ГЕОРГИ ПЕТРОВ

Много ми се искаше в първите  дни на новата година да гледам хубав филм. Опитах няколко американски, но след петнайсетина минути се отегчавах. Забързаният диалог, от който трудно се разбира нещо, или пък трябва да си водиш записки, предсказуемият сюжет, ме отказваха. Гладен бях за истинско кино, за два часа, в които да забравя всичко около себе си, и затова се обърнах към класиката. Не помня кога бях гледал „Амаркорд“ на „Федерико Фелини – вероятно преди повече от 30 години. Та подходих напълно неподготвен, без каквито и да е очаквания, но… Майсторът си е майстор, без значение кога е снимана и с какъв бюджет е лентата. 

Съжалявам за подрастващите, които гледат филми, правени по компютърни игри и комиксови герои. Съжалявам ги, защото едва ли ще намерят сили да се обърнат към кинообразците от ХХ век. Съжалявам ги, защото се губят безвъзвратно в манифактурата на произвеждащите блокбъстъри.

А всеки кадър в „Амаркорд“ е шедьовър, всеки персонаж, без значение колко време е на екрана, е уникален, неповторим. Диалогът е толкова свеж и в същото време непретенциозен. Автентичността пък, до която достига лентата, е смайваща – на моменти оставаш с впечатлението, че това е документалистика и само хуморът и самоиронията подсказват, че това е художествена творба. А Нино Рота – неговата музика извира сякаш от сърцето на дълбоката италианска провинция. 

И след 124-те минути в плен на магията на Фелини ми се прииска да заживея в 30-те години на ХХ в., без днешните екстри – мобилни телефони, различните айпади, айподи и т.н. Да бъда свободен, да скитам полугладен по улиците, да слушам семейните кавги, да гледам свалките на големите, да бъда влюбен в сексапила на голямата регионална красавица... 

Ако имате възможност, гледайте „Амаркорд“. Това не е реклама, но самият филм е реклама на истинското кино. Онова без фалш, без излишни напъни за оригиналност и специални ефекти – животът такъв, какъвто е бил, но представен като изящно художествено произведение.

Кои са актьорите, какви награди е спечелил филмът и всички останали подробности – в „Гугъл“ са, на един клик разстояние. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„През целия си живот бях преследван от мисълта, че очевидно мъжете не искат да бъдат свободни. Те винаги искат да бъдат роби на някого, например на кариера или жена.“

Марчело Мастрояни, италиански актьор, роден на 28 септември преди 97 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.