БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Романът „Хавра“ е писан бавно, старателно, напоително, суперамбициозно. Стремежът на автора е да докаже на всяка цена, че е от най-добрите ни прозаици, че не случайно е пробил в САЩ, Франция и Сърбия, че успехът на „18% сиво“ не е епизодичен.

Карабашлиев работи върху епоса седем години и хем не бърза да го издаде, хем търси кръгла годишнина, посветена на едно от най-важните събития в новата ни история  - 140 г. от началото на руско-турската освободителна война.

След огромния успех на „18 % сиво“(2008), той се пробва в разказа – „Кратка история на самолета“(2009), „Симетрия“(2011), драматургията – „Лисабон“(2009), приказката – „Приказка“(2010), води свой блог – до 2013 г., участва в работата по сценария и диалозите на новаторския филм на Борис Десподов „Имало едно време един уестърн“(2015), с когото след това се разделя с шумен скандал, изявява се активно в пресата и по различни телевизии, но се знаеше, че предстои голямото му завръщане в областта на романа.

„Хавра“ е роман с наднормено тегло. Това е филигранно и майсторски построена сага с две основни сюжетни линии и 700 страници обем.

Вярно е, че се чете на един дъх, че завладява, че впечатлява със своята пластичност и осезаемост на образи и фактура, на сюжет и проблематика. На мен ми отне точно шест дни интензивно поглъщане на текста, колкото отделих и на първия му роман, който обаче четох в електронна версия на моя таблет.

Аз имах нагласата, че ще трябва да обхвана дебел роман, който всъщност е трилогия, на която заключителната част е най-кратка - само 72 страници, но се питам :  ще има ли достатъчно ентусиасти, за да потънат и осмислят света на „Хавра“, за да бъде той не само роман – явление в съвременната българска литература, но и съвсем очакван и необходим бестселър.

Захари Карабашлиев съзнателно търси мащабен сюжет, интересни и атрактивни образи, изкусно повествование.

На него българският пазар явно му е отеснял и чрез втората сюжетна линия – любовта на Вера – Варвара Елегина – Елагина с Джон Макгеан – Джануариъс  Макгахан на фона на бурните седем години от края на XIX век – 1871 – 1878 г.  директно се прицелва в американския и руски книжен пазар.

Няма лошо, стига усилието да излезе успешно.

Съвременната линия е ситуирана основно във Варна и съвсем малко в София, където главният герой Никола Марков – алтер егото на автора, ходи на консултация при приятеля си адвокат Васил и задължително, но също за кратко в Лос Анджелис.

Там той трябва да се разплати с руската мафия, чрез сложна схема информация за пари, която разиграва с ФБР и ДЕА, да излезе чист от финансовия батак , в който е загазил, да спаси от неприятности бившата си съпруга Камелия и да изтърве от кея в океана родопското халище  - мил семеен сакрален спомен от недалечното безметежно минало.

Акцентът на драмата е Варна – автономният град, градът – държава, градът – мечта, където нищо не става, така , както трябва да бъде и всеки проклина своята несъстоятелност, полисът, в който нищо не е такова, каквото изглежда първоначално.

Смъртта на бащата на Никола е уж самоубийство – запалване на леглото от неугаснал фас, а после се оказва убийство, извършено от хора на МАК – ТИМ.

Впоследствие ще излезе, че групировката няма отношение към смъртта на алкохолика, който междувременно се е заселил в Рибарското селище под чуждото име Павел Попов…

Никола жадува за отмъщение, търси съдействие от компетентните власти.

Оказва, че неговият човек Вълчаков е май от добрите, но е затънал до ушите в корупция, вследствие на което е заловен и демаскиран.

Лидервът на групировката МАК – ТИМ  Ангел Антев съвсем не е шаблонният злодей и малоумната мутра, която помним от легендарната сага на Христо Калчев „Нерон вълкът“(1996).

Напротив – поне на мен ми се стори, че авторът го описва с трудно прикрита симпатия, заради размаха на бизнес проектите му и умението да изпипва в законова – тоест защитаваща него – форма – всеки свой ход.

И какво се оказва всъщност?

За разлика от Зак от „18% сиво“ Ник е истински лузър.

Той не успява в любовта – губи съпругата си Камелия, Лира изчезва безследно, Мария предпочита да си пише дисертацията за края на Османската империя, вместо да се впуска в безсмислени интимни авантюри.

Никола се проваля като барман и ресторантьор, оказва се, че няма бизнес нюх и не може или не иска да продаде изгодно наследствените си земи в Крумово, които биха решили всички негови и на роднините му проблеми, осъзнава, че не го бива и за отмъстител, нито за килър – безумната му амбиция е да залови сина на Антев Кирил и да го ликвидира като ответна реакция на смъртта на баща му, загубва единственият човек, който го допуска до себе си и го разбира като роден син – доктор Вера Стоименова, вследствие на което осъзнава, че силата му е да си служи с думите, да гради истории и да се върне към занемареното писателско поприще, което някога така самоуверено е започнал със сборни разкази…

Историческата линия с любовта на Вера и Джон е много по-грабваща, свежа, ефектна, искрено пресъздадена и поднесена с такава непринудена топлота и проникновеност, че чак предизвиква сълзи от умиление.

Прекрасно и точно, с много вкус и любов към детайла оживява неповторимото време от 70-те години на XIX век, когато светът и Русия в частност се променят не за седмици и месеци, а за дни и часове.

Безспорно е, че се чувства влиянието на Тургенев и Толстой – това е неизбежно, но Карабашлиев така смело и подготвено се е потопил в тогавашната епоха, с такъв ентусиазъм и размах гради образите на Вера, Джон Макгеан, сестрата на Вера Наталия, ген. Михаил Скобелев, Юджийн Скайлър, адмирал Ситников, ген. Кауфман,Ак – Маматов, Бенет – издателят на „Ню Йорк Хералд“, та да стигнем до доктор Пиърс, че наистина неговият ентусиазъм при изграждането на втората сюжетна линия неусетно се принася върху нас.

И ние безрезервно му вярваме – и при смъртоносния преход на Макгеан през Каракум и Къзълкум,и при  щурма на Хива през 1873 г., и при разкриване подробностите около месомелачката при Плевен, както и напрегнатото време по анкетите на турските зверства в Батак и след това при погребване резултата от Сан Стефанския предварителен мирен договор с последвалата санкция на Берлинския конгрес.

Разбира се, допустими са някои волности, които приемаме с усмивка на лицето – Макгеан – Макгахан  - освободител на България и дори създателят на българската конституция!...

През цялото време се чудех как по същество два романа съжителстват съвместно и хармонично и съвсем естествено и непринудено се абсорбират взаимно.

Чудото е станало не толкова заради очевидно непълноценната съвременна история, а защото историческата част е пълнокръвна, малко позната и поднесена с размах и впечатляваща креативност.

Именно писмата и дневникът на Вера – Варвара сближават Никола Марков и доктор Стоименова, а това е - смея да твърдя – един от най-ярките, жизнено правдиви и завладяващи образи, каквито Захари Карабашлиев сътворява трудно, но с любов и нежност.

Романът е написан на ясен и разбираем език.

Той е толкова грижливо шлифован, така обработен и изчистен от всичко излишно, минал през неизвестен брой редакции, дело на екип сътрудници от „Сиела“ , че е просто недопустимо изказът да не е гладък, полиран и близък до съвършенството.

И все пак – дори и при такава прецизна подготовка аз открих няколко фрапиращи гафа – единият е заради подвеждане – няма кръстоносен поход през 1340 г., последният е от 1271 – 1272 г.

Другите грешки за мен са необясними, поради своята очебийна неуместност – не може бащата на Сома – приятелят на Никола, да е милиционер и да има полицейска палка, не е допустимо Бухара да се смята за столица на Ташкент – точно обратното е! и още на първа страница – Зак, живял си в Америка – не ти ли е ясно, че полетът до Луната стартира на 18 юли 1969 г., но не от космодрума „Байконур“, а от „Кейп Канаверал“, Флорида?

…Няколко думи за заглавието на романа.

Много е опасно подобен , натоварен със свръхочаквания, проект да се казва „Хавра“.

От разказа и разяснението на автора става ясно, че всъщност родният му край, а вероятно и България е хавра – тоест пущинак, пустиня.

Признавам си – звучи ми много претенциозно и свръхрисково.

Или може би Карабашлиев иска да се конкурира с Вазов и неговият прочут опус „Кандидат за хамама“(1890), в който небезизвестният  Хрисантов се впуска в нелицеприятни приключения, за да влезе като депутат в Областното събрание в Пловдив, което някога се е помещавало в бившата турска баня?!

Искам да вярвам, че въпреки тези допуснати гафове и непремерени ходове романът „Хавра“ ще намери своите читатели и ще се превърне в литературно събитие от ранга на „Чамкория“ на Милен Русков.

Захари Карабашлиев го очаква – и заради безспорния си талант, и заради огромната си амбиция и желание да се докаже като опитен първокачествен професионалист, и най-вече заради вложения седемгодишен къртовски труд.

„Хавра“ заслужава своята изстрадана щастлива съдба.

А очакваният успех ще гарантира и в бъдеще да се срещаме с подобни нестандартни и значими творби на съвременната българска литература.

Захари Карабашлиев, „Хавра“, роман, 2017, С., “Сиела“, отг. ред. Рия Найденова

Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Имах красиви, интелигентни и грижовни майка и любима жена… Те са моята незаличима мярка за мъдрост и привлекателност, които изграждат мъжа и го правят силен и верен…”

Стефан Данаилов, актьор и преподавател, роден на 9 декември преди 77 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Филип Димитров и неговата визия на българската християнска история

 

„Братя“ е приятно изживяване и празник на духа.

Да не забравяме, че и ние не сме учили или чели „Под игото” в оригинал

Понеже не идеите са важни, а общото патриотично послание, затова и езикът на Вазов става свещен и неприкосновен.

Когато автор и преводач стоят един до друг

За преводаческото изкуство на Огнян Стамболиев.