ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

"Любов като обувка, любов като чадър"  - авторът на романа с това странно заглавие,  Матей Вишниек е роден под духовния знак на Водолея през януари 1956 година. Завършва философия в Букурещкия университет. Работи като учител на село. Още като студент участва в литературен кръжок, от който след време ще се появят повечето от най-изявените румънски писатели от „поколението – 80”, разтърсило литературния и политическия пейзаж в Румъния през последното десетилетие от „Златната епоха на Чаушеску” Скоро  открива и своето свободно пространство в литературата.

 То се подхранва от: Кафка, Достоевски, Едгар По, Дино Будзати, Лотреамон... Обича сюрреалистите, дадаистите, комедиите на своя велик предшественик Йон Лука Караджале, Театъра на Абсурда, пиесите на Самюел Бекет и особено на Йожен Йонеско. 

В неговото забележително творчество откриваме още отгласи от езотеричната фантастика на Елиаде, магическия реализъм на латиноамериканския роман, също и реалистичния англосаксонски театър, накратко: всичко без соцреализма! 

Още като студент Матей Вишниек вярва в силата на културната съпротива и в способността на литературата да разруши  тоталитаризма. Той е убеден,  че Театърът и Поезията, изобщо Литературата може да преодолее манипулирането в името на „ големите идеи”, а също и промиването на мозъците ни от марксистката идеология. 

Четенето на този странен роман, съставен от отделни епизоди, театрален и кинематографичен в същото време е, бих казал, едно истинско пътуване във времето и пространството,  едно странно приключение. Пътуване из света на идеите, историята на театъра, през миналото и настоящето на втората родина на автора, Франция,  на любимия му Париж  (Града на Светлините, за който ще напише отделен, много интересен роман!)  и по-специално на френския Юг,  Прованс- а. Тук е и най-големият театрален празник,  знаменития  фестивал фестивала  от Града на Папите,  Авиньон.

 Тук е и родното градче Радауц от Буковина, Североизточна Румъния, тук е и Малкият Париж, Букурещ, юношеството и младите години, учителстването на село... Пътят на автора досега, когато е вече световно признат, превеждан и поставян от Чили до Токио. А за двете категории читатели той ще сблъска два напълно различни свята или както сам се изразява „две тектонични плочи” – първата е реалният живот, а втората – раят на фантазмите и фикциите. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„В любовта човек трябва да постъпва простичко – да избира хора, достойни за своите обещания, и да се разделя с тези, които не ги изпълняват.”

Изабел Аджани, френска актриса, родена на 27 юни преди 67 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.