БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

След 3 декември, когато се излъчи 65  епизод на сериала „Братя“, разбрах две неща – първо, че със сигурност ще има четвърти сезон и второ, че това е най-добрата българска крими поредица, на нивото на „Под прикритие“ (2016) на Димитър Митовски.

В интерес на истината отначало следях епизодите скептично – какво толкова могат да измислят сценаристите Невена Кертова, Теодора Маркова и Георги Иванов, за да задоволят амбициите на продуцента Краси Ванков, след като след втори сезон основните сюжетни линии бяха обхванати и конфликтите като цяло разрешени…

Да, ама не!

Наистина е впечатляваща креативната дързост на сценаристите да вкарат в обръщение още един баща и брат на Денис Топал – Христо Шопов – Филип Карамитев и Алекс Иванов – Александър Акарди. Като веднага трябва да отбележим, че и двамата актьори се справиха блестящо със задачите си.

Появи се нов и интересен женски персонаж – на мястото на Виктория – Дария Хаджийска това се оказа Полина Черкезова на Елеонора Иванова.

Част от старите герои получиха нов облик и по-интересни творчески предизвикателства – Тодор Танчев – Велин Донков, Стела Ганчева – Мая Донкова, Радослав Владимиров – Николай Никсъна, Мартин Димитров – Радо Андреев, Сара Драгулева – Гери и най-вече Даниел Ангелов – Черкезов, за когото е  ясно, че след смъртта на Калин Йосифов – Стойо Мирков, ще играе основна роля в следващия сезон.

Какво ми хареса основно в третия сезон на „Братя“?

Сериалът е стегнат, компактен и с атрактивна визия – дело на Борис Луканов и Симеон Керемекчиев, в него основна е динамиката, екшъна, актьорите играят с вдъхновение и са на висота, размиват се моралните ценности и авторитети – Калин Йосифов получава информацията, която му е нужна по същия начин както смъртния му враг Денис Топал – с хитрост и властническо насилие, прокурорът на Николай Дончев ръководи усърдно наркоканалите, които контролира и освобождава Лора Алексиева – Йоана Темелкова от затвора, след като Топал му осъществява смъртоносната сделка с афганистанския хероин, в деня на касапницата в Левски, в която загива Калин Йосифов…

Остава стремежът всеки да се справя според своите правила, като често мечтата е в опасна комбинация с риска и смъртоносното приключение.

Разбира се, в стремежа си да спечелят всеобхватно зрителските симпатии, в сюжета на „Братя“  поради бързане, а често и от недоглеждане, се допускат и странни празноти, дупки и нелогични лупинги – вземам за пример само финалният 65 епизод на сезона – Лора е освободена от затвора в деня, в който мъжа й убива Калин Йосифов, а Барона – Николай Божков, който трябва да разпредели получената прокурорска дрога от Топал е заловен от служители на ГДБОП, като въпреки това Топал и Лора се целуват страстно пред вратите на Централния софийски  затвор… В добавка Филип Карамитев възкръсва с обещанието, че повече няма да умира!

Естествено, това са грешки на растежа и логично аз отдавам големия успех на сериала както на енергията и амбицията на неговия продуцент, така и на режисьорския екип, в който наред с Любомир Печев дебело трябва да откроя приноса на Николай Илиев, изпълнил перфектно и епизодичната роля на Жером и на неговия помощник Атанас Бончев – Наката, когото помним от култовото хумористично предаване „Аламинут“ (2005 – 2015) на Робин Кафалиев.

Направих си труда да проверя и се оказа, че двамата са заснели общо 45 епизода от третия сезон – при това най – грабващите и зрелищните.

Моето лично мнение е, че за успеха на третия сезон основна заслуга има Ники Илиев.

Двама са в България днес режисьорите, които не могат да се оплачат от липса на предложения за работа и снимат интензивно – Ники Илев и Виктор Божинов.

По ирония на съдбата те се оказаха конкуренти за зрителското внимание на двата хитови сериала на Нова – „Братя“ и „Пътят на честта“, втори сезон.

Следих ги внимателно и установих, че предимството е за „Братя“, защото е по-стегнат, акцентува на най-важното и като гръмотевична новела в рамките на 25 до 31 минути, колкото е финалният епизод, разказва ефектно и сладкодумно това, което протяжно, обстоятелствено и нагледно в рамките на 45  минути представят сценаристите Елена Иванова и Милена Фучеджиева на постановчиците Виктор Божинов и Станислав Тодоров – Роги…

Естествено, за всеки влак си има пътници и тези, които обичат по-бавното разплитане на пъзела, ще гледат и  „Пътят на честта“…

А аз оставам в очакване – до пролетта на 2022-а, когато трябва да започне излъчването на четвъртия сезон на „Братя“.

Часът и мястото на срещата са известни…

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Да живееш без някои от нещата, които искаш, е неразривна част от щастието.“

Бъртранд Ръсел, уелски философ, роден на 18 май преди 150 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора