БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Романът „Хавра“ е писан бавно, старателно, напоително, суперамбициозно. Стремежът на автора е да докаже на всяка цена, че е от най-добрите ни прозаици, че не случайно е пробил в САЩ, Франция и Сърбия, че успехът на „18% сиво“ не е епизодичен.

Карабашлиев работи върху епоса седем години и хем не бърза да го издаде, хем търси кръгла годишнина, посветена на едно от най-важните събития в новата ни история  - 140 г. от началото на руско-турската освободителна война.

След огромния успех на „18 % сиво“(2008), той се пробва в разказа – „Кратка история на самолета“(2009), „Симетрия“(2011), драматургията – „Лисабон“(2009), приказката – „Приказка“(2010), води свой блог – до 2013 г., участва в работата по сценария и диалозите на новаторския филм на Борис Десподов „Имало едно време един уестърн“(2015), с когото след това се разделя с шумен скандал, изявява се активно в пресата и по различни телевизии, но се знаеше, че предстои голямото му завръщане в областта на романа.

„Хавра“ е роман с наднормено тегло. Това е филигранно и майсторски построена сага с две основни сюжетни линии и 700 страници обем.

Вярно е, че се чете на един дъх, че завладява, че впечатлява със своята пластичност и осезаемост на образи и фактура, на сюжет и проблематика. На мен ми отне точно шест дни интензивно поглъщане на текста, колкото отделих и на първия му роман, който обаче четох в електронна версия на моя таблет.

Аз имах нагласата, че ще трябва да обхвана дебел роман, който всъщност е трилогия, на която заключителната част е най-кратка - само 72 страници, но се питам :  ще има ли достатъчно ентусиасти, за да потънат и осмислят света на „Хавра“, за да бъде той не само роман – явление в съвременната българска литература, но и съвсем очакван и необходим бестселър.

Захари Карабашлиев съзнателно търси мащабен сюжет, интересни и атрактивни образи, изкусно повествование.

На него българският пазар явно му е отеснял и чрез втората сюжетна линия – любовта на Вера – Варвара Елегина – Елагина с Джон Макгеан – Джануариъс  Макгахан на фона на бурните седем години от края на XIX век – 1871 – 1878 г.  директно се прицелва в американския и руски книжен пазар.

Няма лошо, стига усилието да излезе успешно.

Съвременната линия е ситуирана основно във Варна и съвсем малко в София, където главният герой Никола Марков – алтер егото на автора, ходи на консултация при приятеля си адвокат Васил и задължително, но също за кратко в Лос Анджелис.

Там той трябва да се разплати с руската мафия, чрез сложна схема информация за пари, която разиграва с ФБР и ДЕА, да излезе чист от финансовия батак , в който е загазил, да спаси от неприятности бившата си съпруга Камелия и да изтърве от кея в океана родопското халище  - мил семеен сакрален спомен от недалечното безметежно минало.

Акцентът на драмата е Варна – автономният град, градът – държава, градът – мечта, където нищо не става, така , както трябва да бъде и всеки проклина своята несъстоятелност, полисът, в който нищо не е такова, каквото изглежда първоначално.

Смъртта на бащата на Никола е уж самоубийство – запалване на леглото от неугаснал фас, а после се оказва убийство, извършено от хора на МАК – ТИМ.

Впоследствие ще излезе, че групировката няма отношение към смъртта на алкохолика, който междувременно се е заселил в Рибарското селище под чуждото име Павел Попов…

Никола жадува за отмъщение, търси съдействие от компетентните власти.

Оказва, че неговият човек Вълчаков е май от добрите, но е затънал до ушите в корупция, вследствие на което е заловен и демаскиран.

Лидервът на групировката МАК – ТИМ  Ангел Антев съвсем не е шаблонният злодей и малоумната мутра, която помним от легендарната сага на Христо Калчев „Нерон вълкът“(1996).

Напротив – поне на мен ми се стори, че авторът го описва с трудно прикрита симпатия, заради размаха на бизнес проектите му и умението да изпипва в законова – тоест защитаваща него – форма – всеки свой ход.

И какво се оказва всъщност?

За разлика от Зак от „18% сиво“ Ник е истински лузър.

Той не успява в любовта – губи съпругата си Камелия, Лира изчезва безследно, Мария предпочита да си пише дисертацията за края на Османската империя, вместо да се впуска в безсмислени интимни авантюри.

Никола се проваля като барман и ресторантьор, оказва се, че няма бизнес нюх и не може или не иска да продаде изгодно наследствените си земи в Крумово, които биха решили всички негови и на роднините му проблеми, осъзнава, че не го бива и за отмъстител, нито за килър – безумната му амбиция е да залови сина на Антев Кирил и да го ликвидира като ответна реакция на смъртта на баща му, загубва единственият човек, който го допуска до себе си и го разбира като роден син – доктор Вера Стоименова, вследствие на което осъзнава, че силата му е да си служи с думите, да гради истории и да се върне към занемареното писателско поприще, което някога така самоуверено е започнал със сборни разкази…

Историческата линия с любовта на Вера и Джон е много по-грабваща, свежа, ефектна, искрено пресъздадена и поднесена с такава непринудена топлота и проникновеност, че чак предизвиква сълзи от умиление.

Прекрасно и точно, с много вкус и любов към детайла оживява неповторимото време от 70-те години на XIX век, когато светът и Русия в частност се променят не за седмици и месеци, а за дни и часове.

Безспорно е, че се чувства влиянието на Тургенев и Толстой – това е неизбежно, но Карабашлиев така смело и подготвено се е потопил в тогавашната епоха, с такъв ентусиазъм и размах гради образите на Вера, Джон Макгеан, сестрата на Вера Наталия, ген. Михаил Скобелев, Юджийн Скайлър, адмирал Ситников, ген. Кауфман,Ак – Маматов, Бенет – издателят на „Ню Йорк Хералд“, та да стигнем до доктор Пиърс, че наистина неговият ентусиазъм при изграждането на втората сюжетна линия неусетно се принася върху нас.

И ние безрезервно му вярваме – и при смъртоносния преход на Макгеан през Каракум и Къзълкум,и при  щурма на Хива през 1873 г., и при разкриване подробностите около месомелачката при Плевен, както и напрегнатото време по анкетите на турските зверства в Батак и след това при погребване резултата от Сан Стефанския предварителен мирен договор с последвалата санкция на Берлинския конгрес.

Разбира се, допустими са някои волности, които приемаме с усмивка на лицето – Макгеан – Макгахан  - освободител на България и дори създателят на българската конституция!...

През цялото време се чудех как по същество два романа съжителстват съвместно и хармонично и съвсем естествено и непринудено се абсорбират взаимно.

Чудото е станало не толкова заради очевидно непълноценната съвременна история, а защото историческата част е пълнокръвна, малко позната и поднесена с размах и впечатляваща креативност.

Именно писмата и дневникът на Вера – Варвара сближават Никола Марков и доктор Стоименова, а това е - смея да твърдя – един от най-ярките, жизнено правдиви и завладяващи образи, каквито Захари Карабашлиев сътворява трудно, но с любов и нежност.

Романът е написан на ясен и разбираем език.

Той е толкова грижливо шлифован, така обработен и изчистен от всичко излишно, минал през неизвестен брой редакции, дело на екип сътрудници от „Сиела“ , че е просто недопустимо изказът да не е гладък, полиран и близък до съвършенството.

И все пак – дори и при такава прецизна подготовка аз открих няколко фрапиращи гафа – единият е заради подвеждане – няма кръстоносен поход през 1340 г., последният е от 1271 – 1272 г.

Другите грешки за мен са необясними, поради своята очебийна неуместност – не може бащата на Сома – приятелят на Никола, да е милиционер и да има полицейска палка, не е допустимо Бухара да се смята за столица на Ташкент – точно обратното е! и още на първа страница – Зак, живял си в Америка – не ти ли е ясно, че полетът до Луната стартира на 18 юли 1969 г., но не от космодрума „Байконур“, а от „Кейп Канаверал“, Флорида?

…Няколко думи за заглавието на романа.

Много е опасно подобен , натоварен със свръхочаквания, проект да се казва „Хавра“.

От разказа и разяснението на автора става ясно, че всъщност родният му край, а вероятно и България е хавра – тоест пущинак, пустиня.

Признавам си – звучи ми много претенциозно и свръхрисково.

Или може би Карабашлиев иска да се конкурира с Вазов и неговият прочут опус „Кандидат за хамама“(1890), в който небезизвестният  Хрисантов се впуска в нелицеприятни приключения, за да влезе като депутат в Областното събрание в Пловдив, което някога се е помещавало в бившата турска баня?!

Искам да вярвам, че въпреки тези допуснати гафове и непремерени ходове романът „Хавра“ ще намери своите читатели и ще се превърне в литературно събитие от ранга на „Чамкория“ на Милен Русков.

Захари Карабашлиев го очаква – и заради безспорния си талант, и заради огромната си амбиция и желание да се докаже като опитен първокачествен професионалист, и най-вече заради вложения седемгодишен къртовски труд.

„Хавра“ заслужава своята изстрадана щастлива съдба.

А очакваният успех ще гарантира и в бъдеще да се срещаме с подобни нестандартни и значими творби на съвременната българска литература.

Захари Карабашлиев, „Хавра“, роман, 2017, С., “Сиела“, отг. ред. Рия Найденова

Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

„Всеки мъж се нуждае от две жени – тиха домакиня и вълнуваща нимфа.”

Айрис Мърдок, ирландска писателка, родена на 15 юли преди 100 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

За всеки празник - 59.1%
Много рядко - 27.3%
Не подарявам книги - 9.1%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.