ПЕТЪР ВАСИЛЕВ

Изглежда дори 4 години след смъртта си Стив Джобс е по-популярен от всякога. Съоснователят на „Епъл” продължава да предизвиква полемики, да привлича публиката, да се утвърждава като символ на дигиталната епоха. Именно поради тази причина зрителите приковаха погледи в „Стив Джобс” - дело на талантливия ирландски режисьор Дани Бойл.

В ролята на харизматичния визионер се превъплъщава един от нашумелите актьори през последните години – Майкъл Фасбендър. Той имаше впечатляваща година –игра и във филмовата адаптация на класиката на Шекспир, „Макбет”. В проекта на Бойл му партнира отново убедителната на големия екран Кейт Уинслет, която играе неговата партньорка и асистентка Джоана Хофман.

Филмът е поглед повече върху личността на Стив Джобс, отколкото разказ за живота му. Бойл тръгва по друг път в сравнение с провалената лента от 2013 г. с Аштън Къчър. Той представя поглед върху Джобс като личност, пренебрегвайки подробностите от неговия живот и кариера, за които можем да прочетем в изчерпателната биография на Уолтър Айзъксън.

Бойл се съсредоточава върху часовете преди 3 премиери на дългоочаквани продукти на „Епъл”, които предизвикват истерия. Джобс не е бил просто гений, който превръща в злато всичко, което докосне, подобно на митологичния цар Мидас. Най-мащабните му проекти, в които инвестира най-много, всъщност имат противоречив пазарен успех, известно е, че дори за дълъг период е отстранен от собствената си компания „Епъл”. Във филма обаче акцентът е върху неговата обсебеност от продуктите, от изпипването на най-дребните детайли, което влудява колегите му. Сюжетът се гради върху поредица от емоционални диалози и спорове. 

Друг фокус в продукцията е връзката на Джобс с първата му  дъщеря, която той години наред отказва да признае. Пред списание „Таймс” той споделя, че след като има малко над 94% вероятност, той да е бащата, все пак има десетки милиони американци, които също биха могли да бъдат. Впоследствие приема детето за свое, привързва се към него и то му служи за вдъхновение за поредното му велико постижение - решението на Джобс да сложи „стотици песни в джоба на дъщеря си”, за да престане да носи несъвършения си уокмен. 

„Стив Джобс” не е шаблонен блокбъстър, но е пример за брилянтна актьорска игра и наистина качествено съвременно кино. Изпълненията на главните актьори са впечатляващи и напълно оправдават нестандартния подход на режисьора.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Културата е замислена не като игра и не от игра, а в игра.“

Йохан Хьойзинха, холандски филолог и историк, роден на 7 декември преди 147 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Филип Димитров и неговата визия на българската християнска история

 

„Братя“ е приятно изживяване и празник на духа.

Да не забравяме, че и ние не сме учили или чели „Под игото” в оригинал

Понеже не идеите са важни, а общото патриотично послание, затова и езикът на Вазов става свещен и неприкосновен.

Когато автор и преводач стоят един до друг

За преводаческото изкуство на Огнян Стамболиев.