БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Българското кино продължава да ме изненадва.Мислех, че съм обръгнал след толкова години, но е факт, че на фона на вайканиците за безпаричие и липса на идеи, то ни поднася неочаквани и приятни изненади.

И така доказва, че е жизнено и гледаемо – напук на скептиците, вещаещи неминуемата му смърт.

До този извод стигнах след като успях да видя две  творби от актуалната му продукция.

„Маймуна“ се оказва най- значимата и качествена работа на Димитър Коцев -Шошо, изявяващ се и като продуцент и съсценарист, заедно с Иван Марков.

Филмът се гледа с удоволствие и носи добро настроение.Той връща на публиката чистата емоция от 60-те – 70-те години на миналия век, когато Димитър Петров и Иванка Гръбчева поставиха жалоните на доброто семейно кино, с което натрупахме авторитет по света.

И тук е налице критично-ироничния поглед към нашата действителност, пречупен през призмата на чистата  тийнейджърска душевност. Две сестри – Ива и Мая, разкриват непосредствено своя интимен свят и гледна точка за живота.

По-забавната и искрена е Мая на Александра Костова – защото е по-младата, но и по-отговорната и обичливата. Готова е на всичко да спаси от комата своя баща Андрей – Юлиян Вергов, минава през всякакви препятствия, докато узнае срамната и горчива тайна на учителя си Пенев – Леонид Йовчев и дори открадва преждевременно от приюта домашната маймуна, криейки я на тавана и осигурявайки й неограничени количества банани!

Филмът на Шошо разказва за сериозните и важни неща ведро, оптимистично и с добродушна усмивка на непокварено дете.

Той в никакъв случай не лакира настоящето ни – просто подхожда към него с друга оптика – на любопитен и добронамерен малчуган, сблъскващ се фронтално с лицемерния и фалшив свят на възрастните.

В този аспект е показателна драмата на господин Пенев.

Вдъхновителят на изгонването от училище на двете сестри се оказва жертвата, уязвимият травестит,преобличащ се вкъщи в женски дрехи и преживяващ непрекъснато своята жестока лична драма.

Логично е да изживее личен катарзис и да вземе най-важното решение в живота си – да напусне вместо сестрите училището, изпреварвайки суровата  санкция на педантичния  си директор  -  Валентин Ганев.

„Маймуна“ се следи леко и без напрягане.

В него личи хармонията в монтажно- пластичното мислене между постановчика и оператора Александър Станишев, а музиката на Виктор Стоянов е едновременно семпла и ободряваща.

До утвърдените звезди Юлиян Вергов - Андрей, Радена Вълканова – първата съпруга на Андрей и Ани Пападополу – майката на Мая, се открояват с магнетичното си излъчване Александра Костова – Мая и Радина Боршош – Ива, а редом до тях прави заявка за плодотворна филмова кариера популярният театрален актьор Леонид Йовчев („Хамлет“), справил се безупречно с неблагодарната роля на преподавателя Пенев.

За „Каръци“ на сценарист-режисьора Ивайло Христов четох и чух всевъзможни оценки и коментари – от ласкави суперлативи – „успех, сериозно постижение“ до рязко негативни – „позор за България“ и пренебрежителни – „прехвалена работа“.

Истината е, че „Каръци“ е сред  нашите стойностни и смислени заглавия, които заслужават да се гледат.

Филмът влиза в много интересен паралел с „Маймуна“, тъй като разкрива другата гледна точка към съвременността ни.Ориентирана към не много голям и скучен провинциален град (Кюстендил) и разкрита в приглушена черно бяла гама от майстора на камерата Емил Христов.

Първоначално се подразних от този режисьорски подход – „Хайде сега, ще преоткриваме Уди Алън!“, но впоследствие осъзнах смисъла му.

Сивата, тъжна и нелицеприятна провинция, в която „друго, освен да се влюбиш, просто няма какво да се случи“ не предполага използването на ярки краски и наситени цветни петна, а именно черно бяло  изображение, каквото е и битието в прованса, а и защото героите във филма действат чрез контрастен подход на принципа – „Това смятам за правилно!“

Като Елена – Елена Телбис – красивата, напориста и  одухотворена девойка,мечтаеща за кариера на Бионсе.

Тя не понася любовника на майка си, самата нея я смята за сдухана, поради което е логично да напусне дома си , за да акостира в леглото на Коко – Ованес Торосян, симпатичен загубеняк, живеещ сам и без житейски опит

По нататък е ясно – ще пушат трева, Коко ще се влюби, ще търси отчаяно 40 лева за два билета за концерта на легендарната алтернативна група „Кислород“, ще получи пропуски от приятелите си Пацо и Гого и когато чувства  как обсебващата го любовна тръпка  го понася на крилете си, преживява силен трус.

Неговата любима, красавицата на класа, попада в обятията на фронтмена на състава – Деян Донков, набързо е прелъстена, получава на сцената своите пет минути слава, след което идва -  и за нея – логичното горчиво разочарование , виждайки мястото си в обятията на певеца заето от поредната му бройка – Снежана Макавеева…

Разбрала, че е прецакана, Елена се връща на моста при своите приятели Коко, Гого – Георги Гоцин и Пацо – Пламен Димов.

Тя се нуждае  както от тяхната подкрепа, така и от време, за да осмисли преживените свои разочарования.

Погледът на постановчика и оператора към провинциалния град не е така одухотворен и искрящо ведър, с  какъвто ни изненадва София в „Маймуна“.

Пред камерата на Емил Христов дефилират млади комплексари, които, навлизайки в живота, осъзнават, че той е пълен с тайни, изпитания и пропилени надежди.

Коко се оказва слаб крадец – дори спагетите от  магазинчето  не може да открадне като изпечен тарикат, та, заловен, се налага да се обяснява на кварталния полицай.

Пацо и Гого напразно ще се мъчат, докато пренасят озвучителната уредба на прочутата група „Кислород“, тъй като Коко не стъпва на концерта със своята възлюбена.

Елена ще се опиянява на сцената тананикайки, а след това ще разбере колко бързо настъпва предателството от уж най-близкия ти човек, когато се чувстваш унизен и непотребен като мръсна носна кърпичка.

„Каръци“ е изпълнен с особена, минорна атмосфера, с абсурдни ситуации, предизвикващи бурен смях и поредица от сблъсъци, след които всеки от младите герои осъзнава, че е губещ.

Защото живее в малък град без перспективи и тъй като е роден в България.

Признавам си, че този извод на Ивайло Христов ме сепна и натъжи, но вътрешно в себе си знаех, че констатацията му е вярна.

Да си неудачник и аутсайдер у нас е и съдба, и диагноза.

Необходими са воля, енергия и късмет , за да промениш живота си към по-добро, като е ясно,  че не винаги усилията водят до желания резултат.

И все пак „Каръци“ не е смазващо депресиращ спектакъл.

Филмът не търси хепи енда, а житейската правда. Затова в него покрай сдържано  драматичната музика на Кирил Дончев звучат атрактивно поднесени алтернативни парчета на групи на „Насекомикс“, а в актьорския ансамбъл агресивният тарикат и мениджър на групата Ненчо Илчев се уравновесява от експанзивно-ироничното излъчване на директора на гимназията Стоян Алексиев, срещу които изпъкват ярките модификации на Деян Донков, Елена Телбис  и чаровният смотаняк Коко на Ованес Торосян.

Сюжетът в „Каръци“ е поднесен плавно, увлекателно , с мотивирано разработени фрагменти.Той не доскучава и не дразни с показна дидактичност.

Просто поднася различна гледна точка за днешния ни ден, експонирана с топлота и финес, характерна за опитен режисьор като Ивайло Христов, за когото „Каръци“ е и завръщане , и обобщения на търсенията му, започнали с дебюта му „Емигранти“(2002).

В заключение посочвам, че останах доволен от постигнатото от Димитър Коцев и Ивайло Христов.

След като гледах „Маймуна“ и „Каръци“, съм наясно, че ще трябва внимателно да следя тяхното бъдещо развитие, тъй като съм убеден, че чрез тях българското кино ще запази своята виталност и креативност.

Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„В живота няма второстепенни, епизодични герои, които играят ролята на винтчета.“

Елза Триоле, френска писателка, родена на 24 септември преди 124 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.