БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Два са основните извода след прочитането на мръсната приказка на Владислав Тодоров  „Пумпал“. Първият – животът на индивида не бива да е подвластен на никакви планове и изкуствени проекти за хармонично съществуване, тъй като те са направлявани и манипулирани и вторият – само с разум и чувство човек може да постигне щастието си, като го отвоюва. Тогава престава да бъде управлявана машина в най-добрия възможен свят, запазвайки същностните черти на хомо сапиенс.

Отдавна не бях чел толкова брутална антиутопия, в която страната ни е представена като гигантски постамент – Пумпал, кацнал на Плешивата планина. Огромната литературна и философска култура на Владислав Тодоров е впрегната в създаването на този странен и смущаващ опус. В него откриваме следи от много майстори на словото – от Омир и Л.Рон Хъбард до Рей Бредбъри и Борис Христов.

Но интересно – колкото и да е мрачна представената история, колкото и да са ненормални и шокиращи персонажите и конфликтите, от страниците на „Пумпал“ не вее сурова безнадеждност. Вероятно защото финалът е по нашенски щастлив – Криптон намира любовта в лицето на Порцелановата жена, следен от Гаргара, вярната му спътница, живееща „някъде във времето“, а може би и тъй като смехът пресира страха, иронията обезсмисля магията, абсурдът става логичен и  езикът се гаври с чудото на природата – човекът.

„Пумпал“ е колкото роман на Голямото приключение – Криптон унищожава Пумпала като Капсулата на времето осъществява твърдо кацане на върха на Плешивата планина, толкова и сага за избора. Оказва се, че Криптон владее всичкото  налично знание, че е преписвал и съхранявал книги, символ на неговата цивилизация, които пак той изтрива с Лъчевата гума, превръщайки архива си в тонове избелена хартия. Криптон унищожава, но и запазва словесното богатство на света, защото „помни всичко наизуст“ и трябва да го предаде на потомците му, за да не изчезне в небитието.

Ако и да е травестиран като творба с универсално звучене, „Пумпал“ си е книга за родната ни действителност. В нея разпознаваме българските реалии на почти всяка страница.

А и аналогиите са смущаващо очевидни – Пумпала напомня прословутата чиния на връх Бузлуджа, лозунгите „Съединението прави силата“ и „Расте, но не старее“, са ни до болка познати, стремежът да градим щастието си насилствено и на чисто, без да отчитаме опита на предходниците си, да заличаваме срамни и компрометиращи тайни, също си е наш патент, за да стигнем до житейската драма на Суверенния гражданин – алтер его на средностатистическия българин – в чиято одисея между преследването на щастието, ненавистта и отмъщението към конкурента, всеки би се разпознал без сериозни усилия.

С „Пумпал“ Владислав Тодоров отваря нова страница в творческото си развитие.

Той загърбва тунелите и абсурдите на тоталитаризма, които осмя в „Дзифт“ и „Цинкограф“ и, използвайки ресурсите на бруталната приказка и суровия сказ , сътворява силен, стряскащ, но и оптимистичен роман, в който безумието на времето, в което живеем , е осмяно по суифтовски, като все пак  ни остава жива надеждата.

Перифразирайки Достоевски, Тодоров може уверено да заяви: „Любовта ще спаси света!“ и е важно, че поривът му е искрен и ние му вярваме.

Владислав Тодоров, „Пумпал“, роман, 2014, 165 стр., “Колибри“, ред. Татяна Джокова

Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Когато обичаш литературата, книгите и големите поети, дори най-циничните, има нещо, което те тегли нагоре.“

Жана Моро, френска актриса, родена на 23 януари преди 92 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.

По следите на жените от кино „Роялъ“

Леа Коен е написала четивен, ярък, пъстроцветен роман. Добре конструиран и може би най-хомогенният в творчеството й.

Как умират демокрациите

 

Разпадът на демокрацията за повечето хора остава невидим, предупреждават Даниел Зиблат и Стивън Левицки.