ФАНИ ДАВИДОВА, "ФЕЙСБУК"

"Редки тъпанари“ - театрална версия на филма на Марио Моничели „Неизвестни извършители“ - режисьор Теди Москов. Сигурно би могло да се получи супер представление, но се е получило едно голямо разочарование.

Изглежда като нещо, което е било готина идея, тръгнала е криво ляво, но после никой не си е дал много зор ... най-много се старал сценографът, милият, но останалите хич. 

Мина доста време от славата на "Улицата", доста време от „Майстора и Маргарита“, от немския период на Теди Москов и много се извинявам на софийската театрална снобария (от която не се цепя), обаче само защото нещо е на „Теди“ (щото нали си интимничим, нищо че не го познаваме лично) не е достатъчно да припаднем от възторг и да се хилим задължително на всяка остаряла шега или втръснал до безсъзнансие гег (бебе пуши – голем смех – никога не е правено).

През последните години за всяка една негова постановка съм казвала страшно фалшиво, че е „много приятно представление“, нали съм компелксарка, нали, а пък от друга страна не искам да лъжа безочливо и да кажа „ЛЕЛЕ, ТЕДИ Е СТРАХОТЕН“ - щото просто отдавна не е. 

„Редки тъпанари“ обаче е такъв провал, че... ще ми се да можех да кажа поне, че прилича на читалищна интерпретация, но липсва дори трогателният ентусиазъм на самодейността. Умряла игра, маркирани пантомимични гегове, няма нужда да споменавам, че на моменти трудно се разбира актьорското крещене алафолаватевот. 

Слаба адаптация на филмовия първоизточник, лош текст, ужасна, ужасна актьорска игра, стари каламбури, клиширани гегове. Претупано представление.

Но публиката... тя ми е любима... всичко, което й се поднася, стига да е на „Теди“, се приема абсолютно безапелационно. От задния ред слушах възхитеното: „Виж, виж какво прави Мая“... еми аз лично не видях „Мая“ - нещо да прави освен да се разхожда по сцената и да маркира игра. Някой от героите казва „Гъз“ - жесток смех... пръдване на сцената – аплодисменти.

И ако трябва да съм честна, не мога да разбера защо „Вражалец“ да е чалга, а това да е представление с претенция.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Баща ми е Жул Верн. Хърбърт Уелс е мъдрият ми чичо. Едгър Алан По е братовчедът ми с крила на прилеп, когото държим в таванската стаичка. Флаш Гордън и Бък Роджърс са ми братя и приятели. Това е моето потекло. Като се прибави естествено и фактът, че Мери Шели, авторката на „Франкенщайн“, ми е майка.“

Рей Бредбъри, американски писател, роден на 22 август преди 99 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

Министерството на културата - 36%
Фирмата изпълнител - 40%
Скейтбордистите - 12%
Минувачите - 12%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Носталгично за „На всеки километър“

Легендарният сериал навършва половин век. На 20 август 1969 г. е премиерата на първия епизод – „шлеповете”.

Тарантино и неговата приказка за Холивуд

Именитият кинаджия предлага своя пореден девети  опус - пастиш, направен с вкус и размах, за който предварително знае, че ще има публика и успех. Дали ще го харесаме или не е отделен въпрос.

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.