ПЕТЪР ВАСИЛЕВ

„Омразната осморка” осмият филм на Куентин Тарантино – един от най-провокативните режисьори, най-накрая дебютира на големия екран. Поредица бележити събития превърнаха прожекцията в една от най-очакваните тази зима. През 2015 г. чернова на сценария  изтече онлайн. След големия успех на „Джанго без окови” Тарантино отново заложи на уестърн. Музиката пък е композирана от неподражаемия Енио Мориконе – негов първи саундтрак на уестърн от 40 години насам. Всичко това накара зрителите да гризат ноктите си от нетърпение преди дебюта на лентата.

Почеркът на режисьора веднага си личи – филмът е изграден около напрежението между проблемни персонажи, които водят динамични и напрегнати диалози, завършващи често с брутални сцени на насилие с много кръв и жестокост. Отново в главните роли, като в предишното творчество на Тарантино, са Самюъл Л. Джаксън, Тим Рон, Майкъл Мадсън, Кърт Ръсел. 

Нещата обаче изглеждат добре само на повърхността. В опит да създаде атмосферата на култовите спагети уестърни по Емилио Салгари, Тарантино представя една ретро обстановка, която първоначално интригува, след което става тягостна. И ако сюжетът през първите два часа донякъде може да интригува, развръзката, която е толкова важна във филмите на известния режисьор, е ненужно дълга и от един момент нататък става абсурдна. Със своите 180 минути продължителност и провален финал „Омразната осморка” е истинско изпитание за зрителя.

Този път липсват интригуващите и будещите симпатия герои. В този филм персонажите са някак плоски и изглеждат „изсмукани от пръстите”. Добрата актьорска игра донякъде компенсира липсата на дълбочина, но дотолкова. 

Може да се обобщи, че „Омразната осморка” е много, много назад в сравнение с „Джанго без окови”. Лентата отстъпва като сюжет, история, обстановка. Още по-малко пък може да се сравнява с хумора в класики на модерното кино като „Глутница кучета” и „Криминале”. Режисьорът прави огромна крачка назад, като този път след него остават единствено огромните му претенции.

„Омразната осМорка” беше посрещната радушно от кино критиците. Това е очаквано, като се има предвид, че Тарантино е един от фаворизираните автори на филми, които биват награждавани за всичко, което направят. Дано обаче призовете на предстоящите награди „Оскар” следващия месец се озоват в по-заслужили ръце. 

 

Коментари  

0 #1 Нон-стоп 28-02-2016 21:08
Напразно го хвалиш тоя скапан филм-то си личи,че си е скапан. Поредната тъпня (пръдня),произлязла от скапания,шибан,садистичен,извратен задник на Тарантино.
Цитиране
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ОТКЪС

    Юлия Кръстева - „Пътувам себе си“

    „Книгата се пише от двама. Тя ме впечатлява и това я забавлява, аз връщам теоретичката към нейните преживявания, емоции, тя играе играта, или пък не, продължаваме нататък“, разказва съавторът на книгата Самюел Док.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Богомил Симеонов

    Той бе Еньо, Жельо, Ивайло, Хищникът, крал Андрей, генерал Бергонцони, жрецът на хан Аспарух…

     

„Дирижирането не е само четене на партитури, а и натрупване, поддържане на традиция в музикалния живот. Това е дълъг, труден процес .“

Емил Табаков, български диригент, роден на 21 август преди 71 години

Анкета

Редно ли е държавата да плати изложбата на депутата Вежди Рашидов?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Могъщата притегателна сила на „Сикарио“

Като добър професионалист Стефано Солима дори ни проверява киноманската памет.

Том Круз - отличник в MI-6

"Мисията невъзможна: Разпад" е образцов екшън.

Сибирска клопка за Киану Рийвс

Ако творбата  куца на сценарно ниво е повече от ясно, че няма как да се превърне в постижение или празник за зрителя.