БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Нека не се поддаваме на отвратителния критикарски импулс да смятаме подобен филм за груб комерс, създаден само за забава. Вярно, той е направен да носи приходи, да се харесва и гледа, но предназначението му е и друго.

Да ни накара да се замислим за дефектите в правосъдието, дори когато е раздавано под военна униформа, да се стреснем от нелегалния трафик на хора, да разберем, че и в рисковани операции, които велика сила като САЩ осъществява в Ирак или Афганистан, се намират тарикати - държавни доставчици, готови да търгуват с бунтовниците  с оръжие и наркотици.

В името на печалбата и на гарантираните пазари. Всъщност основата на критичния патос на новия филм на Едуард Зуик е заложена в едноименния роман на Лий Чайлд и „Не се връщай е втората екранизация от поредицата от 18 книги – първата бе суперуспешната „Джак Ричър : Един изстрел“, появила се преди три години и дело на Кристофър Маккуори.

А Чайлд също не е за пренебрегване и неговите книги са колкото забавление, толкова и предупреждение, което откриваме в по-дълбокия им пласт, появяващ се неизбежно като подводен риф.

Гледах „Не се връщай“ по няколко причини. Първата бе да разбера дали романистът е и добър сценарист – да, но подпомогнат от Ричард Венк. На второ място, заради името на постановчика. Едуард Зуик е от малкото съвременни американски режисьори , които дълбоко уважавам и следя с неприкрит интерес творческото им развитие.

Той е в състояние да направи шедьоври – „Величие“ и „Кървав диамант“, да създаде прекрасни драми като „Легенди за страстта“ и „Кураж под обстрел“, но и да се издъни – „Блвокада“. Снимал е и хубави, но недооценени филми като „Жертва на пешка“, пресъздал „битката на века“ от 1972 г. между шахматните титани Фишер и Спаски. „Не се връщай“ не е епохално постижение, но не е и провал.

Той е типичен смилаем, но и провокативен продукт, направен със замах и вдъхновение и ако в него трудно откриваме почерка на Зуик, то е защото носи в себе си повече от отличителните черти на основния му продуцент Том Круз. А Круз държи да прави ярки, завладяващи и зрелищни спектакли, в които основно да изпъква неговата харизма.

Зуик е приел правилата на играта и е направил филм – бенефис за Круз.

Том Круз е много добър актьор и мой връстник. Винаги с удоволствие поглъщам филмите му, знаейки какво да очаквам от тях. Круз може да създаде роля за „Оскар“ – „Рейнман“, „Роден на 4 юли“ , като в останалото време набляга на качествените високотехнологични и спиращи дъха екшъни, с които печели симпатиите на своите фенове – поредицата „Мисията невъзможна“, която скоро ще набъбне до шест заглавия.

Когато снима приключенско кино обаче Круз много държи на литературната първооснова и на режисьорите, с които ще си сътрудничи.

Той не снима със случайни имена и ако дори е поредното продължение на „Мисията невъзможна“, то на режисьорския стол ще се изредят  имена като Брайън де Палма, Джон Ву или Кристофър Маккуори.

В „Не се завръщай“ е заложил на Зуик и мисля, че изобщо не е сгрешил- както бе на времето при реализацията на великолепния „Последният самурай“.

Двамата създават силно въздействено, плътно и вдъхновяващо зрелище, което ни държи в напрежение близо два часа.

В него има преследване, престрелки, юмручни схватки, надхитряване на преследвачите и необходимата трудна победа на Доброто.

На Джак – Круз помага обаятелната Търнър – Коби Смълдърс, двамата са добър тандем, но, любопитно, този път Ричър устоява на изкушението и не завързва флирт – поне не такъв, какъвто очакваме - с партньорката си. Защото за него е по-важно да спечели справедливостта. До следващата  му мисия. А и защото този път в чувствата си е раздвоен.

Освен Търнър той трябва да се оправя и с прелестната Саманта, която го следва в трънливия път на приключенията му като негова дъщеря.

На края става ясно, че Ричър не й е баща, но финалният епизод с тяхната прегръдка е толкова разтърсващ, че напомня за най-добрите попадения и на Круз , и на Зуик.

Не знам кой от двамата имат заслуга за лансирането на Даника Ярош, но 18-годишната тийнейджърка, снимаща се от 14 години(!) създава прекрасна  роля.

Тя е напълно равностоен партньор на суперзвездата Круз, внася необходимата атмосфера, проявява инициативност, смелост и бързина и спечелва сърцето не само на могъщия си партньор–кинозвезда, но и на всеки непредубеден зрител, който е проследил поредната екранна акция на Джак Ричър.

„Не се връщай“ няма да влезе във филмовите енциклопедии. Но ще се гледа масово – не само на голям екран, но и по тв и пред персоналните компютри. От такива хитове има нужда болшинството от публиката. Защото е стегнат, майсторски направен, забавлява и тревожи, доставя положителни емоции и доказва, че добрият екшън, попаднал в умни ръце, винаги ще има безоблачно бъдеще.

„Джак Ричър : Не се връщай“, 118 мин., реж. Едуард Зуик, разпространение „Парамаунт пикчърс“

 Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„По-добре е да се изкачваш, отколкото да слизаш, дори ако си паднал няколко пъти.“

Антонио Бандерас, испански актьор, роден на 10 август преди 60 години

Анкета

Ще купувате ли повече книги, като падне ДДС?

Да - 41.7%
Не - 33.3%
Зависи - ако намалят цените - 16.7%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.