БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Следя отдавна творческото развитие на Радослав Парушев и знам, че книгите му създават настроение. Че се четат леко, приятно и с усмивка. Това съвсем не означава, че са безсъдържателни, че в тях няма внушения или че са предназначени само за забава.

Нищо подобно.

Независимо дали пише роман или разказ Парушев винаги цени и уважава своя читател. Поднася му добре премислен, изчистен текст, плод на къртовски труд, с който едновременно разведрява и държи нащрек, карайки го да се чувства отговорен за деянията си в абсурдния свят, който го заобикаля.

Такава е ситуацията и в новия му сборник „Само за напушени“.

Той излиза три години след суровия му и стряскащ роман – антиутопия „Навътре“, с който вдигна високо летвата на творческото си вдъхновение, доказвайки че е сред най-талантливите ни днешни белетристи.

В „Само за напушени“ картината на съвременния живот не е толкова жестока и безнадеждна , както бе в „Навътре“. Лежерното настроение и неочакваните емоции са се завърнали и властно въздействат в новите му разкази.

В „Будапеща в съня“ авторът безхитростно разкрива своя метод  - работа със замах по текста, избистряне на канавата, в която да вплета неуморните си псевдометафори и традиционните си заигравки с литературната традиция“, пласиране на разказ с весел смях.

Радослав Парушев е в състояние да напише интересен и увлекателен текст от всяка, дори и най-безнадеждната и трудна за интерпретиране, история обикновено с нестандартен и неочаквано абсурден край, който ни удря като мокър парцал по главата – „Будапеща в съня“, жонглира с митологията на славяни – „Водник“ и нормани – „Викингите“ и  „Лагерта“, намига съучастнически на учителя си Борхес във „Вавилонската винотека“, за да достигне в „Епилог“ до извода, че „На фона на Вечността, евентуално, някакъв смисъл прави единствено Любовта.“

С еднаква лекота създава класически като структура разкази с неизбежната горчиво-иронична окраска – „Тайнственият замък Лаксенбург“ и „Живели едно време в Калифорния две приятелки“, и фрагментарни зарисовки – „Нечовешкият цикъл“, и такива, в чиято основа  стои личната преживелица и звучат като мемоар – „Хамелеонът Светослав Тертер“ и  „Изменчивата и загадъчна река Марица“.

Не пропуска случая да се подиграе със собственото си его, надсмивайки се над поредното си фикционално превъплъщение – „Невероятната и поучителна история на Джуджето Чарли и неговия верен другар Човека мечка“.

Разказите от сборника „Само за напушени“ са атрактивни и неконвенционални.

В тях се усеща особен копнеж – по един друг, паралелен, измислен свят – много по-ярък и пулсиращ, в който приоритет е интензивното витално-хедонистично битие.

Вероятно оттам идва предизвикателното заглавие на книгата.

Което ме кара да мисля, че авторът иска неговият читател – съмишленик да е с изострени сетива и чувствителност – като след взета доза джойнт, за да възприеме адекватно и пълноценно неговата творба.

Споменах вече, че при Парушев съществува малка уловка, която винаги ме е блазнила да усетя.

Той пише уверено и талантливо, но текстовете му, които се възприемат безпроблемно, привидно изглеждат лековато-самоцелни.

Това е клопката, която той поставя с увлечение с всяка своя нова премиера.

Знаейки че е сериозен и отговорен творец, аз винаги търся и намирам втория пласт.

Когато се премахне двойното дъно, се разбира, че един необикновен и много добър прозаик си е свършил безупречно своята работа, поднасяйки ни поредната си изненада.

„Само за напушени“ е силен и стойностен сборник.

Но не се изисква да си надрусан, за да оцениш посланията му.

Просто трябва да познаваш натюрела и света на Чарли и да проникнеш до същността на неговия стил и дискурс.

Тогава и четенето на книгите му се превръща в задушевен празник.

 

Радослав Парушев, „Само за напушени“, разкази, 2017, изд.“Гигамоно“

 Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Да обичаш и да бъдеш мъдър е невъзможно.“

Френсис Бейкън, английски философ и писател, роден на 22 януари преди 459 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.

По следите на жените от кино „Роялъ“

Леа Коен е написала четивен, ярък, пъстроцветен роман. Добре конструиран и може би най-хомогенният в творчеството й.

Как умират демокрациите

 

Разпадът на демокрацията за повечето хора остава невидим, предупреждават Даниел Зиблат и Стивън Левицки.