ИВАН ПЕТРОВ

Тази книжка няма и 100 страници, няма даже и 80, а казва всичко за кървавия конфликт между Палестина и Израел. И не само извлича есенцията му, но дава и решение, до което правителствата на двете държави едва ли ще достигнат в близките години, а и десетилетия. 

Хуманистът Амос Оз със сигурност си е навлякъл огромна омраза от собствените си сънародници и управляващи заради този публицистичен текст. Книгата е събрала в едно няколко негови есета от 2002 г., които е чел като лекции, както и интервю за „Пинкертън юнивърсити прес” от 2005 г. Но оттогава малко неща са се променили. 

„В основите на фанатизма лежи желанието да променим другите”, пише Оз и описва как „фанатикът е страшно загрижен за теб и при него няма средно положение – той или се хвърля на врата ти, защото те облича искрено, или се спуска да ти пререже гърлото, в случай че се окажеш непоправим”.  Като „хапче” срещу фанатизма писателят препоръчва хумора и литературата. 

Амос Оз разкрива най-важното от сблъсъка между израелците и палестинците – той „не е на религиозна основа, макар че фанатиците и от двете страни всячески се опитват да го превърнат в такъв”. Тук писателят очевидно нарушава табуто и стига още по далече – описва конфликта, раздиращ Близкия Изток, като обикновен имотен спор. Да, спорът е за земя, при това спорещите очевидно са роднини. А знаем, че роднинските спорове имат свойството да се превръщат в най-истеричните и кървавите. Оз не заема израелската страна в спора, напротив, за него израелците са също виновни, както и палестинците. Той заема страната на мира, на решаването на роднинския имотен спор с взаимни компромиси. Според него палестинската държава би започвала на 7 км от единственото международно летище на Израел. Специално място е отделено на Европа, която вместо да помага за разрешаване на конфликта, налива масло в огъня му или се възмущава като директорка на девически пансион. 

След „Как да излекуваме фанатик” кървавите конфликти изглеждат с една идея по-разрешими. Не тук и сега, но някой ден. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Истинската демокрация се нуждае от независим печат.“

Стефан Хесел, френски дипломат и писател, роден на 20 октомври преди 102 години

Анкета

Одобрявате ли Нобеловите награди на Олга Токарчук и Петер Хандке?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Ах, този Жокер!

 

В „Жокера“ Финикс открадва шоуто и доказва, че е един от най -добрите и подготвени актьори на съвремието ни.

"Потъване в Мъртво море" – всеки детайл си тежи на мястото

В тези разкази има напрежение, има пребогат език, който създава картини, които можеш да пипнеш и подушиш. 

Лекът срещу пораженията на „Поразените“

Допада ми способността на романистката да бъде честна към историята – за първи път в български роман видях сцена, която отдавна исках да бъде създадена – как с користна и пропагандна цел комунистите използват черните забрадки на майките на убитите от жандармерията партизани преди 9 септември за гнусния си план чрез т.н. Народен съд да се разправят със своите противници .