Изгледах „Тя“ на Пол Верховен с голямо любопитство, провокиран от противоречивите отзиви в мрежата. По принцип не робувам  на определени зрителски очаквания, но  исках да видя новия му филм, тъй като не бях гледал негова продукция 10 години - от времето на „Черната тетрадка“.

Знам, че спектаклите му предизвикват полярни мнения, но и че не оставят никого безразличен.

Всъщност това ми харесва в творчеството му. Той е провокативен, актуален, винаги демонстрира безупречен  професионализъм и знае как да привлече и задържи вниманието на публиката.

Не забравям, че е холандец, но за разлика от знаменития си предшественик Йорис Ивенс снима преимуществено зрелищни, ефектни и ярки филми, с които печели първо национална – „За кралицата и отечеството“(1977), а след това и световна известност – „Първичен инстинкт“, (1992). На него дължат звездния си статус актьори като Рутгер Хауър и Шарън Стоун.

Гледах „Тя“ и заради участието на Изабел Юпер.

Това е актриса с изключителен талант и с чудовищно обсебваща харизма.

Такава е героинята й Мишел Льоблан, която искаш да обладаеш, но и да избягаш от нея, ако те погне с пистолет. Проспериращата собственичка на фирма за видеоигри, със сложни взаимоотношения с любовник, баща и син.

Честно казано слабо ме вълнуваха емоционалните й сблъсъци  с Робер – Кристиан Беркел и мъките по възмъжаването на своенравния й син Винсент – Йонас Блоке , но влудяващите отношения със съседа Патрик – Лоран Лафит, оказал се и неин насилник, умрял в ръцете й , наистина бяха изпълнени със стряскаща тръпка и вцепеняващо очакване.

Верховен екранизира смело и отговорно романа на Филип Джиан, опирайки се на сценария на Дейвид Бърк, създава необходимата клаустрофобична атмосфера най-вече чрез визията на операторката Стефани Фонтен и допълнително вдига градуса на съспенса с музиката на Ан Дъдли.

Той е истински продължител на традициите на Клод Шаброл и Хичкок и е от малкото съвременни режисьори, умеещ да поддържа напрежение и интрига 129 минути със семпъл и ординерен сюжет, натоварен обаче с обемни смислови внушения, критика към фалша на традиционното буржоазно семейство и с майсторски изпипани образи.

Пол Верховен е тънък познавач на женската природа още от времето на „Пръски“(1980), в който блесна Рене Зютендийк.

Не сме забравили изключителното присъствие на Шарън Стоун като изумителната авторка на бестселъри Катрин Трамел в „Първичен инстинкт“( 1992),  възхитителната игра на Елизабет Бъркли  като Наоми Малоун в „Шоугърли“( 1995), иначе помпозен и креслив филм, сгромолясал се като кандидат блокбъстър пред очите ни или впечатляващата игра на Елизабет Шу като Линда Маккей в провокативния фантастичен екшън „Човекът без сянка“(2000).

В „Тя“ основният коз е Изабел Юпер.

Ако и да е преминала зенита на славата си, тя продължава да играе вдъхновено и всеотдайно, а като Мишел Льоблан  демонстрира такова хипнотично  излъчване , напомнящо отчетливо за героинята й Ерика от„Пианистката“ (2001)на Михаел Ханеке.

Юпер умее да претворява образи на обременени жени, привидно ведри и любвеобилни, но криещи  дълбоко в себе си семейни травми и емоционални рани от стари и неуспешни връзки, срамни комплекси и спотаена печал, свързана основно с липсата на адекватен  партньор, които неизбежно избликват под формата на словесна или чисто физическа агресия и желание за доминация.

Което, разбира се, не е обществена заплаха, а по-скоро реакция за самозащита, възможност за запазване на трудно придобитите позиции и статус в обществото.

Нейната Мишел много напомня на незабравимата Елла от легендарния епос на Майкъл Чимино „Вратата на рая“(1980), според всички изисквания поддържаща роля, но структуроопределяща и изградена с такава любов и магнетичен чар, че пред нея благоговееха мачовците Крис Кристоферсън – Джеймс  и Кристофър Уокън  - Нейтън.

Не случайно остава завинаги в съзнанието ни трагичният финал, в който Джеймс носи в ръцете си окървавения труп на Елла, крачейки бавно към пълното си емоционално опустошение.

Юпер умее да привлича симпатиите към себе си, да играе безхитростно, но  и завладяващо, да носи на плещите си  амбициозни и рискови проекти.

Не мога да си представя филма на Верховен без магнетичното й  излъчване .

Играе с такава страст и шеметна лекота, с  каквато сме свикнали да приемаме изявите на най-големите във филмовото изкуство. Каквато безспорно е и самата тя.

Оценявам високо приноса й за успеха на кинотворбата, с която Пол Верховен доказва категорично, че не се е пенсионирал и че от него в бъдеще ще очакваме и други интересни предизвикателства.

„Тя“, 2016, 129 минути, реж. Пол Верховен, продукция на France 2  и SPS Productions

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Вложих толкова много енергия да стигна върха, че приемам стреса да бъда там.”

Пласидо Доминго, испански оперен певец, роден на 21 януари преди 80 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Бедуин“ -  местен герой обуздава нашата корупция и престъпност

 

Но защо и в „Бард“ редакторката си е гледала работата си през пръсти. 

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

„Скъпи другари!“ е един от най-силните и стойностни филми на Кончаловски

 

 

Режисьорът представя максимално обективно и точно трагичните събития от лятото на 1962 г. в Новочеркаск - разстрела на протестиращи работници.