ПЕТЪР ВАСИЛЕВ

„Омразната осморка” осмият филм на Куентин Тарантино – един от най-провокативните режисьори, най-накрая дебютира на големия екран. Поредица бележити събития превърнаха прожекцията в една от най-очакваните тази зима. През 2015 г. чернова на сценария  изтече онлайн. След големия успех на „Джанго без окови” Тарантино отново заложи на уестърн. Музиката пък е композирана от неподражаемия Енио Мориконе – негов първи саундтрак на уестърн от 40 години насам. Всичко това накара зрителите да гризат ноктите си от нетърпение преди дебюта на лентата.

Почеркът на режисьора веднага си личи – филмът е изграден около напрежението между проблемни персонажи, които водят динамични и напрегнати диалози, завършващи често с брутални сцени на насилие с много кръв и жестокост. Отново в главните роли, като в предишното творчество на Тарантино, са Самюъл Л. Джаксън, Тим Рон, Майкъл Мадсън, Кърт Ръсел. 

Нещата обаче изглеждат добре само на повърхността. В опит да създаде атмосферата на култовите спагети уестърни по Емилио Салгари, Тарантино представя една ретро обстановка, която първоначално интригува, след което става тягостна. И ако сюжетът през първите два часа донякъде може да интригува, развръзката, която е толкова важна във филмите на известния режисьор, е ненужно дълга и от един момент нататък става абсурдна. Със своите 180 минути продължителност и провален финал „Омразната осморка” е истинско изпитание за зрителя.

Този път липсват интригуващите и будещите симпатия герои. В този филм персонажите са някак плоски и изглеждат „изсмукани от пръстите”. Добрата актьорска игра донякъде компенсира липсата на дълбочина, но дотолкова. 

Може да се обобщи, че „Омразната осморка” е много, много назад в сравнение с „Джанго без окови”. Лентата отстъпва като сюжет, история, обстановка. Още по-малко пък може да се сравнява с хумора в класики на модерното кино като „Глутница кучета” и „Криминале”. Режисьорът прави огромна крачка назад, като този път след него остават единствено огромните му претенции.

„Омразната осМорка” беше посрещната радушно от кино критиците. Това е очаквано, като се има предвид, че Тарантино е един от фаворизираните автори на филми, които биват награждавани за всичко, което направят. Дано обаче призовете на предстоящите награди „Оскар” следващия месец се озоват в по-заслужили ръце. 

 

Коментари  

0 #1 Нон-стоп 28-02-2016 21:08
Напразно го хвалиш тоя скапан филм-то си личи,че си е скапан. Поредната тъпня (пръдня),произлязла от скапания,шибан,садистичен,извратен задник на Тарантино.
Цитиране
  • ОТКЪС

    Умберто Еко - "Средновековното мислене"

    Това са студии, които покриват период от шейсет години. Техният оригинален дух е напълно съхранен, въпреки че авторът ги е шлифовал както библиографски, така и редакционно, за да се избегнат, макар и не изцяло, някои повторения и връщания към загатнатите теми.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Блажени са неочакващите нищо, защото не се разочароват.”

Александър Поуп, английски поет, сатирик, роден на 21 май преди 330 години

Анкета

Тревожи ли Ви, че в България медиите са под натиск?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Непретенциозна комедия за лятна разтуха

„Революция X“ ще си намери своята публика, особена в настъпващите горещи дни и ще се хареса от зрители с по-непретенциозен вкус, търсещи в киното основно леката забава.

Архитектура за хора от третата възраст

Книгата „Архитектура за хора от третата възраст“ променя представата за това какво означава „старчески дом“ и показва чрез различни примери как тези социални домове могат да бъдат авангард на архитектурата като цяло, което е и пример как не трябва да се робува на закостенелия образ. 

Духовен зомби апокалипсис

 

 

"Нелюбов" на Андрей Звягинцев регистрира разпада на едно семейство и едно общество