БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Навлязъл в респектираща възраст, Уди Алън продължава да снима активно и да провокира нашето въображение. Чел съм признанието му, че обича да пуска нова продукция  всяка година, като „добре препечени курабийки“ и не се изненадвам, че и през 2016 г. е все така активен.

Дори повече от необходимото.

Няма да се спирам на тв му работа „Криза в шест сцени“, тъй като това е всъщност филм от 150 минути, разделен на шест епизода, в който с много топлота и ирония се връща към младостта си – краят на 60-те години на миналия век, когато болшинството американци – млади, образовани, активни и наивни, са ляво ориентирани и мечтаят да подпомагат революцията в Куба и атрактивните експерименти на Мао в Китай.

Гледайки с интерес и любопитство „Кафе Съсайъти“  и първата мисъл, нахлула в главата ми бе  - защо не се намери адекватен превод на заглавието – примерно „Клуб „Елит“ – след като има такъв в родния ми град, защо да липсва в Ню Йорк? Аз не съм от отбора критици, които мачкат Уди, обвинявайки го, че се е изчерпал и снима едни и същи истории.

Напротив – винаги съм се възхищавал на неговата продуктивност и неизчерпаема креативност, която не го напуска вече шест десетилетия!

Той има няколко тематични линии, които следва и „Кафе Съсайъти“ се вмества в една от тях – сблъсъкът на тийнейджъра със света на мечтите, олицетворяван от популярните медии – театър, радио, кино.

В този аспект „Кафе Съсайъти“ е продължител на търсенията му в „Бродуейският Дани Роуз“, „Радиодни“, „Пурпурната роза от Кайро“ и като обобщение – на „Знаменитости“.

С годините забелязвам, че и Алън иска да бъде гледан от повече зрители, включително в родината му.

Стъпка в тази насока бе „Син жасмин“, като усилията продължават и в „Кафе Съсайъти“.

Уди Алън държи да бъде забавен и  гледаем, да се хареса.

Тръгва с очакваната любовна история, вкарвайки неизбежния многозначителен задкадров коментар, но поетапно пуска в ход своите изненади, правещи творбата му интересна и занимателна за широката публика.

Първо – любовният триъгълник е между роднини – Боби – Джеси Айзенбърг и чичо  му Фил Стърн – Стив Карел ухажват едно и също момиче Вони – Кристен Стюарт, но вместо мелодраматична развръзка, пълна със скандали и насилие, историята поема  по коловоза на естествения си развой – Фил се обвързва с Вони, а Боби се оженва за Вероника – Блейк Лайвли.

На второ място Уди Алън пуска в обръщение проверени примамки – темата за инициацията и срещата на Боби със света на мечтите – Холивуд, парите и мафиотските способи за печеленето им, усилието  на младежа  да си намери място под слънцето и подходяща съпруга и чрез своя бар да осъществи собствената си американска мечта.

Действието е ситуирано в края на 30-те години на миналия век, когато Холивуд преживява своята златна епоха, но не е конкретизирано точно.

От диалога останах с впечатлението за годините 1938 – 1940, но, чудно, никъде не се споменава  за нацистка опасност и дори на финала – с настъпването на новата година, не се разбира коя е точно тя.

Уди Алън винаги е държал на прецизното изображение в своите филми, но тук надминава себе си.

Затова е поканил аса Виторио Стораро, вероятно най-добрият жив оператор в света, работил с Копола, Бертолучи, Уорън Бийти, Марвин Чомски, като е искал от него да заснеме спектакъл с наситени и плътни цветове, с каквито са покорявали публиката някога класики като „Отнесени от вихъра“, „Северозападна планинска полиция“, „За кого бие камбаната?“, „Уилсън“, „Историята на доктор Весел“, „Тя носеше жълта панделка“…

Стораро набляга на кремаво – кафявата гама, прецизира  очакваните фокуси със светлосенките, търси запомнящите се портретни композиции и прилага трик, който предизвиква възхищението ни – към края на филма и двете култови средища на американския шоубизнес  получават аналогичен образ – изкуственият Холивуд  оживява и се разкрива като привлекателно средище, пълно с енергия и надежди, докато Ню Йорк добива чара на приказно красив мегаполис – последната среща на Боби и Вони в Сентрал парк…

Сюжетът на „Кафе Съсайъти“, дело на Алън е забавен и увлекателен, режисурата му е брилянтна и без пропуски, визията на Стораро е зашеметяваща.

Кастингът е също на ниво .

Както винаги женските образи са плътни, жизнено правдиви и убедително поднесени, претворени с финес от Шерил Лий – Карън Стърн, Кристен Стюарт – Вони и Блейк Лайвли – Вероника.

Стив Каръл прави запомняща се роля с неблагодарния персонаж на чичо Фил Стърн, а обаятелният Джеси Айзенбърг, който запомних като шефа на „Фейсбук“ Марк Зукърбърг в „Социална мрежа“ в „Кафе Съсайъти“ създава силен и функционален образ, уверено поемайки по пътя на славата.

Без да е натоварен със свръхочаквания „Кафе Съсайъти“ си остава точно това, което е искал от него Уди Алън – приятен, забавен, свеж и очарователен филм, свидетелство за зрелостта и творческата активност на неговия създател, който вече, предполагам, е забравил майските вълнения от фестивала в Кан, където бе първата  среща с публиката, съсредоточавайки се върху своя следващ опус, в който зад камерата отново ще застане Виторио Стораро.

„Кафе Съсайъти“, 2016, сц. и реж.Уди Алън, производство FilmNation Entertainment

 Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

  • ПОРТРЕТ

    Памет за Балабанов

    Той бе умен, талантлив и вещ в професията си сценарист и режисьор, под чието ръководство направиха върхови превъплъщения плеяда актьори като Сергей Бодров младши, Сергей Маковецки, Дмитрий Дюжев, Александър Яценко, Никита Михалков, Ингеборг Дапкунайте, Михаил Скрябин, Алексей Серебряков, Алексей Чадов, Леонид Бичевин, Виктор Сухоруков.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Не знам какво ни готви бъдещето, но знам, че трябва да остана позитивна и да не си позволявам да се отчайвам.“

Никол Кидман, австралийска актриса, родена на 20 юни преди 51 години

Анкета

Нормално ли е премиерът да рекламира фирма за хазарт?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

За „Соло“ без гняв, но с разочарование

Основният виновник за получения резултат е продуцентът Катлийн Кенеди, силният човек в „Дисни“, сменила безцеремонно Крис Милър и Фил Лорд и сметнала, че тандемът Каздан  - Хауърд ще е по-успешен и рентабилен.

След края на сезона

Програмирането му  по bTV е извън всяка критика. Може да се гледа безпроблемно само от пенсионери, домакини и безработни.

„Янините девет братя” – опера от Любомир Пипков” от Пламен Карталов (ревю)

Авторът е отворил партитурата на този безспорен шедьовър с амбицията да разкрие и преосмисли образа на неговите философски, психологически и социално- обществени послания.