ПЕТЪР ВАСИЛЕВ

Живеем в смутни времена, в които левите движения, донесли толкова свобода и избор на потиснатите, сякаш се израждат и се превръщат във фарс. Емоционалната драма „Момичето от Дания”, режисирана от Том Хупър, ни връща с почти столетие назад, в едни различни години, в които да бъдеш различен е било бреме, мрачна тайна и едва ли не наказание от Бог или природа, а не повод да се покажеш в онлайн пространството.

Филмът е адаптация на бестселъра на Дейвид Еберсхоф. В главната роля е Еди Редмейн – един от най-големите таланти на съвременното кино. В тази болезнена драма британският актьор сякаш надскача високо поставената летва, поставена в „Теорията на всичко”, където той се превъплъти в брилянтния физик Стивън Хокинг. 

Драматичната прожекция поставя много теми за размисъл. Борба със себе си, борба с обществото, какво е да си различен, грешките на природата – това са само някои от тях. Конфликтите са представени по емоционален, красив и травмиращ начин. Историята разказва за Лили Елбе, родена в тялото на успешния художник Ейнар Вегенер. 

С години крила се зад образа на мъж, Лили е принудена да се покаже след една на пръв поглед елементарна услуга, за която го моли съпругата на художника – да позира с дамски дрехи. Така Вегенер тръгва по особено трудния през първата половина на ХХ век път към смяната на пола си и намирането на истинското си Аз. В крайна сметка случаят се превръща в един от първите документирани за успешна трансформация на мъж в жена. 

„Момичето от Дания”, макар и насочен главно към женската аудитория, е тежък и травмиращ филм. Тези, които очакват романтична драма, ще останат разочаровани. Въпреки това лентата е задължителна за всички ценители на хубавото кино. Струва си най-малкото заради Еди Редмейн, който отново демонстрира, че няма равен, що се отнася до предаването на емоции чрез изражения, мимики и жестове. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Аз не съм испанец, не съм италианец, не съм французин. Аз съм чужденец навсякъде, а защо ме канеха за роли на германски офицери, руски поети, нюйоркски евреи.“

Омар Шариф, египетски актьор, роден на 10 април преди 89 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.