ПЕТЪР ВАСИЛЕВ

Любителите на сурови криминални драми ще оценят „Сикарио“, който вече тръгна по българските кина. Филмът, режисиран от френско-канадския режисьор Дени Вилньов, е с участието на Емили Блънт, Бенисио дел Торо и Джош Бролин и беше един от претендентите за „Златна палма“ на тази година в Кан.

Думата „сикарио“ идва от латински език – sicarius – в превод: мъж с кама/нож/кинжал. Така са наричани еврейски групировки в началото на новата ера, които са се опитвали да изгонят римляните от Юдея. Те са първите т.нар. наемни убийци. Думата се е запазила в Мексико и до днес.

„Сикарио“ е реалистичен филм с фокус е върху ужаса на мексиканските наркокартели. Главните теми са безсилието, беззаконието, хаосът. Динамичният сюжет е наситен със сцени на насилие.

Филмът на Вилньов представлява поглед върху период от борбата на ФБР и ЦРУ срещу трафика на наркотици от Мексико. Показани са административни машинации, бюрокрация, ужасяващи убийства, дело на организираната престъпност, нелегални действия на служителите на реда с цел достигане до информация и ключови фигури, както и лични взаимоотношения. Реалистичен е погледът върху опитите на американските власти, ако не да спрат, то поне да установят контрол върху трафика на наркотици през границата между Сиудад Хуарес, щат в Мексико, и град Ел Пасо в Тексас. 

Прожекцията показва мащаба на организираната престъпност в Хуарес и безкрупулността на картелите. Вилньов представя няколко панорамни изгледа върху цялостната ситуация в района, за да може да внесе яснота у зрителя. Не е пропусната темата за травмите, които нанася на агентите на ФБР и ЦРУ дългосрочната борба с наркотрафикантите. Те са свидетели на жестока смърт, често дори на свои близки, принудени освен да рискуват живота си в акции, да рискуват и кариерата си, заобикаляйки закона в опит да достигнат до информатори или фигури, заемащи ключови постове в криминалните организации. Агентите понякога са принудени да бъдат не по-малко брутални от самите наркобосове.

Актьорската игра е на ниво, особено на Дел Торо и Блънт. Пуерториканецът, доказал се през последните две десетилетия във филмите „Обичайните заподозрени“, „Фенът“, „Трафик“, „21 грама“, „Че“, „Вроден порок“ и др., отново представя автентичен и суров образ. Емили Блънт чудесно се справя с ролята си на травмирана от безскрупулността на ЦРУ и наркокартелите агентка. Ролята й се различава от стереотипите на „Холивуд“, принуждаващи жените основно да драматизират и да дефилират в оскъдно облекло или шикозни тоалети.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Да завършиш книга е все едно да дръпнеш дете в задния двор и да го застреляш.“

Труман Капоти, американски писател, роден на 30 септември преди 96 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.