БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Изгледах още един от прехвалените фаворити на 2016 г. „Лунна светлина“ е дело на сценарист – режисьора Бари Дженкинс и продуцентите Адел Романски и Брад Пит.

Не отричам – филмът е майсторско изпипано изследване на човешката самота, отлично заснет от оператора Джеймс Лакстън, а музиката на Никълъс Бриткел е напълно адекватна и съвместима с предложената интимно-драматична история.

Хареса ми задълбочената работа на постановчика с актьорите, както и филигранният му подход при обработката на диалога. Рядко срещам в съвременните филми толкова смислени и изпълнени с правдив поетичен подтекст реплики, осмислящи както интригата, така и характеристиката на персонажите.

Възприех без възражение структурата на творбата, изследваща съзряването на чернокожото момче  и приобщаването му към заобикалящия го враждебен и неуютен свят, разделена на три глави – „Малък“, „Шайрън“ и „Черньо“.

Останах удовлетворен от откъсването на героя от неговите комплекси в детството и юношеството – несъпротивлението на злото с насилие и преодоляване на обсебващото влияние на властната майка Пола, както и неизбежното му включване като наркодилър в прастария, но свръхдоходоносен бизнес с наркотиците.

Дотук всичко е ОК.

Но защо, Господи, сценарист-режисьорът държи да акцентира, че този намахан и стъпил на краката си млад човек, премерено лансиран на екрана от Аштън Сандърс, трябва да е непременно сексуално уязвим и с гей ориентация?

Не искам да съм на мястото на колегите-критици от САЩ. Там подобен крамолен въпрос ще се окаже, че е директно насочен срещу актуалната политестетическа коректност и против расовата интеграция (геят е чернокож!), което пък неминуемо означава ретроградно и реакционно мислене…

Не знам докъде ще стигнат отвъдокеанските кинематографисти в стремежа си да са интересни, значими и обществено активни, но лично аз не приемам  натрапващото се третиране на проблемите на сексуалните малцинства да е непременно знак на прогресивна креативна позиция.

При такъв сюжет със скрит драматичен заряд и благодатен потенциал и великолепен кастинг – дело на Джеси Рамирес, в който се открояват интерпретациите на Махершала Али – Хуан, Жанел Монае – Тереза, Наоми Харис – Пола и Аштън Сандърс – Шайрън, е много по-логично съдбата на главния герой да върви в едната от двете посоки – към затвора и изкуплението или по пътя на личностното себеосъществяване – на спортната арена като бейзболист или на сцената – като рапър.

Ще кажете – звучи познато и клиширано.

И така да е, предпочитам нормална и естествено развиваща се човешка история на възхода или падението на Шайрън вместо кахърно – спотаената драматична излагация на един срамуващ се от себе си гей, борещ самотата си в прегръдката на някогашния си любовник  Кевин, заради когото пътува от Маями до Атланта!

Това е личното ми мнение.

Разбира се, филмът си има свой автор – Бари Дженкинс, предложил ни своята гледна точка за съдбата на един симпатичен афроамериканец.

Въпрос на личен избор е дали ще я приемем безапелационно или не.

„Лунна светлина“, 2016,111 мин., сц. и реж.Бари Дженкинс, производство „План Б Ентъртайнмънт“/„Пастел“

Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Снимала съм се в толкова филми, които изобразяват леки жени, че вече на мен не ми плащат по обичайния начин, а ги оставят на нощното шкафче.“

Шърли Маклейн, американска актриса и писателка, родена на 24 април преди 85 години

Анкета

Да остане ли статуята на Борисов със светещите очи?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Снимка с Юки“ успява да избута тревожността от душата

„Снимка с Юки“ е повече филм-разсъждение за не/възможността на преодоляване на собствените си граници и влизане в територията на другия, филм за доверието. 

Светлината, казах!*

 

 

 

Стефан Мавродиев участва не само като актьор, но и с личната си позиция.

Един УЮТен филм на Камен Донев

Истината е, че отдавна не бях гледал български филм с такъв хомогенен ансамбъл – независимо дали става дума за главна роля – Валентин Танев, Стефка Янорова, Албена Колева, Захари Бахаров, за сочен поддържащ персонаж – Бойка Велкова, Николай Сотиров,Николай Урумов, Патриция Пъндева.