СТЕФАН ЛЮДМИЛОВ

Романът „Предчувствие за край” на Джулиан Барнс впечатлява не толкова със сюжет, колкото с прости и логични разсъждения върху ефекта на изборите, които правим в живота си. Доколко нашите думи и дела отекват в действията и живота на другите; до каква степен разбираме хората около нас; познаваме ли наистина тях и себе си; уникални ли сме или по-скоро всеки от нас е „средняк”, един от многото, чийто живот протича „стандартно” с вълнуващи моменти, които се броят на пръстите на едната ръка.

Това са част от въпросите, които книгата провокира у мен. Идеализъм липсва, относителността на истината и „правилното” е поставена на фокус. Чрез равносметката, която героят му прави на живота си, Барнс представя една гледна точка. Оценка на автора обаче липсва. Мислите му са изразени в есеистични параграфи, част от романа, които поставят много повече въпроси отколкото отговори. Книгата провокира размисъл и точно в това се крие нейната сила. Не е важно дали си на 25, на 40 или на 60 години. Всеки може да намери своите въпроси, да погледне своя свят от друг ъгъл и да направи една здравословна равносметка на живота си дотук.

Въпреки че сюжетът не е динамичен, опитният читател със сигурност ще оцени неповторимото британско чувство за хумор, което прави романа лесен за четене, като му придава нетипична лекота за този жанр. Не го пропускайте, защото със сигурност има какво да научите за себе си.

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Музиката на Рихард Щраус е най-хубавата за мен. Той наистина е последният романтик, един свят сам в себе си, един океан.”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 88 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.