БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

След продължили осем години перипетии филмът „Воевода“ е вече на екран. Наистина трябва да притежаваш непоколебима вяра в качеството на избрания проект, за да отстояваш толкова дълго своя избор.

Зорница София Попганчева доказа, че е направила верен ход, че си е струвало всичкото усилие и  най-вече мъките, свързани с неговото финансиране. Четох в мрежата, че е имало достатъчно препятствия, но на финала, като в хубавите приказки, се появява хърватски партньор в лицето на продуцента Ирена Маркович, включва се Нова тв – за нея София снима епизоди от хитовия сериал „Откраднат живот“, а като комплект с тази медия и „Дрийм тим“, продуцентът на „Откраднат живот“, в лицето на Евтим Милошев.

Както е казал Шекспир – всичко е добре, щом свърши благополучно.

Зорница София държи на избрания материал, знае, че той притежава необходимата креативна мощ, обмисля замисъла дълго и плодотворно, разработва прецизен план за реализацията му и до последния детайл контролира вещо процеса, поднасяйки ни завладяващ и разтърсващ спектакъл.

След изтичането на финалните надписи, се замислих с тъга, че ако имаше у нас нормална система на разпространение и достатъчно добре оборудвани киносалони, „Воевода“ със сигурност щеше да отчете печалби колкото един  холивудски екшън от типа на „Джейсън Борн“.

И това го заявявам с необходимата увереност, защото видях колко зрители имаше с мен и колко чакаха за следващата прожекция.

Уточнявам, че Зорница се е нагърбила с всички важни и отговорни задачи, с които може да се товари човек в такъв скъп и отговорен проект – сценарист, режисьор, продуцент и изпълнител на главната роля – на Румяна  (Павлова) воевода.

Тя вярва във възможностите на литературния първоизточник – очеркът на Николай Хайтов от сборника „Хайдути“(1960 – 1971), но като опитен кинематографист, имащ зад гърба си два пълнометражни игрални филма – „Мила от Марс“(2004) и „Прогноза“(2008), както и заснети епизоди за три други популярни сериала – „Кантора „Митрани“ (2012), „Дървото на живота“, (2013) и „Откраднат живот“ (2016), без да забравям двете  й документални творби – “Смъртта и целият път обратно“ (2005) и „Модус вивенди“ (2007),  търси  вдъхновение и опора  в три много  различни, но еднакво популярни образци, с които е запознат всеки уважаващ себе си киноман.

1.„Козият рог“ (1972) на Методи Андонов. От него взема най-ценното – да разказва сочно, увлекателно, достоверно, с първична, дива жестокост и автентизъм една история на отмъщение за поруганата чест и достойнство, в която има минимум диалог и много екшън, заснет на нужната професионална висота.

2.“Време разделно“ (1988) на Людмил Стайков. Неизбежно е, била му е специализантка, учила се е на майсторство от него и е осмислила как трябва да пресъздаде – със сила и страст, с ярост и вдъхновение, съпротивата срещу един жесток и силен поробител. В добавка – в чисто стилистичен план -  вижте как се допълват като атмосфера и въздействие сватбата на Манол и тази на Румяна войвода!...

3.“Дякон Левский“ (2015) на Максим Генчев. Въпреки хулите и нееднозначните оценки е разбрала, че за пресъздаване на една отдалечена и малко позната ни епоха – какво знаем от родното ни кино за 50- 60 -те години на ХІХ век? – се изисква любов, вдъхновение, претворяване на времето с нужната  достоверност  като визия, пластика и присъствие – в този аспект операторът Крум Родригес, художникът Елица Йотова и сценографът Марта Миронска са си свършили работата превъзходно.

В добавка се осъществява и артистичен трансфер – изпълнителят на ролята на Димитър Общи – Горан Гънчев тук се изявява  не по-малко убедително като  Амит ага.

Много продуктивен е режисьорският подход, подкрепен умело и дискретно и от композитора Дарко Маркович да се пресъздаде историята като легендата , която да се приземи и добие житейска правдивост. Сценарият е писан по очерка на Хайтов, но е допълнен „с разкази на очевидци“.

Зорница София е можела да създаде красива историческа приказка и никой нямаше да й се сърди. Може би дори щеше да е и по-рентабилно.

Какво е например „Великата стена“ (2016) на Чжан Имоу, ако не едно историческо фентъзи за усилията на елитни китайски войници, подкрепени от британския авантюрист Уйлям – Мат Деймън, да се справят с нашествието на кръвожадните същества Тао Тей, с които Бог  наказва азиатците заради алчността на император от далечното минало на всеки 60 години – при това заснето с астрономическия бюджет от 150 милиона долара?

Но Зорница иска нейната приказка да е основана на реални събития, да отдава дължимото на героичното и вдъхновяващото в поведението на Румяна войвода, но и да покаже, тоест да не скрие – и някои срамни детайли от нейното  житие битие – това че изоставя мъжа си, че живее в планината със своя брат и байрактар – Стоян ковача, от когото дори има син, че е дръзка и предизвикателна и в поведението си, и в стратегията си на военен ръководител, много преди да стане актуален проблемът за еманципацията у нас.

Румяна е харизматична отвсякъде, особено в тази привличаща и държаща на разстояние – заради респекта, интерпретация на самата режисьорка.

Тя е смела, хладнокръвна, упорита, прикрива, но и не унищожава типичната си женска природа, умее да ръководи, интересува се от актуалните проблеми на своето време, разбира че отминават дните на романтичните отмъщения и че за да е ефикасна борбата срещу тирана трябва да се гради българска войска, следвайки разбиранията  на Раковски.

Същевременно протака заминаването за Белград, оставя се да бъде омаяна от своя любовник, който умишлено я отклонява от съединение с четата на легендарния Ильо войвода, желаейки егоистично да я запази за себе си, което пък и води до гибелта им – типично по български - от ръцете на техните побратими – хайдути…

Независимо че е 120 минути, спектакълът е излят и се гледа на един дъх. В добавка Зорница София не е забравила, че е майстор на тв епизоди в популярни  сериали, та допълнително накъсва повествованието на парчета, след финала на всяко от които вмъква с текст някаква поанта – как расте младата Румяна, колко е бързонога, как привлича и плаши околните, знаейки добре, че вниманието на днешния зрител може да се контролира безотказно за около двадесет минути, след което е необходима пауза.

Ако и да е правила в миналото предимно фестивални филми, които се гледат от по-ограничен кръг зрители – аз лично много се измъчих с нейната „Прогноза“ – сега залага на ясен и динамичен разказ, на стегнат монтаж, дело на Виктория Радославова, на сага с ясно изразен патриотичен, но не и патриотарски заряд, и на прецизно подбран актьорски състав.

Харесва ми и подходът й да се обляга на добри, но не прекалено експлоатирани имена – това се отнася и за изпълнителите на централните роли – Валери Йорданов – Стоян, Александър Алексиев - отец Киприян или Валентин Танев – Мурад бей, и за поддържащите персонажи – Юлиян Ковалевски – кадията, Йордан Петков – старият ковач, Лидия Стефанова – Витка.

Направен вдъхновено и с любов, филмът „Войвода“ е обречен на успех. Както твърди Валери Йорданов в „Труд“ от 14 януари 2017 г.– „ще се гледа много“.

Напълно съм съгласен с увереността му и дори си мечтая за още нещо - „Войвода“ да се разпространи умело и в чужбина – на първо време на Балканите, за да научи светът как сме живели преди век и половина и какви усилия сме положили, за да се съхраним като народ с достойнство.

„Воевода“, 120 минути, сц. и реж.Зорница София Попганчева, продукция на Нова тв, Дрийм тим филмс,Ню Бояна филмс студио,MQ Pictures LTD.

Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„Не трябва да казваме на младите хора какво трябва да направят… Мисля, че всеки е длъжен да изживее собствения си живот.“

Рони Джеймс Дио, американски певец, поет и композитор, роден на 10 юли преди 78 години

Анкета

Ще купувате ли повече книги, като падне ДДС?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тялото” – за всеки, който търси доказателство за нашата уязвимост

 

Книгата се чете изключително леко. А това е майсторството: да разкажеш много сложни научни неща, незнайни факти, открития и събития, които изискват сериозно изучаване.

Сериали по време на криза

 

В „Южен вятър 2“ има стабилна „българска връзка“.

Достойнствата на една книга

 „Невидимата искра на Възраждането” е добросъвестно изследване, което разкрива малко познати дейтали от историята ни, както и невидимите на механизми на тайните общества и влиянието им върху възрожденските дейци.