо от Макрон и Бриджит. Но зрителят така и не разбира с какво стройният млад индиец надмогва ролята на домашен любимец: със същия успех би могла да избере и палаво кученце.

Денч, разбира се, може да изиграе блестящо и каменен трол: във втората си роля като кралица Виктория (след "Мисис Браун" на Джон Мадън от 90-те години) тя излъчва жизненост и хумор. Всъщност филмът успява най-вече в първата си част, когато представя царстването като комедия, дори пародия: абсурдността на етикета, на безчислените протоколни обеди, вечери и ръкостискания, на лицемерните отношения и зле прикрития кариеризъм. Има дори една кенефна шега. В края надделяват евтиният тв драматизъм и сантименталност и това сваля нивото. Все пак "Довереникът на кралицата" е лъскав и приятен за гледане.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • 10 НОЕМВРИ

    Живков насърчаваше и глупостта, и мързела

    Днес е 10 ноември - денят, който свързваме с началото на т.нар. преход. И с края на Живков. Но 28 години по-късно България все още е белязана от манталитета и съмнителните ценности на този човек, пише Александър Андреев.

  • ОТКЪС

    Едуардо Хауреги - „Разговори с моята котка“

    "Любовта е най-важна. Не говоря за романтичната любов, а за изкуството да обичаме. Да даваме на света това, което носим в себе си, творческия си потенциал, живия си дух", казва авторът на книгата.

„Когато красива жена се появи на вратата, здравият разум излиза през прозореца.“

Маргарет Атууд, канадска писателка, родена на 18 ноември преди 78 години

Анкета

Харесвате ли книгите на Дан Браун и филмите по тях?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Смъртта е само друга реалност - Рената Литвинова на 50

В своята кариера Рената Литвинова се е снимала в 34 филма, режисирала е игрални и музикални продукции (за певицата Земфира),  има 14 киносценария, озвучавала е роли, била е също и продуцент. 

„Възвишение“ на Виктор Божинов

Филмът му ще постигне завиден успех, ще вкара обратно в салоните българската публика.

"Възвишение" е добър филм

Екранизацията запазва духа на романа на Милен Русков.