БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Два са основните извода след прочитането на мръсната приказка на Владислав Тодоров  „Пумпал“. Първият – животът на индивида не бива да е подвластен на никакви планове и изкуствени проекти за хармонично съществуване, тъй като те са направлявани и манипулирани и вторият – само с разум и чувство човек може да постигне щастието си, като го отвоюва. Тогава престава да бъде управлявана машина в най-добрия възможен свят, запазвайки същностните черти на хомо сапиенс.

Отдавна не бях чел толкова брутална антиутопия, в която страната ни е представена като гигантски постамент – Пумпал, кацнал на Плешивата планина. Огромната литературна и философска култура на Владислав Тодоров е впрегната в създаването на този странен и смущаващ опус. В него откриваме следи от много майстори на словото – от Омир и Л.Рон Хъбард до Рей Бредбъри и Борис Христов.

Но интересно – колкото и да е мрачна представената история, колкото и да са ненормални и шокиращи персонажите и конфликтите, от страниците на „Пумпал“ не вее сурова безнадеждност. Вероятно защото финалът е по нашенски щастлив – Криптон намира любовта в лицето на Порцелановата жена, следен от Гаргара, вярната му спътница, живееща „някъде във времето“, а може би и тъй като смехът пресира страха, иронията обезсмисля магията, абсурдът става логичен и  езикът се гаври с чудото на природата – човекът.

„Пумпал“ е колкото роман на Голямото приключение – Криптон унищожава Пумпала като Капсулата на времето осъществява твърдо кацане на върха на Плешивата планина, толкова и сага за избора. Оказва се, че Криптон владее всичкото  налично знание, че е преписвал и съхранявал книги, символ на неговата цивилизация, които пак той изтрива с Лъчевата гума, превръщайки архива си в тонове избелена хартия. Криптон унищожава, но и запазва словесното богатство на света, защото „помни всичко наизуст“ и трябва да го предаде на потомците му, за да не изчезне в небитието.

Ако и да е травестиран като творба с универсално звучене, „Пумпал“ си е книга за родната ни действителност. В нея разпознаваме българските реалии на почти всяка страница.

А и аналогиите са смущаващо очевидни – Пумпала напомня прословутата чиния на връх Бузлуджа, лозунгите „Съединението прави силата“ и „Расте, но не старее“, са ни до болка познати, стремежът да градим щастието си насилствено и на чисто, без да отчитаме опита на предходниците си, да заличаваме срамни и компрометиращи тайни, също си е наш патент, за да стигнем до житейската драма на Суверенния гражданин – алтер его на средностатистическия българин – в чиято одисея между преследването на щастието, ненавистта и отмъщението към конкурента, всеки би се разпознал без сериозни усилия.

С „Пумпал“ Владислав Тодоров отваря нова страница в творческото си развитие.

Той загърбва тунелите и абсурдите на тоталитаризма, които осмя в „Дзифт“ и „Цинкограф“ и, използвайки ресурсите на бруталната приказка и суровия сказ , сътворява силен, стряскащ, но и оптимистичен роман, в който безумието на времето, в което живеем , е осмяно по суифтовски, като все пак  ни остава жива надеждата.

Перифразирайки Достоевски, Тодоров може уверено да заяви: „Любовта ще спаси света!“ и е важно, че поривът му е искрен и ние му вярваме.

Владислав Тодоров, „Пумпал“, роман, 2014, 165 стр., “Колибри“, ред. Татяна Джокова

Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„Първоначално исках да стана сексуален маниак, но не можах да мина физическите тестове.“

Робърт Мичъм, американски актьор, роден на 6 август преди 103 години

Анкета

Ще купувате ли повече книги, като падне ДДС?

Да - 41.7%
Не - 33.3%
Зависи - ако намалят цените - 16.7%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.