БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Навлязъл в респектираща възраст, Уди Алън продължава да снима активно и да провокира нашето въображение. Чел съм признанието му, че обича да пуска нова продукция  всяка година, като „добре препечени курабийки“ и не се изненадвам, че и през 2016 г. е все така активен.

Дори повече от необходимото.

Няма да се спирам на тв му работа „Криза в шест сцени“, тъй като това е всъщност филм от 150 минути, разделен на шест епизода, в който с много топлота и ирония се връща към младостта си – краят на 60-те години на миналия век, когато болшинството американци – млади, образовани, активни и наивни, са ляво ориентирани и мечтаят да подпомагат революцията в Куба и атрактивните експерименти на Мао в Китай.

Гледайки с интерес и любопитство „Кафе Съсайъти“  и първата мисъл, нахлула в главата ми бе  - защо не се намери адекватен превод на заглавието – примерно „Клуб „Елит“ – след като има такъв в родния ми град, защо да липсва в Ню Йорк? Аз не съм от отбора критици, които мачкат Уди, обвинявайки го, че се е изчерпал и снима едни и същи истории.

Напротив – винаги съм се възхищавал на неговата продуктивност и неизчерпаема креативност, която не го напуска вече шест десетилетия!

Той има няколко тематични линии, които следва и „Кафе Съсайъти“ се вмества в една от тях – сблъсъкът на тийнейджъра със света на мечтите, олицетворяван от популярните медии – театър, радио, кино.

В този аспект „Кафе Съсайъти“ е продължител на търсенията му в „Бродуейският Дани Роуз“, „Радиодни“, „Пурпурната роза от Кайро“ и като обобщение – на „Знаменитости“.

С годините забелязвам, че и Алън иска да бъде гледан от повече зрители, включително в родината му.

Стъпка в тази насока бе „Син жасмин“, като усилията продължават и в „Кафе Съсайъти“.

Уди Алън държи да бъде забавен и  гледаем, да се хареса.

Тръгва с очакваната любовна история, вкарвайки неизбежния многозначителен задкадров коментар, но поетапно пуска в ход своите изненади, правещи творбата му интересна и занимателна за широката публика.

Първо – любовният триъгълник е между роднини – Боби – Джеси Айзенбърг и чичо  му Фил Стърн – Стив Карел ухажват едно и също момиче Вони – Кристен Стюарт, но вместо мелодраматична развръзка, пълна със скандали и насилие, историята поема  по коловоза на естествения си развой – Фил се обвързва с Вони, а Боби се оженва за Вероника – Блейк Лайвли.

На второ място Уди Алън пуска в обръщение проверени примамки – темата за инициацията и срещата на Боби със света на мечтите – Холивуд, парите и мафиотските способи за печеленето им, усилието  на младежа  да си намери място под слънцето и подходяща съпруга и чрез своя бар да осъществи собствената си американска мечта.

Действието е ситуирано в края на 30-те години на миналия век, когато Холивуд преживява своята златна епоха, но не е конкретизирано точно.

От диалога останах с впечатлението за годините 1938 – 1940, но, чудно, никъде не се споменава  за нацистка опасност и дори на финала – с настъпването на новата година, не се разбира коя е точно тя.

Уди Алън винаги е държал на прецизното изображение в своите филми, но тук надминава себе си.

Затова е поканил аса Виторио Стораро, вероятно най-добрият жив оператор в света, работил с Копола, Бертолучи, Уорън Бийти, Марвин Чомски, като е искал от него да заснеме спектакъл с наситени и плътни цветове, с каквито са покорявали публиката някога класики като „Отнесени от вихъра“, „Северозападна планинска полиция“, „За кого бие камбаната?“, „Уилсън“, „Историята на доктор Весел“, „Тя носеше жълта панделка“…

Стораро набляга на кремаво – кафявата гама, прецизира  очакваните фокуси със светлосенките, търси запомнящите се портретни композиции и прилага трик, който предизвиква възхищението ни – към края на филма и двете култови средища на американския шоубизнес  получават аналогичен образ – изкуственият Холивуд  оживява и се разкрива като привлекателно средище, пълно с енергия и надежди, докато Ню Йорк добива чара на приказно красив мегаполис – последната среща на Боби и Вони в Сентрал парк…

Сюжетът на „Кафе Съсайъти“, дело на Алън е забавен и увлекателен, режисурата му е брилянтна и без пропуски, визията на Стораро е зашеметяваща.

Кастингът е също на ниво .

Както винаги женските образи са плътни, жизнено правдиви и убедително поднесени, претворени с финес от Шерил Лий – Карън Стърн, Кристен Стюарт – Вони и Блейк Лайвли – Вероника.

Стив Каръл прави запомняща се роля с неблагодарния персонаж на чичо Фил Стърн, а обаятелният Джеси Айзенбърг, който запомних като шефа на „Фейсбук“ Марк Зукърбърг в „Социална мрежа“ в „Кафе Съсайъти“ създава силен и функционален образ, уверено поемайки по пътя на славата.

Без да е натоварен със свръхочаквания „Кафе Съсайъти“ си остава точно това, което е искал от него Уди Алън – приятен, забавен, свеж и очарователен филм, свидетелство за зрелостта и творческата активност на неговия създател, който вече, предполагам, е забравил майските вълнения от фестивала в Кан, където бе първата  среща с публиката, съсредоточавайки се върху своя следващ опус, в който зад камерата отново ще застане Виторио Стораро.

„Кафе Съсайъти“, 2016, сц. и реж.Уди Алън, производство FilmNation Entertainment

 Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПРОПАСТ

    България и интелектуалците й - заседнали между XIX и XX век

    Тв предаване, посветено на писмото на 30 европейски интелектуалци, показа къде сме - все още в задния двор на ЕС.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Мисля, че Исус е бил състрадателен, свръх-интелигентен гей, разбиращ проблемите на човечеството. Бидейки на кръста, той е простил на тези, които го разпънаха. Исус е искал от нас да се обичаме и да прощаваме. Не знам какво кара хората да са толкова жестоки. Опитайте се да бъдете лесбийка в Близкия Изток – равносилно е на смърт.“  

Елтън Джон, английски певец и композитор, роден на 25 март, преди 72 години

Анкета

Трябва ли министърът на културата да подаде оставка?

Да - 70.6%
Не - 29.4%
Не мога да преценя - 0%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Зелената книга“ – пътеводител към човешкото сърце

Филмът показва на практика как двама мъже от различни светове могат да преодолеят противоречията помежду си, да се уважават и обичат, да бъдат непробиваем тандем.

„Гешев“ или пътят към истината

Новите изследователи и търсачи на скрити тайни  за родния полицай №1 ще са благодарни, тъй като е осигурени солиден фундамент, от който може да се продължи напред в толкова трудната и привлекателна тема „Никола Гешев“.

С „Т34“ от Москва до Бохемия

Към този филм трябва да се подходи спокойно и с внимание.