ПЕТЪР ВАСИЛЕВ

„Омразната осморка” осмият филм на Куентин Тарантино – един от най-провокативните режисьори, най-накрая дебютира на големия екран. Поредица бележити събития превърнаха прожекцията в една от най-очакваните тази зима. През 2015 г. чернова на сценария  изтече онлайн. След големия успех на „Джанго без окови” Тарантино отново заложи на уестърн. Музиката пък е композирана от неподражаемия Енио Мориконе – негов първи саундтрак на уестърн от 40 години насам. Всичко това накара зрителите да гризат ноктите си от нетърпение преди дебюта на лентата.

Почеркът на режисьора веднага си личи – филмът е изграден около напрежението между проблемни персонажи, които водят динамични и напрегнати диалози, завършващи често с брутални сцени на насилие с много кръв и жестокост. Отново в главните роли, като в предишното творчество на Тарантино, са Самюъл Л. Джаксън, Тим Рон, Майкъл Мадсън, Кърт Ръсел. 

Нещата обаче изглеждат добре само на повърхността. В опит да създаде атмосферата на култовите спагети уестърни по Емилио Салгари, Тарантино представя една ретро обстановка, която първоначално интригува, след което става тягостна. И ако сюжетът през първите два часа донякъде може да интригува, развръзката, която е толкова важна във филмите на известния режисьор, е ненужно дълга и от един момент нататък става абсурдна. Със своите 180 минути продължителност и провален финал „Омразната осморка” е истинско изпитание за зрителя.

Този път липсват интригуващите и будещите симпатия герои. В този филм персонажите са някак плоски и изглеждат „изсмукани от пръстите”. Добрата актьорска игра донякъде компенсира липсата на дълбочина, но дотолкова. 

Може да се обобщи, че „Омразната осморка” е много, много назад в сравнение с „Джанго без окови”. Лентата отстъпва като сюжет, история, обстановка. Още по-малко пък може да се сравнява с хумора в класики на модерното кино като „Глутница кучета” и „Криминале”. Режисьорът прави огромна крачка назад, като този път след него остават единствено огромните му претенции.

„Омразната осМорка” беше посрещната радушно от кино критиците. Това е очаквано, като се има предвид, че Тарантино е един от фаворизираните автори на филми, които биват награждавани за всичко, което направят. Дано обаче призовете на предстоящите награди „Оскар” следващия месец се озоват в по-заслужили ръце. 

 

Коментари  

0 #1 Нон-стоп 28-02-2016 21:08
Напразно го хвалиш тоя скапан филм-то си личи,че си е скапан. Поредната тъпня (пръдня),произлязла от скапания,шибан,садистичен,извратен задник на Тарантино.
Цитиране
  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Най-силната дума в речника на съвременния човек е думата „не“. Особено, когато говори за себе си.“

Сидни Поатие, американски актьор и режисьор, роден на 20 февруари преди 91 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.