БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Минало и настояще, власт и съпротива на фона на безкрайния ни преход, си дават среща в новия роман на Илия Троянов.

Съгласен съм, че е написан безмилостно и директно, че бърка в раната, към която обществото ни е много чувствително - за неосъдените престъпления на комунистическата диктатура в България.

Не крия, че в книгата се срещат страници, които ми изглеждат познати като клише и не искам тези ми констатации да прозвучат кощунствено. Лагерната тема се поизчерпа в нашата литература в началото на новия век и кулминацията бе поставена от романа на Атанас Липчев „Тихият бял Дунав“ (2005).

И ако „Власт и съпротива“ не звучи като претоплен обяд причината я откривам не толкова в проблематиката - за насилието и жестокостите на комунистическите тайни служби, колкото в играта с досиетата, с подаването на сортирана и прецедена информация, с предателството на близки и роднини в името на оцеляването, което всъщност интересува германския читател.

Защото това е основната таргет група на Илия Троянов, на която  разчита - у нас може и да се промъкват подмятания, че с тези герои и проблеми сме приключили, но явно във ФРГ не е така.

А вторият му коз, за да е интересен и впечатляващ, е изборът на двамата главни герои. Те са равностойни противници, стоящи от двете страни на барикадата.

Методи Попов е мечът на революцията и стратегът на пречупване на враждебно настроените към  режима, докато Константин Шейтанов е непреклонният боец срещу тоталитарната система.

Така се сблъсква властовия ресурс на една партия - държава с непрекършения човешки дух.

И двамата антиподи имат свои реални прототипи в живота. Запознатите с актуалните политически процеси у нас ще разпознаят в образа на Методи починалият на 17 септември 2011 г. Цвятко Цветков, а зад Константин се крие колоритната фигура на ветерана антикомунист и анархист Георги Константинов, активен член на Федерацията на анархистите в България.

Изборът му е удар в десетката за Троянов, но не съм сигурен, дали си е давал сметка какъв дебат ще предизвика появата на подобен образ в толкова амбициозно начинание. Константин  е смел и упорит, мотивиран и целенасочен противник на комунизма, но не е партийно обвързан, не е социалдемократ или земеделец, демократ, монархист или легионер, а анархист, не признаващ по презумпция нито държавата, нито пък санкцията на нейната власт.

Освен това си служи с терористични действия, вкл. при взривяването на паметника на Сталин в Борисовата градина, малко преди смъртта на вожда на цялото прогресивно човечество, за което по настояване от Москва не получава смъртна присъда, а 20 години затвор, от които излежава 10, не признава частната собственост…

Пишейки романа си Троянов поставя на везните на нашата съвест, като и пред нашите граждански, социални и нравствени норми интересен казус -  готови ли сме да приемем и адмирираме неговите действия, трябва ли да го признаем за жертва на системата и оправдаем специфичните му форми на съпротива  и най-важното - ще допуснем  ли него, РАЗЛИЧНИЯ, да е  равнопоставен на останалите борци срещу  режима?

Спомням си изненадата и изумлението в голяма част от демократично мислещите мои съграждани, когато на 16  март 2007 г. тогавашният лидер на СДС Петър Стоянов предложи Георги Константинов за член на Комисията по досиетата , не съм забравил бламирането му от Държавната комисия по сигурността на 26 март 2007 г. и последвалото негово скоростно дезавуиране. Сега чрез Константин Троянов се опитва да поправи грешката на политическата ни класа отпреди десетилетие.

Големият въпрос е дали българският читател ще припознае в анархиста Константин, доживял личното възмездие срещу омразния му Методи (финалната сцена на гробището е много силна и ефектна), липсващият герой на изстрадания ни преход , от който писателят е отвратен, за да затворим, след като сме я осмислили, една срамна , но и героична страница от близкото ни минало.

Илия Троянов, „Власт и съпротива“, 2016, роман, “Сиела“, отг. ред. Димитър Николов, германското издание е от 2015 г. и е на „S.Fischer  Verlag GmbH“, Frankfurt am Main.

Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

„Най-големият комплимент за една жена е презрението, което получава от собствения си пол.”

Уилям Текери, английски писател, роден на 18 юли преди 208 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

За всеки празник - 59.1%
Много рядко - 27.3%
Не подарявам книги - 9.1%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.