ПАВЕЛ ВАСИЛЕВ

Новото попълнение към сагата „Междузвездни войни” - Епизод 7, ще накара всеки фен да чувства носталгия. Написан и режисиран от Дж. Дж. Ейбрамс, филмът е значително по-добре направен от част 1, 2 и 3. Отсъствието на Джордж Лукас е добра новина именно затова, защото Епизод 7 ни връща към най-доброто на епизоди 4,5 и 6. Хубаво е, че са използвани практически ефекти (нещо, което отсъства от последната Лукасова трилогия). Компютърни ефекти също има в по-голямата част и може да се каже, че са качествени, като изключим двама герои, които спокойно можеха да бъдат човек в костюм или кукла. Но дигиталната ера си казва думата. 

Епизод 7 е подобен на „Джурасик свят” -  пълен е с препратки към старите филми, които всички харесват, само че с повече екшън. В „Силата се пробужда” има същият екшън като във филмите на Марвъл „Отмъстителите”, „Тор” и др. Разбира се, филмът не е само битки, а има и интересни диалози. Хан Соло може би е най-интересният герой от всичките. 

Сюжетът накратко: Люк Скайуокър е търсен от хората на тъмната страна – Първия ред. Един дроид на опозицията има карта, с която може да намери Люк. Героят на Джон Бойега – Фин, и героинята на Дейзи Ридли – Рей, се надпреварват със злия Кайло Рен, изигран от Адам Драйвър, кой ще намери Скайуокър. 

Героите са триизмерни, плътни и с интересни взаимоотношения. В началото на филма има сцени с Фин, в които се прекалява с комедията - неподходящо за научна фантастика от този калибър. За щастие по-нататък филмът продължава сериозно.

Харисън Форд, Кари Фишър и Марк Хамил се завръщат поостарели, но с класа. Лея и Соло играят значително важна част в тази лента. Техните разговори са също толкова забавни, както и в оригиналната трилогия, даже биха могли да се нарекат най-добрата част от лентата. Чуи, R2D2 и Си Трипио също са изиграни от старите си актьори.

„Междузвездни войни: Силата се пробужда” е франчайз, достойно продължение на първите три филми от култовата научна фантастика. Да се надяваме част 8 да е също толкова добра.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Музиката на Рихард Щраус е най-хубавата за мен. Той наистина е последният романтик, един свят сам в себе си, един океан.”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 88 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.