ПЕТЪР ВАСИЛЕВ

Има много проблеми в религията. Никой не би могъл да могъл да го отрече, независимо дали вярва в божественото, свърхестественото, спиритуалното и т.н. Дори може да се стигне дотам, че религията да бъде обявена за стояща в основата на най-непоправимите конфликти в историята на човечеството. Религията е представлявана от църквата – една институция, отдавна покварена в своята сърцевина и не подлежаща на спасение, но с прекалено дълбоки корени и удобно с оглед историята й оправдание за тайнственост и мистерия.

Именно около тази проблематика се върти филмът „Спотлайт”. Несвързаната с големите холивудски студия лента на Том Маккарти е един от претендентите за най-добър филм на тазгодишните награди „Оскар”. Режисьорът достига максимално близко до документалистиката – поне доколкото е възможно да го направиш с художествено произведение.

Сюжетът е фокусиран върху група смели журналисти от „Бостън Глоуб”, които се изправят срещу католическата църква в опит да разобличат поредица ужасяващи събития от втората половина на ХХ век и модел на поведение, станал запазена мярка за преподобните последователи на римокатолическия канон. 

Силната игра на актьори като Марк Ръфало, Майкъл Кийтън, Рейчъл Макадамс, Джон Слатъри, Лийв Шрайбър и Стенли Тучи ни помага да се върнем с назад във времето и да си припомним една история, останала в сянката на трагедията 9/11. Това е история, започнала много отдавна, история, която продължава и днес. 

„Спотлайт” е един от най-добрите филми, излезли през 2015 г. Водещ е сюжетът, никой от актьорите не привлича към себе си светлината на прожекторите, което подпомага за въздействитето на разказа за случилото се. Филмът е едновременно силна критика върху всеизвестния проблем с насилието над деца в римокатолическата църква и нагледен пример за това какво означава разследваща журналистика. Ще бъде напълно заслужено, ако екипът се събере на сцената на наградите на Американската филмова академия, за да получи признание за своя труд.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Всяка жена, която разчита само на лицето си, е глупачка.“

Зейди Смит, британска писателка, родена на 25 октомври преди 45 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.