А. АНДРЕЕВ, „Дойче веле“

Пропастта между „културите на образоваността” и „културите на необразоваността” непрекъснато се увеличава - и това е най-голямата опасност за човечеството, твърдят двама авторитетни германски учени в новата си книга. Райнер Клингхолц и Волфганг Луц пишат: „В обществата с ниско образование се раждат много деца. В резултат от това се разширява разломът между по-добре и по-зле образованите части на човечеството. Така в началото на ХХІ век вече са важни не разликите между Изток и Запад или между Север и Юг, а между образованите и необразованите общества”.

Неграмотните и зле образованите хора имат все по-малко шансове за оцеляване в своите страни. В същото време обаче благодарение на интернет и те научават, че другаде по света няма глад и болести - и решават да бягат към по-богатите страни. Така двамата изследователи обясняват през образованието и мигрантската вълна днес. Книгата им „Кой оцелява? Образованието решава бъдещето на човечеството” излезе току-що на германския пазар. Един от авторите - Райнер Клингхолц, който е директор на берлинския Институт за население и развитие, в серия от интервюта излага основните тези в книгата. Подбрахме за Вас по-важното:

Ключовата роля на образованието

Образованието играе решаваща роля за възхода и за столетната хегемония на Запада. И още: няколко азиатски региона тъкмо с помощта на подобреното образование успяха да наваксат изоставането. Докато именно занемареното образование обяснява до голяма степен мизерията в по-голямата част от Африка и от арабския свят. Според мен и в бъдеще ще се запази това противостоене между двете култури: културата на образованието и културата на необразоваността.

Факт е, че в древността - например в Китай или в Елада - образованието също се смята за ценност, но то е единствено за елитите. Образование за по-широки прослойки започва да се разпространява първо в Европа - с книгопечатането и с Реформацията, която предполага, че всеки християнин трябва сам да открие пътя си към Бога, четейки свещените книги. Тъкмо така започва революцията на познанието, върху която и до ден-днешен се градят благосъстоянието и демокрацията на Запада, както и неговата доминация в световен мащаб. А султанът в Константинопол забранява книгопечатането и тази забрана важи в продължение на 300 години в целия арабско-османски свят. Мнозина експерти смятат, че тъкмо поради това в онзи регион и до днес интересът към печатното слово е по-нисък. Забраната на султана е религиозно обоснована: не бива да се четат други книги, освен Коранът. Четенето и писането не са за обикновения народ, защото Аллах се е обърнал към хората с говорене, а не с писане. От друга страна по време на Халифата в Багдад през ХІV век арабският свят жъне огромни научни успехи и превъзхожда Запада. Това само доказва, че на образованието пречи не религията, а политическите и теологични сили, които я интерпретират.

Няколко положителни примера

Предимствата на масовото образование постепенно откриват и някои азиатски страни, които го включват в своята ценностна система. Първа стартира Япония през втората половина на ХІХ век, а най-впечатляващият пример е Сингапур. До началото на 50-те години на ХХ век тази страна е просто дупка и огнище на малария, а днес вече се е превърнала в град-държава с по-добро образование и по-висок доход на глава от населението от Германия. В страни като Индонезия и Малайзия образованието също високо се цени - и там изоставането е по-малко, отколкото другаде в мюсюлманския свят. Вижте също и Бангладеш. Страната бележи бърз икономически растеж, добре се развиват и други важни индикатори. Раждаемостта е намаляла два пъти спрямо 1980 година, средната възраст се е увеличила с цели 20 години. Защото в Бангладеш просто масирано инвестираха в основното образование, специално на момичетата. Разработена беше мащабна програма за микрокредити за жени, които по този начин получиха някаква икономическа самостоятелност. Успоредно с това започна да възниква и научен елит - хора, които не само сглобяват компютри, но и пишат компютърни програми. В обобщение: много азиатски страни независимо от религията си стигнаха до извода, че масовият достъп до образование дава невероятни социални и икономически дивиденти.

Дори някои африкански страни като Мавриций и Етиопия вече следват този пример. В момента Етиопия много страда от сушата, но по принцип от 2006 година насам икономиката ѝ расте с по около 10 процента годишно. Този подем се дължи както на масираните китайски помощи, така и на усилията, които едно иначе изцяло недемократично правителство полага в областта на образованието и здравеопазването. Около Адис Абеба вече възникна същински индустриален пояс, а в самата столица жените раждат средно по 1,5 деца, което е швейцарско равнище. Страната все още е много бедна, но хората виждат някаква перспектива. Сами забелязвате, че сред бежанците в Европа има много еритрейци и сомалийци, но няма етиопци. През 70-те години на ХХ век Нигерия също започна да инвестира в образованието и това веднага забави демографския ръст - още едно доказателство, че образованието на жените е най-добрият контрацептив. После обаче политиката заряза този проект и 180-милионна Нигерия се очаква през 2050 година да достигне 400 милиона души население. Ако тази страна, която и без друго се раздира от конфликта между християнския юг и ислямския север, един ден се разпадне, днешната криза с бежанците ще ни изглежда като сладък спомен.

Там, където книгата е "извор на безверие"

За съжаление повечето страни в арабския свят и в Африка не последваха примера на Запада. Вместо да прекопират успешната му образователна стратегия, те я заклеймиха като „империализъм”, който противоречи на собствената им религия и култура. Апогея на тази съпротива достигат днес ислямистките терористични групировки. Идеолозите на Боко Харам например твърдят, че „книгите са грях” и забраняват „западното образование”. Ал Кайда, „Ислямска държава”, муджахедините в Афганистан - всички те твърдят, че образованието е „извор на безверие”. Всъщност обаче на тях просто им трябват легиони необразовани, лесни за манипулиране хора, за да ги използват като пушечно месо за укрепване на своето господство.

Факт е, че през последните години процентът на хората с образование устремно нараства и в арабските страни, но съдържанието на това образование все още си остава некачествено. Да, все повече деца ходят на училище (повече момчета, отколкото момичета, впрочем), но не всички получават от училището базисни компетенции като грамотност или умение да решават проблеми. А мнозинството студенти избират хуманитарно образование, което не помага особено на икономиката. Младите хора там избират такова образование, понеже се надяват с негова помощ по-лесно да получат държавна служба. Приложните природни науки или инженерните специалности не се радват на интерес, предприемачеството е още в зародиш. Резултатите могат да се измерят по различни начини - например ако погледнем регистрираните патенти. Един малък Израел регистрира годишно повече патенти от целия арабски свят. Един-единствен арабски учен има Нобелова награда в природните науки - египтянинът Ахмед Зеуаил, чиято изследователска кариера преминава изцяло в САЩ. В списъка на 200-те най-добри университета в света няма нито един от този регион.

Най-злият враг на човечеството

Вярно е, че днес някои богати петролни държави вече инвестират в образованието, но почти всички нови образователни центрове наемат учени и преподаватели от чужбина. Просто защото в техните страни няма добре подготвен „човешки капитал”. То е същото като в спорта. Катар ще организира Световното първенство по футбол през 2022 година, но това не го прави велика футболна сила.

Изводът на Райнер Клингхолц и Волфганг Луц в едно изречение: "Необразоваността е най-злият враг на човечеството".

Reiner Klingholz und Wolfgang Lutz: Wer überlebt?, Campus Verlag, 2016

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„По-добре да се задоволявате с малко, отколкото да имате злато и студено сърце!“

Вилхелм Хауф, германски писател, роден на 29 ноември преди 218 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Пепел върху слънцето“ е важен и необходим филм

Направен с вкус и необходимата професионална зрелост, той поставя важни и значими проблеми, които не ни оставят безразлични.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.