БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Следя отдавна творческото развитие на Радослав Парушев и знам, че книгите му създават настроение. Че се четат леко, приятно и с усмивка. Това съвсем не означава, че са безсъдържателни, че в тях няма внушения или че са предназначени само за забава.

Нищо подобно.

Независимо дали пише роман или разказ Парушев винаги цени и уважава своя читател. Поднася му добре премислен, изчистен текст, плод на къртовски труд, с който едновременно разведрява и държи нащрек, карайки го да се чувства отговорен за деянията си в абсурдния свят, който го заобикаля.

Такава е ситуацията и в новия му сборник „Само за напушени“.

Той излиза три години след суровия му и стряскащ роман – антиутопия „Навътре“, с който вдигна високо летвата на творческото си вдъхновение, доказвайки че е сред най-талантливите ни днешни белетристи.

В „Само за напушени“ картината на съвременния живот не е толкова жестока и безнадеждна , както бе в „Навътре“. Лежерното настроение и неочакваните емоции са се завърнали и властно въздействат в новите му разкази.

В „Будапеща в съня“ авторът безхитростно разкрива своя метод  - работа със замах по текста, избистряне на канавата, в която да вплета неуморните си псевдометафори и традиционните си заигравки с литературната традиция“, пласиране на разказ с весел смях.

Радослав Парушев е в състояние да напише интересен и увлекателен текст от всяка, дори и най-безнадеждната и трудна за интерпретиране, история обикновено с нестандартен и неочаквано абсурден край, който ни удря като мокър парцал по главата – „Будапеща в съня“, жонглира с митологията на славяни – „Водник“ и нормани – „Викингите“ и  „Лагерта“, намига съучастнически на учителя си Борхес във „Вавилонската винотека“, за да достигне в „Епилог“ до извода, че „На фона на Вечността, евентуално, някакъв смисъл прави единствено Любовта.“

С еднаква лекота създава класически като структура разкази с неизбежната горчиво-иронична окраска – „Тайнственият замък Лаксенбург“ и „Живели едно време в Калифорния две приятелки“, и фрагментарни зарисовки – „Нечовешкият цикъл“, и такива, в чиято основа  стои личната преживелица и звучат като мемоар – „Хамелеонът Светослав Тертер“ и  „Изменчивата и загадъчна река Марица“.

Не пропуска случая да се подиграе със собственото си его, надсмивайки се над поредното си фикционално превъплъщение – „Невероятната и поучителна история на Джуджето Чарли и неговия верен другар Човека мечка“.

Разказите от сборника „Само за напушени“ са атрактивни и неконвенционални.

В тях се усеща особен копнеж – по един друг, паралелен, измислен свят – много по-ярък и пулсиращ, в който приоритет е интензивното витално-хедонистично битие.

Вероятно оттам идва предизвикателното заглавие на книгата.

Което ме кара да мисля, че авторът иска неговият читател – съмишленик да е с изострени сетива и чувствителност – като след взета доза джойнт, за да възприеме адекватно и пълноценно неговата творба.

Споменах вече, че при Парушев съществува малка уловка, която винаги ме е блазнила да усетя.

Той пише уверено и талантливо, но текстовете му, които се възприемат безпроблемно, привидно изглеждат лековато-самоцелни.

Това е клопката, която той поставя с увлечение с всяка своя нова премиера.

Знаейки че е сериозен и отговорен творец, аз винаги търся и намирам втория пласт.

Когато се премахне двойното дъно, се разбира, че един необикновен и много добър прозаик си е свършил безупречно своята работа, поднасяйки ни поредната си изненада.

„Само за напушени“ е силен и стойностен сборник.

Но не се изисква да си надрусан, за да оцениш посланията му.

Просто трябва да познаваш натюрела и света на Чарли и да проникнеш до същността на неговия стил и дискурс.

Тогава и четенето на книгите му се превръща в задушевен празник.

 

Радослав Парушев, „Само за напушени“, разкази, 2017, изд.“Гигамоно“

 Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„Евтаназията е законна в „Холивуд“. Убиват филма, ако не успее.“

Дъстин Хофман, американски актьор, роден на 8 август преди 83 години

Анкета

Ще купувате ли повече книги, като падне ДДС?

Да - 41.7%
Не - 33.3%
Зависи - ако намалят цените - 16.7%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.