СВЕТЛАНА ГЕОРГИЕВА

От половин година търся да купя романа "Тютюн". Не комунистическата редакция, а оригинала. За сина ми, който ще се явява на матура през май. 

Само че единственото налично издание е с твърди корици и цена 40 лв. "Дайте с меки", казвам на книжарите. "За ученик е, не ми трябва луксозно издание."

"Нямаме", отвръщат те. "Г-жа Димова не разрешава издания с меки корици."

Чудно! Дъщерята на писателя, която държи авторските права, смята, че трябва да печели от учениците - така явно я ръководи претенцията й за християнски морал. Сигурно не си дава сметка, че те са тези, които биха си купили романа. Всички останали го имаме в по няколко екземпляра от преди 1989 г. Все луксозни издания. И не ги препрочитаме.

Прословутата "Библиотека за ученика" също е пас. А уж осигуряваше достъпни издания на всички изучавани в училище автори и произведения. Вместо това по електронните книжарници се намират две издания на цена от 5 и 6 лв., в които романът е преразказан. Благодаря!

На Коледния панаир на книгата проведох следния разговор с представителка на мастито издателство:

- Търся оригиналния "Тютюн" с меки корици.

- Имаме само луксозно издание, - казва тя. - Мога да ви направя отстъпка от 5 лв. и да ви го дам за 35 лв.

Дебелият том се оказва напечатан в курсив - ситно и къдраво.

- Този шрифт не се чете! - казвам. - Кой е решил да го напечата в курсив! Художникът ли? 

- Ами те, художниците, не четат. - отговаря с неудобство дамата. 

Уважаеми издатели, драга г-жо Димова, успех с продажбите на нечетивния ви и суперскъп "Тютюн"! Дано да забогатеете! Аз пък ще си сваля романа от нета съвсем без пари. А можехте да спечелите от мен прилична сума, стига да не бяхте алчни, недалновидни и да не се отнасяхте към читателите с презрение. 

Коментари  

-1 #1 Pelikan 15-01-2017 13:31
Ами като не искаш "комунистическа редакция" какво си заврякала!? Така е при капитализма - всичко е за пари и авторски права, какво се правиш на ударена с мокър парцал!
Цитиране
  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Любов е да срещнеш някой, който да ти каже нещо ново за теб.“

Андре Бретон, френски писател, роден на 19 февруари преди 122 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.