САВА СЛАВЧЕВ

Освен разделянето на книгите на добри и лоши, си позволявам да ги разделя, макар и малко грубичко, на бързи и бавни.

Сред бавните книги са "Одисей", "Метаморфозата", "Замъкът", "Вълшебната планина", "По следите на изгубеното време" и много други. Страхотни книги, които не могат и не бива да се четат на един дъх - за тях се изисква време. С определени разказвачи имаме нужда именно от време, от спокойствие и от онова протяжно изкусително очакване на тръпката, която читателят чака да го изпълни, да го накара да препрочете някои пасажи, да поразсъждава, да се върне към  определени картини, да осмисли казаното или да зарее поглед някъде, незнайно къде (но със сигурност някъде, където мисъл и емоция са едно цяло), в очакване на онази топла вълна, която неминуемо го залива, минава кротко по тялото му, достигайки до най-малкия кръвоносен съд, като първокласно бренди, за да й се наслади изцяло. Чак тогава може да  продължи с четенето. 

Поредната книга на Банвил е изящна, жалко, че чак сега се запознаваме с нея, тя е публикувана още през 1997. Това  е гравюра, фламандски гоблен, изтъкан с вещина от един ирландец. Струва ми се достатъчно да знаем това. А дали ще го определяме като трилър – според мен доста неудачно – или социална комедия (още по-зле) това е друга работа. Това е роман. Историята на група младежи от високи социални прослойки, които изживяват Втората световна война, всеки със собствените си убеждения, емоции и страхове, сам за себе си и с всички, въпреки привидната общност на идеи и на хомосексуални стремежи, поне на някои от тях. Историята отваря у читателя множество линкове към автори, съдби, произведения, исторически случки. Главният герой Виктор Маскел е специалист по изкуството, преподавател, художествен експерт по картини, влюбен в Никола Пусен и сам притежаващ „Смъртта на Сенека”. Пада си малко денди и повечко педераст. Открива го след като се е оженил за сестрата на най-добрия си приятел Ник. Е, може ли човек веднага да не направи връзката с друг естет, пак ирландец, възторжен последовател на Уолтър Пейтър, пак хомосексуалист, също женен с две деца...Естествено, че говоря за Оскар Уайлд. Но това е само е една от приликите – в романа всеки може да открие много енигматични вариации на различни теми. За момент дори се сетих и за "Старите майстори" на Томас Бернхард, с някои от неговите фигури на екзистенцията: навикът, смехотворността, повторението, примирението. Казах, че за определени автори имаме нужда от време. Ето пак, прилика с Пруст, чуйте какво казва Банвил: 

„...Моментът се проточи. Никой от нас не проговори. Времето умее да не помръдва, в това съм убеден; препъва се, върти се като листо в поточе. Плътна капка слънчева светлина изглеждаше като накисната в стъкленото преспапие на ниската масичка...”

„...Беше един от онези априлски дни с огромни айсберги от сребристи облаци, които лениво се влачеха по небето над града, и слънцето се редуваше с мрак, но ето че точно в този момент слънчевите лъчи в прозореца се скриха, сякаш угасени с щракване на ключ...”

„...Стоиците отричат концепцията за прогрес. Възможно е да съществува тук някакъв малък напредък, там някакво подобрение – космологията в тяхно време, зъболечението – в наше, - но в крайна сметка равновесието на нещата като добро и зло, красиво и грозно, радост и скръб, си остават константна величина. Периодично, в края на всеки еон, светът изгаря и всичко започва отначало, както преди. Намирам това предницшеанско схващане за вечното му повторение за много утешително не защото очаквам с нетърпение да се връщам отново и отново, за да изживявам живота си,  а защото то лишава всички събития от смисъл, като в същото време им придава онази ползотворна важност, която произтича от тяхната неподвижност и завършеност...”

А ето и едно друго размишление, посветено на Англия:

„...Може цял научен труд да се напише  за това как европейската история през нашия век е била повлияна от неспособността на враговете на Англия да проумеят тази своенравна, упорита, потайна и абсурдна нация. Голяма част от силите и времето ми през следващите десетина-петнайсет години щяха да отидат в напразни опити да втълпя на Москва и на такива като Йосиф, че трябва да направят разлика между формата и съдържанието в английския начин на живот (доверете се на ирландеца по въпроса.) Техните представи бяха скандални и смешни...”

Да, Виктор е агент на Москва, но това е доста пресилено. Той, заедно с приятелите си, са замечтани по някакъв си техен начин по Маркс и по политическите слогани на онова смутно време, приемат предложенията за работа като шпиони като своеобразна форма на развлечение, източник на нещо ново, което носи адреналин в непозната форма. След много пиянство, бардаци, безразборни връзки между мъже, предаване на тайни съобщения, изкуство, любови и раздели, той, бившият служител на британските тайни служби, трябва да посрещне новия етап от живота си, след като е разкрит. Предаден е. 

Освен публичното заклеймяване, отнемането на ордена за заслуги и изгонването му като преподавател в Института по изкуствата Виктор трябва да се справи и с предателството. Приема да даде интервю на едно младо момиче, което интервю съвсем естествено се превръща в разказ за миналото. Няма еднозначни отговори. Има носталгия, чувства, осъзнати и неосъзнати неща, има двойственост и морал сам за себе си. Виктор Маскел приема неспокойно публичното унижение, нахалния медиен интерес и най-вече това, че от уважаван член на обществото, изведнъж се е превърнал в обществен враг. И все пак иска да знае кой го е издал. 

Така неговата изповед-монолог има някои сходни неща с  друга  книга на Банвил - „Думата на обвиняемия”, в която обвинен в убийство интелигентен и ерудиран мъж, се опитва да обясни пред съда причините за извършеното убийство, люшкайки се между грубото и сантименталното, между гаменското и изтънченото. Там препратката към „Чужденецът” на Камю е повече от явна, в този смисъл на монологичната форма двете книги си приличат. Но в "Недосегаемият" има страхотни описания. 

Разказът, изтъкан от небрежна и изтънчена интелектуална безнравственост, поставя съвсем неусетно и въпроса за морала. Кой е по-неморалният сред приятелите на Виктор, които, виждайки че ножът вече опира до кокала, решават да го предадат? Трябва да има изкупителна жертва. По-морален ли е Ник, с двете си любовници и жена, красавец, когото предаденият винаги е боготворил, или моралният е Виктор, готов да си тегли куршума, защото за нищо на света не би предал приятеля си? Въпросите очакват отговор от щастливците, на които тази книга предстои.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

  • ПОРТРЕТ

    Почит за Стефан Данаилов 

    Гледайки днес превъплъщенията му сме наясно, че дори и най-баналните, най-екзалтираните и конюнктурните са ценни именно като част от неговата биография.

„Животът е толкова прелестно заклинание, че всеки търси начин да го развали.“

Емили Дикинсън, американска поетеса, родена на 10 декември преди 187 години

Анкета

Харесвате ли книгите на Дан Браун и филмите по тях?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

"Идеал" или "Турбо"

"Дъвка за балончета" пита какво се е случило с децата на 80-те и техните мечти.

Страстта като невъзможност за щастие

50 години от екранизирането на  "Анна Каренина" от Александър Захри. Изпълнението на Татяна Самойлова се нарежда сред световните образци на тази роля за всички времена.

Рафаел – необходимата невинна жертва

„Рафаел“ е важна и значима книга в творческата биография на Леа Коен.