ПЕТЪР ВАСИЛЕВ

Изминалата 2015 г. беше годината на продълженията в комерсиалните изкуства. На големия екран излязоха продължения на култови поредици като „Междузвездни войни” и „Терминатор”, а в литературата едно от знаковите събития беше публикуването на втория роман на Харпър Лий. Може би второто най-значително събитие в света на книгите обаче беше излизането на дългоочакваното продължение на феминистката конспиративна поредица на големия Стиг Ларшон - „Милениум”. Романът, озаглавен „Онова, което не ме убива”, е дело на шведския писател и журналист Давид Лагеркранс.

Лагеркранс придоби популярност като писател в сянка на книгата „Аз съм Златан” – автобиографията на голаджията на ПСЖ Златан Ибрахимович. През 2013 г., след близо 10-годишни съдебни битки, агенцията, защитаваща наследството на Стиг Ларшон, оторизира писател да продължи приключенията на Лисбет Саландер. Мрачната хакерка, на която шведът даде живот в началото на новия век, сякаш като пример за своята своенравност, омагьоса читателите чак след неговата смърт, като не му позволи да обере в пълна степен плодовете на своята изобретателност.

„Онова, което не ме убива” е добре свършена работа от страна на Лагеркранс. Книгата е фокусирана върху наболял проблем през последните години като следенето и подслушването на Националната агенция за сигурност на САЩ. Отрицателните герои имат силна връзка с Русия. Запазена е и връзката с миналото на Саландер, така характерна за трилогията „Милениум”.

И макар авторът да пише в духа на оригинала, на романа сякаш липсва дълбочина и сила, за да докосне и наистина да развълнува. Действието се развива в рамките на няколко дни, а непрекъснатото повтаряне на един часови диапазон, но за различните герои, обърква и дразни. Връзката с миналото на главната героиня идва някак предсказуемо и клиширано, а не естествено. 

„Онова, което не ме убива” е интересна книга при всички положения. Тя обаче не би могла да достигне магнитута на своите предшественици. Поне на първите 2 части от трилогията на Ларшон - дори той прекалява в третия си роман. На историята на Лагеркранс й липсва мрачната атмосфера и отчаяние, така характерна за скандинавската литература. 

В заключение – подобно на Джей Джей Ейбрамс в „Силата се пробужда”, Лакергранс залага на успешната начална формула, която, трябва да признаем, работи. Липсва му обаче онова мъничко допълнително нещо, което прави доброто велико. Дали трябва писатели да продължават поредиците на споминали се свои колеги е една широка тема и нека читателите сами изберат своята позиция.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Едва ли някой може да сдържа чувствата си, ако наистина обича.“

Тина Търнър, американска поп и рок певица родена преди 81 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Пепел върху слънцето“ е важен и необходим филм

Направен с вкус и необходимата професионална зрелост, той поставя важни и значими проблеми, които не ни оставят безразлични.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.