ИВАН ПЕТРОВ

Тази книжка няма и 100 страници, няма даже и 80, а казва всичко за кървавия конфликт между Палестина и Израел. И не само извлича есенцията му, но дава и решение, до което правителствата на двете държави едва ли ще достигнат в близките години, а и десетилетия. 

Хуманистът Амос Оз със сигурност си е навлякъл огромна омраза от собствените си сънародници и управляващи заради този публицистичен текст. Книгата е събрала в едно няколко негови есета от 2002 г., които е чел като лекции, както и интервю за „Пинкертън юнивърсити прес” от 2005 г. Но оттогава малко неща са се променили. 

„В основите на фанатизма лежи желанието да променим другите”, пише Оз и описва как „фанатикът е страшно загрижен за теб и при него няма средно положение – той или се хвърля на врата ти, защото те облича искрено, или се спуска да ти пререже гърлото, в случай че се окажеш непоправим”.  Като „хапче” срещу фанатизма писателят препоръчва хумора и литературата. 

Амос Оз разкрива най-важното от сблъсъка между израелците и палестинците – той „не е на религиозна основа, макар че фанатиците и от двете страни всячески се опитват да го превърнат в такъв”. Тук писателят очевидно нарушава табуто и стига още по далече – описва конфликта, раздиращ Близкия Изток, като обикновен имотен спор. Да, спорът е за земя, при това спорещите очевидно са роднини. А знаем, че роднинските спорове имат свойството да се превръщат в най-истеричните и кървавите. Оз не заема израелската страна в спора, напротив, за него израелците са също виновни, както и палестинците. Той заема страната на мира, на решаването на роднинския имотен спор с взаимни компромиси. Според него палестинската държава би започвала на 7 км от единственото международно летище на Израел. Специално място е отделено на Европа, която вместо да помага за разрешаване на конфликта, налива масло в огъня му или се възмущава като директорка на девически пансион. 

След „Как да излекуваме фанатик” кървавите конфликти изглеждат с една идея по-разрешими. Не тук и сега, но някой ден. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

„Всеки мъж се нуждае от две жени – тиха домакиня и вълнуваща нимфа.”

Айрис Мърдок, ирландска писателка, родена на 15 юли преди 100 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

За всеки празник - 59.1%
Много рядко - 27.3%
Не подарявам книги - 9.1%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.