САВА СЛАВЧЕВ

Реймънд Чандлър е от любимите ми автори на кримки. Още 20-годишен се запoзнах с него, а през годините препрочитах някои от книгите му, докато на определени негови пасажи се радвам и до днес. През 90-те години се появиха книгите на Робърт Б. Паркър, който също се бе посветил на криминалния жанр, защото му липсвали книгите на Чандлър. Добър автор беше и Паркър, починал преди пет години, но няма как да го сравняваме с великия създател, заедно с Дашиъл Хамет, на Hard Boiled Shool, училището на коравите мъже. Несравними са. 

И ето последният роман на Бенджамин Блак/Джон Банвил – „Чернооката блондинка” - как успява тоя човек да смесва стиловете, не ми е ясно. Едно е сигурно, Чандлър е отново сред нас.  Страхотен, класически криминален роман. С Филип Марлоу, когото оставихме при Чандлър около 38-годишен, а днес го намираме над четирийсетте:

Когато бях млад, преди няколко хилядолетия си въобразявах, че знам какво правя. Съзнавах капризите на света - с езическите танци, които върти с нашите надежди и желания - обаче що се отнася до собствените ми действия, бях почти сигурен, че седя стабилно на шофьорското място, здраво стиснал волана с две ръце. Вече не мисля така. Вече знам, че решенията, които си въобразяваме, че взимаме, всъщност са в наши ръце само в ретроспекция и че по времето, когато нещата наистина се случват, ние просто се носим по течението. Не се тревожа особено от съзнанието, че контролирам делата си в нищожна степен. През повечето време се задоволявам да се нося по течението, да шляпам на пръсти във водата и да улавям по някой рибок с ръце...

Блак е сложил в устата на Марлоу лула. Всъщност героят на Чандлър пушеше само цигари, лулата е типичина за самия Чандлър, но си мисля, че Блак нарочно е използвал някои директни или индиректни препратки както към героя, така и към Чандлър. И нямам предвид само описанията на килима, който гали глезените ти, или усмивката, извадила на показ дълъг и нескопосан зъболекарски труд.

Животът е много по-объркан и несвързан, отколкото си признаваме. Желанието ни всичко да има смисъл, да е спретнато и подредено, ни кара да си съчиняваме сценарии и да ги нахлузваме насила върху реалния ход на събитията. Имаме такава слабост, но сме се вкопчили в нея на живот и смърт, защото иначе за нас няма живот - добър или лош...

Млъкнах. Вече ми беше втръснало да слушам собствения си глас: към самотния барабанист в главата ми се беше присъединила цяла перкусионна секция, група аматьори, които компенсираха липсата на умения с много енергичност...

Няма как да не обикнеш тази книга. Прав е Стивън Кинг - сякаш в стаята неочаквано влиза стар приятел, когото си смятал за мъртъв. 

За огромна наша радост той е още жив.

 

Коментари  

0 #1 Георги Колев 29-11-2015 21:29
Купих я веднага след като излезна. Като огромен фен на Чандлър няма как да не я оценя. Уникална е.
Цитиране
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

  • ПОРТРЕТ

    Почит за Стефан Данаилов 

    Гледайки днес превъплъщенията му сме наясно, че дори и най-баналните, най-екзалтираните и конюнктурните са ценни именно като част от неговата биография.

„Животът е толкова прелестно заклинание, че всеки търси начин да го развали.“

Емили Дикинсън, американска поетеса, родена на 10 декември преди 187 години

Анкета

Харесвате ли книгите на Дан Браун и филмите по тях?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

"Идеал" или "Турбо"

"Дъвка за балончета" пита какво се е случило с децата на 80-те и техните мечти.

Страстта като невъзможност за щастие

50 години от екранизирането на  "Анна Каренина" от Александър Захри. Изпълнението на Татяна Самойлова се нарежда сред световните образци на тази роля за всички времена.

Рафаел – необходимата невинна жертва

„Рафаел“ е важна и значима книга в творческата биография на Леа Коен.