ПЕТЪР ВАСИЛЕВ

След като 3 години не беше сядал на режисьорското кресло, публиката очакваше с огромен интерес новия проект на Стивън Спилбърг - „Мостът на шпионите”. Главната роля изпълнява Том Ханкс, с когото Спилбърг работи периодично през годините. Участват още Марк Райлънс, Ейми Райън и Алън Алда. Прожекцията е по действителен случай.

„Мостът на шпионите” може да бъде определен като един от най-добрите филми на 2015 г. Любителите на исторически ленти, свързани с шпионаж и конспиративни схеми, ще останат доволни. За това спомага и фактът, че историята е истинска, а на висота е и сценарият на Мат Чарман и братята Итън и Джоел Коен. 

Филмът ни пренася в 1957 г. Студената война е в разгара си. Това са времена на пропаганда, конспирации и секретни мисии в опит да се разгадаят плановете на предполагаемия бъдещ опонент. След като е заловен руският шпионин Рудолф Абел, застрахователният адвокат Джеймс Б. Донован е назначен да го защитава в съда в един опорочен процес, който се очаква да бъде билетът на Абел за електрическия стол.

Донован обаче обърква всички планове, като поглежда от друга гледна точка на действията на своя клиент. Той не го вижда единствено като враг на САЩ. „Защо, ако ние получаваме уважение за това, че си вършим работата, другите да не го получават също? Нека се отнесем към този човек честно. Ако наш агент бъде заловен на чужда територия, ние очакваме хуманно отношение. Защо и ние не предложим същото?”, казва той.

След поредица напрегнати преговори с КГБ и Източна Германия, Донован успява да уговори размяната на Абел със заловения в СССР пилот Франсис Гари Пауърс. Междувременно успява да уреди и освобождаването на наивния студент Фредерик Прайър, който е хванат да се опитва да изведе своята германска приятелка отвъд Берлинската стена.

Името на филма е вдъхновено от моста „Глинике”, който свързва Берлин и Потсдам. Именно там на 10 февруари 1962 г. става размяната на Абел и Пауърс. 

Филмът определено си заслужава и се очаква да бъде един от претендентите за „Оскар” в началото на следващата година. За отбелязване е и чудесното представяне на Том Ханкс. Той за пореден път се доказва като един от най-добрите съвременни актьори. Напредването на възрастта му изобщо не намалява стойността на ролите, които играе. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Когато обичаш литературата, книгите и големите поети, дори най-циничните, има нещо, което те тегли нагоре.“

Жана Моро, френска актриса, родена на 23 януари преди 92 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.

По следите на жените от кино „Роялъ“

Леа Коен е написала четивен, ярък, пъстроцветен роман. Добре конструиран и може би най-хомогенният в творчеството й.

Как умират демокрациите

 

Разпадът на демокрацията за повечето хора остава невидим, предупреждават Даниел Зиблат и Стивън Левицки.