МИТКО НОВКОВ, Фейсбук

Да представям Джулиан Барнс ми се струва не твърде скромно, да не река нахално: носителят на „Букър“, авторът на „Бодливо свинче“ (нали знаете, че книгата се основава на български случки и излиза най-напред в България през 1992 г.?) е добре познат, че и обичан от публиката. Не познава обаче тя героя на „Мъжът с червеното палто“, лекаря Самюел Поци – приятел на Сара Бернар и още на сума ти забележителни личности от забележителната Бел Епок, когато естетическото е надмогвало социалното, а политическото „тайно и полека“ подготвя края на Красивата епоха.

Срещаме на страниците Юисманс, Оскар Уайлд, скандалната двойка аристократи Монтескьо и Полиняк – скандална, защото са от „обществото на Германт“, както би казал Марсел Пруст, Барбе Д’Орвили и още сума ти изтънчен и особен народ – не, не народ, грешка – сума ти изтънчени и особени индивиди, всеки сам по себе си и за себе си чудноват и автентичен. Заряд на повествованието дава един портрет, нарисуван от големия американски художник Джон Сингър Сърджънт на Самюел Поци (където той е по-скоро в халат, не в палто, но това само между другото).

Барнс с тази книга затвърждава убеждението ми: картините, макар и заковаващи мига, един само миг в пространството и времето (разбира се, за изпълнението им са нужни много-много мигове), съдържат в себе си такива сюжети и истории, които стигат не за един, а за два-три-четири, че може и пет романа. Или есета, любимия ми жанр, каквото на практика е „Мъжът с червеното палто“. Но с блестящ разказ, с великолепни обрисовки, със завладяващи герои. Барнс в тази книга е великолепен, в най-добра форма и всеки, посегнал към книгата, ще установи това безпогрешно. И ще си каже: „О, никак, ама никак не сгреших – напротив, отлично направих, че прочетох тази книга!“ Да, така е, отлично сте направили, няма никакво съмнение.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Когато обичаш литературата, книгите и големите поети, дори най-циничните, има нещо, което те тегли нагоре.“

Жана Моро, френска актриса, родена на 23 януари преди 94 години

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Страсти и стълкновения за четвъртата „Матрица“

Защото, нека не се залъгваме – това си е поп културен феномен, съизмерим със „Звездни войни“ и „Терминатор“ и всеки, пък бил и негов създател, дръзнал да прави продължение след две десетилетия, неизбежно ще трябва да приеме пороя от противоречиви мнения и оценки, които ще го съпътстват. Анализ на Борислав Гърдев

Симетрията и нейното нарушаване

 

Наред с всемирните въпроси, които поставя и които „никой век не разреши“, поезията на Михаил Иванов е и много земна и всекидневна.

Немерената реч на Георги Борисов

 

 Силвия Чолева за  "Откаченият вагон" биографичната книга на поета и издател