БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Изгледах още един от прехвалените фаворити на 2016 г. „Лунна светлина“ е дело на сценарист – режисьора Бари Дженкинс и продуцентите Адел Романски и Брад Пит.

Не отричам – филмът е майсторско изпипано изследване на човешката самота, отлично заснет от оператора Джеймс Лакстън, а музиката на Никълъс Бриткел е напълно адекватна и съвместима с предложената интимно-драматична история.

Хареса ми задълбочената работа на постановчика с актьорите, както и филигранният му подход при обработката на диалога. Рядко срещам в съвременните филми толкова смислени и изпълнени с правдив поетичен подтекст реплики, осмислящи както интригата, така и характеристиката на персонажите.

Възприех без възражение структурата на творбата, изследваща съзряването на чернокожото момче  и приобщаването му към заобикалящия го враждебен и неуютен свят, разделена на три глави – „Малък“, „Шайрън“ и „Черньо“.

Останах удовлетворен от откъсването на героя от неговите комплекси в детството и юношеството – несъпротивлението на злото с насилие и преодоляване на обсебващото влияние на властната майка Пола, както и неизбежното му включване като наркодилър в прастария, но свръхдоходоносен бизнес с наркотиците.

Дотук всичко е ОК.

Но защо, Господи, сценарист-режисьорът държи да акцентира, че този намахан и стъпил на краката си млад човек, премерено лансиран на екрана от Аштън Сандърс, трябва да е непременно сексуално уязвим и с гей ориентация?

Не искам да съм на мястото на колегите-критици от САЩ. Там подобен крамолен въпрос ще се окаже, че е директно насочен срещу актуалната политестетическа коректност и против расовата интеграция (геят е чернокож!), което пък неминуемо означава ретроградно и реакционно мислене…

Не знам докъде ще стигнат отвъдокеанските кинематографисти в стремежа си да са интересни, значими и обществено активни, но лично аз не приемам  натрапващото се третиране на проблемите на сексуалните малцинства да е непременно знак на прогресивна креативна позиция.

При такъв сюжет със скрит драматичен заряд и благодатен потенциал и великолепен кастинг – дело на Джеси Рамирес, в който се открояват интерпретациите на Махершала Али – Хуан, Жанел Монае – Тереза, Наоми Харис – Пола и Аштън Сандърс – Шайрън, е много по-логично съдбата на главния герой да върви в едната от двете посоки – към затвора и изкуплението или по пътя на личностното себеосъществяване – на спортната арена като бейзболист или на сцената – като рапър.

Ще кажете – звучи познато и клиширано.

И така да е, предпочитам нормална и естествено развиваща се човешка история на възхода или падението на Шайрън вместо кахърно – спотаената драматична излагация на един срамуващ се от себе си гей, борещ самотата си в прегръдката на някогашния си любовник  Кевин, заради когото пътува от Маями до Атланта!

Това е личното ми мнение.

Разбира се, филмът си има свой автор – Бари Дженкинс, предложил ни своята гледна точка за съдбата на един симпатичен афроамериканец.

Въпрос на личен избор е дали ще я приемем безапелационно или не.

„Лунна светлина“, 2016,111 мин., сц. и реж.Бари Дженкинс, производство „План Б Ентъртайнмънт“/„Пастел“

Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Красотата е банално качество у много жени. Същинското очарование идва от вътрешния пламък на личността.”

Димитър Димов, български писател, роден на 25 юни преди 110 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.

Не е утопия киното да заеме място в образованието

 „Работя с деца, повечето от които дори не говорят добре български и са функционално неграмотни. И на тези деца аз  изведнъж  им пускам „Първият учебен ден“ на Жак Розие. Това за тях е културен и социален шок", казва учителят Даниел Симеонов,