ФАНИ ДАВИДОВА, "ФЕЙСБУК"

"Редки тъпанари“ - театрална версия на филма на Марио Моничели „Неизвестни извършители“ - режисьор Теди Москов. Сигурно би могло да се получи супер представление, но се е получило едно голямо разочарование.

Изглежда като нещо, което е било готина идея, тръгнала е криво ляво, но после никой не си е дал много зор ... най-много се старал сценографът, милият, но останалите хич. 

Мина доста време от славата на "Улицата", доста време от „Майстора и Маргарита“, от немския период на Теди Москов и много се извинявам на софийската театрална снобария (от която не се цепя), обаче само защото нещо е на „Теди“ (щото нали си интимничим, нищо че не го познаваме лично) не е достатъчно да припаднем от възторг и да се хилим задължително на всяка остаряла шега или втръснал до безсъзнансие гег (бебе пуши – голем смех – никога не е правено).

През последните години за всяка една негова постановка съм казвала страшно фалшиво, че е „много приятно представление“, нали съм компелксарка, нали, а пък от друга страна не искам да лъжа безочливо и да кажа „ЛЕЛЕ, ТЕДИ Е СТРАХОТЕН“ - щото просто отдавна не е. 

„Редки тъпанари“ обаче е такъв провал, че... ще ми се да можех да кажа поне, че прилича на читалищна интерпретация, но липсва дори трогателният ентусиазъм на самодейността. Умряла игра, маркирани пантомимични гегове, няма нужда да споменавам, че на моменти трудно се разбира актьорското крещене алафолаватевот. 

Слаба адаптация на филмовия първоизточник, лош текст, ужасна, ужасна актьорска игра, стари каламбури, клиширани гегове. Претупано представление.

Но публиката... тя ми е любима... всичко, което й се поднася, стига да е на „Теди“, се приема абсолютно безапелационно. От задния ред слушах възхитеното: „Виж, виж какво прави Мая“... еми аз лично не видях „Мая“ - нещо да прави освен да се разхожда по сцената и да маркира игра. Някой от героите казва „Гъз“ - жесток смех... пръдване на сцената – аплодисменти.

И ако трябва да съм честна, не мога да разбера защо „Вражалец“ да е чалга, а това да е представление с претенция.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Човек винаги се нуждае от малко – късче хляб, глътка вода, топъл и сух подслон. И малко сигурност. Всичко останало е стремеж към доминация и власт.”

Артър Конан Дойл, шотландски писател, роден на 22 май преди 160 години

Анкета

Да остане ли статуята на Борисов със светещите очи?

Да, чудесна е - 78.1%
Не, обидна е - 21.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Портите на ада се отварят в Народния 

 

Постановката на Деян Пройковски оправдава очакванията на всички.

Невежата лапа мухи и вярва на плоски реклами

Хосе Карерас в София. Само че вече не пее в Италия, Франция, Германия, родната Испания.

Когато Сталин беше решил да умори от глад Западен Берлин

Всичко е описано най-подробно в книгата на известния германски историк и публицист Фолкер Коп "Дневник от блокадата на Берлин.