ПЕТЪР ВАСИЛЕВ  

Още през далечната 1980 г. 21-годишният млад канадски музикант Брайън Адамс дебютира на сцената с първия си самостоятелен албум. Звученето на Адамс, установено още тогава, е затвърдено година по-късно с „You Want It You Got It”. Няколко десетилетия и куп хитове по-късно ние продължаваме да се радваме на един от най-талантливите и постоянни рок музиканти.

Не беше различно и на втория концерт на Адамс в България. След като ни посети през ноември 2006 г. като част от турнето към албума „Room Service”, сега музикантът беше у нас за промотиране на „Get Up”, който излезе миналата есен. Всички ние, повече от 10 000 души в арена „Армеец”, дойдохме и си тръгнахме, без да бъдем изненадани с нищо, но безкрайно удовлетворени. И разбира се, без глас от припяване на незабравимите и лесно запомнящи се припеви на парчета, които обичаме от години.

Шоуто започна с новия сингъл „Do What Ya Gotta Do”. Последва „Can't Stop This Thing We Started”. Така неусетно влязохме в един романтичен коловоз от нови парчета и култови класики и се возихме близо 2 часа и 45 минути. Едва ли има по-добър начин да прекараш една студена и дъждовна вторник вечер.

В широкия репертоар от цели 32 песни, на които се насладихме, не бяха пропуснати както шлагерите „Heaven”, „It's Only Love”, „Summer of '69”, „(Everything I Do) I Do It for You”, „Have You Ever Really Loved a Woman?”, „Please Forgive Me”, „Straight From the Heart” и „All for Love”, така и повече от сполучливи нови рок мелодии като „Go Down Rockin'”, „You Belong to Me” и „Brand New Day”.

Като голям шоумен и изпълнител Брайън Адамс успя постепенно да изпълни с енергия уморената от работния ден и неподходящото време българска публика. У нас така и не се е утвърдила по-добрата музикална култура, а и годините на сладникава естрадна музика е вкоренила в родния слушател представата, че трябва да гледа рок концерт сякаш гледа телевизия. 

Не след дълго обаче над 10 000 подскачаха със смартфон (или запалка, в редки случаи) в ръка, изпускайки якетата си на земята и събаряйки раницата на съседа. Положителните емоции обаче бяха взели връх и това нямаше значение. С мощния си и енигматичен глас Адамс заплени всички присъстващи, като демонстрира нагледно, че качественото изпълнение на живо, без пироефекти и претруфени танцови състави, но с няколко китари, пиано и барабани, все още е най-пълният смисъл на думата музика. 

Та така – някои неща не се променят. За щастие понякога хубавото си остава хубаво над 30 години по-късно. Всички меломани трябва да сме благодарни, а и да си отдъхнем, че все още има големи изпълнители, правещи истинска музика и изпълняващи я на сцената. 

Живеем в ера, в която изкуствата са притъпявани и поевтиняват, в опит да бъдат направени по-достъпни и по-лесно смилаеми. Голям и сив облак е надвиснал над музика, литература, изобразително изкуство и т.н. Добре че все още има лъчи, които пробиват този облак от време на време. Един от тези лъчи е Брайън Адамс. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПРОПАСТ

    България и интелектуалците й - заседнали между XIX и XX век

    Тв предаване, посветено на писмото на 30 европейски интелектуалци, показа къде сме - все още в задния двор на ЕС.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Чистата съвест е най-добрата възглавница.”

Хенрик Ибсен, норвежки драматург, роден на 20 март преди 191 години

Анкета

Трябва ли министърът на културата да подаде оставка?

Да - 70.6%
Не - 29.4%
Не мога да преценя - 0%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Зелената книга“ – пътеводител към човешкото сърце

Филмът показва на практика как двама мъже от различни светове могат да преодолеят противоречията помежду си, да се уважават и обичат, да бъдат непробиваем тандем.

„Гешев“ или пътят към истината

Новите изследователи и търсачи на скрити тайни  за родния полицай №1 ще са благодарни, тъй като е осигурени солиден фундамент, от който може да се продължи напред в толкова трудната и привлекателна тема „Никола Гешев“.

С „Т34“ от Москва до Бохемия

Към този филм трябва да се подходи спокойно и с внимание.