САВА ИВАНОВ

По празниците се видях с едни приятели от гимназията, семейство, и се разговорихме за книги и четене. На тръгване ми дадоха една торба с 5-6 романа, както установих по-късно, някои от които преведени от съпругата на моя приятел.

Всъщност за една от книгите тя не се изказа ласкаво, даже напротив – познавайки ме, предположи, че „Последният череп на Маркиз Дьо Сад” на Жак Шесекс няма да ми хареса.

Не познавах Шесекс до този момент. Той пише на френски, швейцарец е, от кантона Во. Въпросната книга разказва, в първата си част, откачените прищевки на Маркиз дьо Сад и патологичните му желания за постигане на сексуална наслада (той е на 74 години, дебел, разплут, мазен, с петна по тялото си, с хиляди болести и болежки, но изисква от любовницата си присъствие и участие в отвратителните сексуални игри). Шесекс се движи на ръба и мисля, че е успял да не премине границата, защото аз довърших романа, иначе щях да го захвърля. Смятам, че описаното не е порнография, въпреки че е силно отблъскващо. Но авторът е успял да намери тънката нишка, по която да се движи и във втората част, след смъртта на Маркиза, ни описва опитите на различни хора да бъдат близо до черепа му, било защото са привлечени от легендите, свързани с него, било защото са си малко откачалки, било защото искат да се изфукат, че притежават черепа на маркиз дьо Сад. Затова и книгата е озаглавена „Последният череп на Маркиз дьа Сад” – всеки си мисли, че притежава истинския череп. Когато книгата излиза в Швейцария, тя е запечатана в найлон, за да не може да се разлиства, явно разпространителите не са искали да попадат под ударите на чл. 197 от НК на Швейцария.

Що се отнася до самия автор, оказва се, че Жак Шесекс печели наградата „Гонкур” през 1975 г. с „Чудовището” – автобиографичен роман, в който героят губи баща си, когато е на 22 години, пише доста есета, новели, поезия и литературна критика. Предполагам, че съм се запознал с автора с някоя от най-неудачните за запознанство негови творби.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

"Идеята ми за рай е място, където фолкът среща блуса."

Марк Нопфлър, британски китарист, вокалист, композитор, автор на текстове, продуцент, роден на 12 август преди 71 години

Анкета

Ще купувате ли повече книги, като падне ДДС?

Да - 41.7%
Не - 33.3%
Зависи - ако намалят цените - 16.7%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.