БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Джоди Фостър е поредното доказателство за това, че много добра актриса може да се преквалифицира  в отличен постановчик. Явно неин пример за подражание е Барбра Стрейзънд, която след като изигра поредица от блестящи роли от „Смешното момиче“ (1968)  до „Запознай се с малките“ ( 2010), направи и няколко прекрасни филма като режисьор – „Йентъл“( 1983), „Принцът на приливите“,( 1991) и „Огледало с две лица“, (1996).

Джоди спечели зрителските сърца с култови изпълнения в „Шофьор на такси“,(1976), „Обвинената“ (1988), „Мълчанието на агнетата“ (1991), „Мевърик“(1994), „Контакт“( 1997), „Паник стая“ (2002), „Летателен план“(2005)  и „Касапница“ (2011) и същевременно още с „Малкият мъж Тейт“ от 1991 загатна за качествата си като режисьор – постановчик.

Аз много харесах семейната й драма „У дома за празниците“, (1995), при второто гледане навлязох в причудливия свят на „Бобърът“,( 2011), впечатлих се  и работата й по един епизод на хитовия сериал „Къща от карти“,( 2014), но си признавам, че с „Пулсът на парите“ (2016)  ме изненада напълно.

В добрия смисъл на думата.

След като гледах тази драма разбрах, че Фостър е вече оформен постановчик със свой стил, която умее да залага на предизвикателна и рискова драматургия – дело на Джейми Линдън, Джим Кауф и Алън Ди Фиоре, а опряла се на могъщото рамо на продуцента и водеща звезда Джордж Клуни,  създава качествен и смислен филм.

Джоди Фостър държи на стойностната литературна първооснова – така беше в „У дома за празниците“, потвърди го и в „Бобърът“.

Вярно някои придирчиви зрители откриха пропуски и недомислици на драматургично ниво – никой не би допуснал терорист в тв студио да бъде оставен да води диалог с водещия и да отправя послания към публиката – все отнякъде – от охраната на сградата, от кметството на Ню Йорк  или от полицията – щяха да резнат кабела, номерът с фалшивия детонатор на Кайл Бъдуел – Джак О`Конъл също ми се стори изсмукан от пръстите и наивен като инвенция, но като цяло историята е драматична, атрактивно поднесена на екран – заслугата на оператора Матю Либатик е безспорна, и най – важното напипва актуален и болезнен проблем за американците, който те все още не са преживели напълно.

„Пулсът на парите“ ги връща към мрачните времена на 2008 – 2010 г., когато банки и алчни мениджъри предизвикаха жестока криза и родиха протестното движение „Окупирай Уолстрийт!“

В този аспект „Шумът на парите“ напомня класически образци като „Тв мрежа“, (1976)  или  „Тв състезание“,( 1994) .

Но само външно.

При Фостър обект на критики не е (само) медията, която разказва сред дъжд от реклами красиви приказки за инвеститори, които, следвайки инструкциите на водещия Лий Гейтс – Джордж Клуни , могат да се събудят милионери на другия ден.

Прицел на изобличителна атака е милиардерът Уолт Кемби – Доминик Уест, собственик на корпорацията „Ибис клеър кепитъл“, заграбил безнаказано 800 млн. долара и обрекъл на нищета хиляди дребни инвеститори, сред които , един – Кайл Бъдуел, загубил 60 000 долара,просто решава да вземе правосъдието в свои ръце и с пистолет в ръка да нахлуе в студиото на шоуто „Пулсът на парите“, за да си търси правата  и поруганото достойнство.

Така Фостър подлага на критичен анализ и смачканата американска мечта, и алчността и безскрупулността на финансовите акули и спекуланти, готови в името на собствения си егоистичен интерес да играят срещу икономиката на страната си.

Много важен е процесът  по осъзнаване отговорността при Лий Гейтс.

От натруфен и самодоволен шоумен, продавач на надежди и лъскаво – зализана  звезда, попадайки в екстремалната ситуация на заложник, по когото дори ченгетата могат безцеремонно да стрелят, Гейтс постепенно възвръща достойнството си и се превръща в нахъсан журналист, борец за правда и справедливост.

Вместо „Мистър Смит отива във Вашингтон“, (1939) на Франк Капра, Фостър ни предлага вариацията „ Лий Гейтс отива при Уолт Кемби“,  разобличавайки го пред аудиторията на цялата страна.

По този начин мрачният трилър получава умерено оптимистичен облик, въпреки че истината е достигната с цената на живота на Бъдуел.

Харесва ми усета за реализъм и обективност у постановчика Фостър.

Допада ми маниерът й на работа  - едновременно напорист и премислен,общуването с актьорите, при което успява да получи максимума от звезди като Джулия Робъртс – Пати Фен, Джак О`Конъл – Кайл Бъдуел и най – вече Джордж Клуни, който като  Лий Гейтс предлага блестяща и неподражаема изява, достойна за „Оскар“.

„Пулсът на парите“ е стегнат и смилаем филм, който в рамките на 98 минути предизвиква различни и често противоречиви реакции.

Типично по американски се бори за каузата си  и я отстоява докрай, но това съвсем не означава, че не трябва да сме внимателни при осмисляне на посланието му.

Някои могат да обвинят неговите  създатели в евтин популизъм и манипулативно критикарство, други ще призоват към сдържаност спрямо финансовите анализи и телевизионните им интерпретации, а ще има и такива, които просто ще се насладят на добре поднесената история, възприемайки я като поредната приказка за победата на Доброто над Злото.

Всеки има право на личен избор. Но в едно , мисля си, всички са единодушни – като ниво на реализация в чисто професионален план „Пулсът на парите“ е сред най – представителните американски  творби, които сме гледали напоследък и свидетелство за творческата зрялост на основния й създател – режисьор – постановчикът Джоди Фостър.

 

„Пулсът на парите“, 2016, 98 минути, режисьор Джоди Фостър, производство „ Трай Стар пикчърс“.

Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Има само една позиция за един артист. Той трябва да стои изправен.”

Дилън Томас, уелски поет и драматург, роден на 27 октомври преди 106 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.