ПЕТЪР ВАСИЛЕВ  

Още през далечната 1980 г. 21-годишният млад канадски музикант Брайън Адамс дебютира на сцената с първия си самостоятелен албум. Звученето на Адамс, установено още тогава, е затвърдено година по-късно с „You Want It You Got It”. Няколко десетилетия и куп хитове по-късно ние продължаваме да се радваме на един от най-талантливите и постоянни рок музиканти.

Не беше различно и на втория концерт на Адамс в България. След като ни посети през ноември 2006 г. като част от турнето към албума „Room Service”, сега музикантът беше у нас за промотиране на „Get Up”, който излезе миналата есен. Всички ние, повече от 10 000 души в арена „Армеец”, дойдохме и си тръгнахме, без да бъдем изненадани с нищо, но безкрайно удовлетворени. И разбира се, без глас от припяване на незабравимите и лесно запомнящи се припеви на парчета, които обичаме от години.

Шоуто започна с новия сингъл „Do What Ya Gotta Do”. Последва „Can't Stop This Thing We Started”. Така неусетно влязохме в един романтичен коловоз от нови парчета и култови класики и се возихме близо 2 часа и 45 минути. Едва ли има по-добър начин да прекараш една студена и дъждовна вторник вечер.

В широкия репертоар от цели 32 песни, на които се насладихме, не бяха пропуснати както шлагерите „Heaven”, „It's Only Love”, „Summer of '69”, „(Everything I Do) I Do It for You”, „Have You Ever Really Loved a Woman?”, „Please Forgive Me”, „Straight From the Heart” и „All for Love”, така и повече от сполучливи нови рок мелодии като „Go Down Rockin'”, „You Belong to Me” и „Brand New Day”.

Като голям шоумен и изпълнител Брайън Адамс успя постепенно да изпълни с енергия уморената от работния ден и неподходящото време българска публика. У нас така и не се е утвърдила по-добрата музикална култура, а и годините на сладникава естрадна музика е вкоренила в родния слушател представата, че трябва да гледа рок концерт сякаш гледа телевизия. 

Не след дълго обаче над 10 000 подскачаха със смартфон (или запалка, в редки случаи) в ръка, изпускайки якетата си на земята и събаряйки раницата на съседа. Положителните емоции обаче бяха взели връх и това нямаше значение. С мощния си и енигматичен глас Адамс заплени всички присъстващи, като демонстрира нагледно, че качественото изпълнение на живо, без пироефекти и претруфени танцови състави, но с няколко китари, пиано и барабани, все още е най-пълният смисъл на думата музика. 

Та така – някои неща не се променят. За щастие понякога хубавото си остава хубаво над 30 години по-късно. Всички меломани трябва да сме благодарни, а и да си отдъхнем, че все още има големи изпълнители, правещи истинска музика и изпълняващи я на сцената. 

Живеем в ера, в която изкуствата са притъпявани и поевтиняват, в опит да бъдат направени по-достъпни и по-лесно смилаеми. Голям и сив облак е надвиснал над музика, литература, изобразително изкуство и т.н. Добре че все още има лъчи, които пробиват този облак от време на време. Един от тези лъчи е Брайън Адамс. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Лесно е, в крайна сметка, да не си писател. Повечето хора не са писатели и нищо лошо не им се случва."

Джулиан Барнс, английски писател, роден на 19 януари преди 74 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.

По следите на жените от кино „Роялъ“

Леа Коен е написала четивен, ярък, пъстроцветен роман. Добре конструиран и може би най-хомогенният в творчеството й.

Как умират демокрациите

 

Разпадът на демокрацията за повечето хора остава невидим, предупреждават Даниел Зиблат и Стивън Левицки.