НЕЛИ ЛИШКОВСКА

1, 2,4, 8, 7, 5

1, 2, 4, 8, 7, 5

1, 2, 4, 8, 7, 5

Тази поредица от числа изплува в главата ми още след първите тактове на „Българска токата”. Не познавам такъв музикален ритъм. Всъщност няма такъв музикален ритъм, започнах да убеждавам себе си. Но Висшият ми Аз твърдеше, че има.

Друго беше. Още не знаех какво.

Картината на сцената се развиваше, а с нея и моите тайнствени математически операции.Никога не съм била силна в точните науки, но числата продължаваха да се появяват с натрапчива упоритост. Фокусирах се в образите, които се появяваха в главата ми, за да разбера защо. Вече не мислех чрез словото, т.е. в думи и фрази, а само с образи. В един момент числовата дъга се обърна.

5, 7, 8, 4, 2, 1

5, 7, 8, 4, 2, 1

5, 7, 8, 4, 2, 1

Тогава си спомних. Това беше Вихрова математика. Записах си на листче прозрението, за да го проверя обстойно по-късно.

И така. Марко Родин е открил редица закономерности в десетичната бройна система, които досега са били пренебрегвани от класическата математика като несъвместими с моделите й за света. Чрез Вихровата математика той описва енергията математически. Числата имат времеви, пространствени и обемни качества и симетрии.

Ученият изгражда нова теория, но за да се разберат обясненията му би било добре да се забрави всичко, което се изучава в училище към настоящия момент.

Вихровата математика е динамична система, която показва връзките и качествата на числата, а не просто количеството, което може да представляват например.В рамките на тази теория числата не са просто символи. Те са истински.

Живи.

Графичното изобразяване на тази система на енергийните потоци, се изразява именно при движението между елементите на тази числова поредица, 1 ,2 ,4, 8, 7, 5 описва знака за безкрайност. Последователността се запазва непроменена и при умножение, и при деление на числата наполовина. Започвайки отново с 1, но този път в обратен ред на символа за безкрайност.

Дори когато е в обратна посока, движението винаги включва числата 1, 2, 4, 8, 7, 5  - съответно 5, 7, 8, 4, 2, 1. И никога 3, 9 и 6, които остават скрити. Непознаваеми като че ли.

Но какво е общото на тези модели с реалния свят? А с танца?

Числовите потоци във Вихровата математика описват идеално потоците на енергията. Танцът също е преди всичко енергия.

Открих и още една интересна подробност. Именно липсата на 3, 9 и 6. Новата теория има свое обяснение за това.

В геометрията съществуват два вида линии - права и крива. И докато 1, 2, 4, 8, 7, 5 повтаря извивките на символа за безкрайност, т.е. кривата, то поредицата на 3, 9, 6 представлява правата линия. Първата поредица числа е третото измерение, докато колебанията между 3, 9 и 6 демонстрира четвъртото измерение.

Числата 3, 9, 6 винаги се появяват заедно като 9 е най-отгоре, в контрол. Върхът на триъгълника. Тези числа са различни от останалите. Те са линейни, докато другите имат свойството "да се извиват" непрекъснато по логаритмичната спирала.

Поредицата, която се появява тук също носи своя вътрешна логика.

3, 9, 6, 6, 9, 3, 3, 9

Ако се пренесе този математически модел в друго време-пространство, може да се сравни със "затворнически свят". За него езотериката казва, че представлява един и същ ден, който се повтаря безкрайно. В теологията е познат като онази реалност, в която попадат самоубийците след физическата си смърт.

Въображението на хореографа представя всичко това в епизодът със самотното момиче, седящо на куфара си и леко с гръб - и към публиката (наблюдателя) и към останалите участници в представлението. Около него танцът на другите продължава да се развива по свои закони. Животът продължава да тече. Случващото се там се регистрира като през стъклена преграда. И толкова.

Момичето, което седи на своя куфар, обитава друга вселена. Заключено е в нея. Да, вселените се докосват понякога. При този допир остават драскотини и върху двата свята, но те никога не могат да се слеят напълно.

Загадъчното и донякъде плашещо измерение на тайнствената числова поредица 3, 9, 6.

От тук историята продължава да ни води към следващия симантичен момент. Пространство-времето не винаги е единен и цялостен обект. Двата му елемента могат да съществуват и самостоятелно. Могат да сменят местата си. Времето се превръща в пространство - то се втвърдява, материализира се. А пространството се разлива и започва да тече като време, изземвайки функциите му.

Възможността за отделимост, разделя също и съзнанието на мисъл-пространство и мисъл-време. Те обаче - за разлика от "затворническите светове" - могат да се преливат едно в друго, да метаморфозират, да са взаимнозаменяеми.

Човекът с часовниците като символ на този процес е много силен и въздействащ.

Разбира се, мога да говоря и пиша за традиции, история, сложно настояще,идеята за Пътя, емиграция, меланхолия, надежда за по-добър живот и пр. Всичко това съществува в този спектакъл. Можех да задържа вниманието си върху тези теми. Но не искам. Моят поглед към "Българска токата" на Мила Искренова обаче не остава извън тях. Той ги продължава. Поставя смисъла им в друго измерение. Отвъд видимата част на айсберга.

Театърът, танцовият театър е синкретично изкуство. Но Мила Искренова прекрачва неговите граници, за да стъпи на следващото ниво по спиралата. Спектакълът наред с музика, философия, психология - показва на практика чрез средствата на изкуството, вечният ритъм на вселената, само теоретично разглеждан от математиците до този момент.

Умишлено ще избягам от термина катарзис. Предпочитам други две думи - пречистване и прозрение. И симбиозата между двете.

А това състояние на духа не идва с крясъците на площадите, куршумите на революциите и кървавите юмруци в лицето. То е кротка сълза, пулсираща в извечния, безкраен ритъм на Българска токата. Ритъмът 1, 2, 4, 8, 7, 5.

1, 2, 4, 8, 7, 5

1, 2, 4, 8, 7, 5

1, 2, 4, 8, 7, 5

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„Като млад идиот глупашки не схванах, че босовете на филмови компании, естествено, предлагат на някого само това, с което самите те могат да правят пари.“

Франсис Форд Копола, американски режисьор и сценарист, роден на 7 април преди 81 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За честта на фамилията Полански

Филмът на Роман Полански „Офицер и шпионин“  разказва елегантно и проникновено за най-голямата социална и политическа криза, завладяла Франция в края на 19 век.

Да останеш човек извън играта

Филмът „Извън играта“ е не е сълзлива история за опитите на един съкрушен човек да се пребори с алкохолната си зависимост и разпада на брака и семейството си.  Не е и приказка за трудния път към успеха със стоп кадър от извоювания заслужен  триумф.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.