БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Българското кино продължава да ме изненадва.Мислех, че съм обръгнал след толкова години, но е факт, че на фона на вайканиците за безпаричие и липса на идеи, то ни поднася неочаквани и приятни изненади.

И така доказва, че е жизнено и гледаемо – напук на скептиците, вещаещи неминуемата му смърт.

До този извод стигнах след като успях да видя две  творби от актуалната му продукция.

„Маймуна“ се оказва най- значимата и качествена работа на Димитър Коцев -Шошо, изявяващ се и като продуцент и съсценарист, заедно с Иван Марков.

Филмът се гледа с удоволствие и носи добро настроение.Той връща на публиката чистата емоция от 60-те – 70-те години на миналия век, когато Димитър Петров и Иванка Гръбчева поставиха жалоните на доброто семейно кино, с което натрупахме авторитет по света.

И тук е налице критично-ироничния поглед към нашата действителност, пречупен през призмата на чистата  тийнейджърска душевност. Две сестри – Ива и Мая, разкриват непосредствено своя интимен свят и гледна точка за живота.

По-забавната и искрена е Мая на Александра Костова – защото е по-младата, но и по-отговорната и обичливата. Готова е на всичко да спаси от комата своя баща Андрей – Юлиян Вергов, минава през всякакви препятствия, докато узнае срамната и горчива тайна на учителя си Пенев – Леонид Йовчев и дори открадва преждевременно от приюта домашната маймуна, криейки я на тавана и осигурявайки й неограничени количества банани!

Филмът на Шошо разказва за сериозните и важни неща ведро, оптимистично и с добродушна усмивка на непокварено дете.

Той в никакъв случай не лакира настоящето ни – просто подхожда към него с друга оптика – на любопитен и добронамерен малчуган, сблъскващ се фронтално с лицемерния и фалшив свят на възрастните.

В този аспект е показателна драмата на господин Пенев.

Вдъхновителят на изгонването от училище на двете сестри се оказва жертвата, уязвимият травестит,преобличащ се вкъщи в женски дрехи и преживяващ непрекъснато своята жестока лична драма.

Логично е да изживее личен катарзис и да вземе най-важното решение в живота си – да напусне вместо сестрите училището, изпреварвайки суровата  санкция на педантичния  си директор  -  Валентин Ганев.

„Маймуна“ се следи леко и без напрягане.

В него личи хармонията в монтажно- пластичното мислене между постановчика и оператора Александър Станишев, а музиката на Виктор Стоянов е едновременно семпла и ободряваща.

До утвърдените звезди Юлиян Вергов - Андрей, Радена Вълканова – първата съпруга на Андрей и Ани Пападополу – майката на Мая, се открояват с магнетичното си излъчване Александра Костова – Мая и Радина Боршош – Ива, а редом до тях прави заявка за плодотворна филмова кариера популярният театрален актьор Леонид Йовчев („Хамлет“), справил се безупречно с неблагодарната роля на преподавателя Пенев.

За „Каръци“ на сценарист-режисьора Ивайло Христов четох и чух всевъзможни оценки и коментари – от ласкави суперлативи – „успех, сериозно постижение“ до рязко негативни – „позор за България“ и пренебрежителни – „прехвалена работа“.

Истината е, че „Каръци“ е сред  нашите стойностни и смислени заглавия, които заслужават да се гледат.

Филмът влиза в много интересен паралел с „Маймуна“, тъй като разкрива другата гледна точка към съвременността ни.Ориентирана към не много голям и скучен провинциален град (Кюстендил) и разкрита в приглушена черно бяла гама от майстора на камерата Емил Христов.

Първоначално се подразних от този режисьорски подход – „Хайде сега, ще преоткриваме Уди Алън!“, но впоследствие осъзнах смисъла му.

Сивата, тъжна и нелицеприятна провинция, в която „друго, освен да се влюбиш, просто няма какво да се случи“ не предполага използването на ярки краски и наситени цветни петна, а именно черно бяло  изображение, каквото е и битието в прованса, а и защото героите във филма действат чрез контрастен подход на принципа – „Това смятам за правилно!“

Като Елена – Елена Телбис – красивата, напориста и  одухотворена девойка,мечтаеща за кариера на Бионсе.

Тя не понася любовника на майка си, самата нея я смята за сдухана, поради което е логично да напусне дома си , за да акостира в леглото на Коко – Ованес Торосян, симпатичен загубеняк, живеещ сам и без житейски опит

По нататък е ясно – ще пушат трева, Коко ще се влюби, ще търси отчаяно 40 лева за два билета за концерта на легендарната алтернативна група „Кислород“, ще получи пропуски от приятелите си Пацо и Гого и когато чувства  как обсебващата го любовна тръпка  го понася на крилете си, преживява силен трус.

Неговата любима, красавицата на класа, попада в обятията на фронтмена на състава – Деян Донков, набързо е прелъстена, получава на сцената своите пет минути слава, след което идва -  и за нея – логичното горчиво разочарование , виждайки мястото си в обятията на певеца заето от поредната му бройка – Снежана Макавеева…

Разбрала, че е прецакана, Елена се връща на моста при своите приятели Коко, Гого – Георги Гоцин и Пацо – Пламен Димов.

Тя се нуждае  както от тяхната подкрепа, така и от време, за да осмисли преживените свои разочарования.

Погледът на постановчика и оператора към провинциалния град не е така одухотворен и искрящо ведър, с  какъвто ни изненадва София в „Маймуна“.

Пред камерата на Емил Христов дефилират млади комплексари, които, навлизайки в живота, осъзнават, че той е пълен с тайни, изпитания и пропилени надежди.

Коко се оказва слаб крадец – дори спагетите от  магазинчето  не може да открадне като изпечен тарикат, та, заловен, се налага да се обяснява на кварталния полицай.

Пацо и Гого напразно ще се мъчат, докато пренасят озвучителната уредба на прочутата група „Кислород“, тъй като Коко не стъпва на концерта със своята възлюбена.

Елена ще се опиянява на сцената тананикайки, а след това ще разбере колко бързо настъпва предателството от уж най-близкия ти човек, когато се чувстваш унизен и непотребен като мръсна носна кърпичка.

„Каръци“ е изпълнен с особена, минорна атмосфера, с абсурдни ситуации, предизвикващи бурен смях и поредица от сблъсъци, след които всеки от младите герои осъзнава, че е губещ.

Защото живее в малък град без перспективи и тъй като е роден в България.

Признавам си, че този извод на Ивайло Христов ме сепна и натъжи, но вътрешно в себе си знаех, че констатацията му е вярна.

Да си неудачник и аутсайдер у нас е и съдба, и диагноза.

Необходими са воля, енергия и късмет , за да промениш живота си към по-добро, като е ясно,  че не винаги усилията водят до желания резултат.

И все пак „Каръци“ не е смазващо депресиращ спектакъл.

Филмът не търси хепи енда, а житейската правда. Затова в него покрай сдържано  драматичната музика на Кирил Дончев звучат атрактивно поднесени алтернативни парчета на групи на „Насекомикс“, а в актьорския ансамбъл агресивният тарикат и мениджър на групата Ненчо Илчев се уравновесява от експанзивно-ироничното излъчване на директора на гимназията Стоян Алексиев, срещу които изпъкват ярките модификации на Деян Донков, Елена Телбис  и чаровният смотаняк Коко на Ованес Торосян.

Сюжетът в „Каръци“ е поднесен плавно, увлекателно , с мотивирано разработени фрагменти.Той не доскучава и не дразни с показна дидактичност.

Просто поднася различна гледна точка за днешния ни ден, експонирана с топлота и финес, характерна за опитен режисьор като Ивайло Христов, за когото „Каръци“ е и завръщане , и обобщения на търсенията му, започнали с дебюта му „Емигранти“(2002).

В заключение посочвам, че останах доволен от постигнатото от Димитър Коцев и Ивайло Христов.

След като гледах „Маймуна“ и „Каръци“, съм наясно, че ще трябва внимателно да следя тяхното бъдещо развитие, тъй като съм убеден, че чрез тях българското кино ще запази своята виталност и креативност.

Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Интелигентният човек се бори за изгубени каузи, защото осъзнава, че останалите не са каузи, а просто ефекти.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 125 години

Анкета

Одобрявате ли Нобеловите награди на Олга Токарчук и Петер Хандке?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Ах, този Жокер!

 

В „Жокера“ Финикс открадва шоуто и доказва, че е един от най -добрите и подготвени актьори на съвремието ни.

"Потъване в Мъртво море" – всеки детайл си тежи на мястото

В тези разкази има напрежение, има пребогат език, който създава картини, които можеш да пипнеш и подушиш. 

Лекът срещу пораженията на „Поразените“

Допада ми способността на романистката да бъде честна към историята – за първи път в български роман видях сцена, която отдавна исках да бъде създадена – как с користна и пропагандна цел комунистите използват черните забрадки на майките на убитите от жандармерията партизани преди 9 септември за гнусния си план чрез т.н. Народен съд да се разправят със своите противници .