ПЕТЪР ВАСИЛЕВ

Любителите на сурови криминални драми ще оценят „Сикарио“, който вече тръгна по българските кина. Филмът, режисиран от френско-канадския режисьор Дени Вилньов, е с участието на Емили Блънт, Бенисио дел Торо и Джош Бролин и беше един от претендентите за „Златна палма“ на тази година в Кан.

Думата „сикарио“ идва от латински език – sicarius – в превод: мъж с кама/нож/кинжал. Така са наричани еврейски групировки в началото на новата ера, които са се опитвали да изгонят римляните от Юдея. Те са първите т.нар. наемни убийци. Думата се е запазила в Мексико и до днес.

„Сикарио“ е реалистичен филм с фокус е върху ужаса на мексиканските наркокартели. Главните теми са безсилието, беззаконието, хаосът. Динамичният сюжет е наситен със сцени на насилие.

Филмът на Вилньов представлява поглед върху период от борбата на ФБР и ЦРУ срещу трафика на наркотици от Мексико. Показани са административни машинации, бюрокрация, ужасяващи убийства, дело на организираната престъпност, нелегални действия на служителите на реда с цел достигане до информация и ключови фигури, както и лични взаимоотношения. Реалистичен е погледът върху опитите на американските власти, ако не да спрат, то поне да установят контрол върху трафика на наркотици през границата между Сиудад Хуарес, щат в Мексико, и град Ел Пасо в Тексас. 

Прожекцията показва мащаба на организираната престъпност в Хуарес и безкрупулността на картелите. Вилньов представя няколко панорамни изгледа върху цялостната ситуация в района, за да може да внесе яснота у зрителя. Не е пропусната темата за травмите, които нанася на агентите на ФБР и ЦРУ дългосрочната борба с наркотрафикантите. Те са свидетели на жестока смърт, често дори на свои близки, принудени освен да рискуват живота си в акции, да рискуват и кариерата си, заобикаляйки закона в опит да достигнат до информатори или фигури, заемащи ключови постове в криминалните организации. Агентите понякога са принудени да бъдат не по-малко брутални от самите наркобосове.

Актьорската игра е на ниво, особено на Дел Торо и Блънт. Пуерториканецът, доказал се през последните две десетилетия във филмите „Обичайните заподозрени“, „Фенът“, „Трафик“, „21 грама“, „Че“, „Вроден порок“ и др., отново представя автентичен и суров образ. Емили Блънт чудесно се справя с ролята си на травмирана от безскрупулността на ЦРУ и наркокартелите агентка. Ролята й се различава от стереотипите на „Холивуд“, принуждаващи жените основно да драматизират и да дефилират в оскъдно облекло или шикозни тоалети.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Цената, която плащаме за парите, често пъти е свободата.“

Робърт Луис Стивънсън, шотландски писател и композитор, роден на 13 ноември преди 168 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).